Отваря главното меню

Промени

лк; форматиране: 13x интервали, 7x нов ред, 3x дв. интервал, 2x заглавие-стил, 2x тире (ползвайки Advisor.js)
| портрет = Jheko Dimitrov 01.jpg
| портрет-описание =
| px = 120px
| описание = български синдикалист, лидер на Общия работнически синдикален съюз
| роден-място = [[Хасково]], [[България]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
}}
'''Жеко Димитров Джунджулов''' е [[България|български]] [[политик]] от [[БРСДП]], а по-късно - – от [[БКП]].
 
== Биография ==
'''Жеко Димитров Джунджулов''' е български политик от [[БРСДП]], а по-късно - от [[БКП]].
 
==Биография==
Жеко Димитров е роден на 14 ноември 1886 г. в семейството на Димитър Джунджулов и Мария Джунджулова. Жеко Димитров завършва прогимназията в Хасково, като юношеските му години преминават в изключително тежък труд- работи по 16 часа на ден за да помогне на семейството си, което е крайно бедно. По това време той се запознава с творчеството на руският писател [[Максим Горки]].<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
[[File:Jheko Dimitrov 03.jpg|дясно|мини|100px|Жеко Димитров като войник]]
През 1904 г. Тодор Атанасов по заръка на Васил Коларов създава в Хасково марксически кръжок, като привлича около двадесет работници от града. Сред тях са Жеко Димитров и негов приятел Георги Юрданов, които са запознати с марксизма. Кръжокът, благодарение на усилията на Жеко, Тодор и Георги, се разраства.[[File:ІV- ти конгрес на ОРСС 1907.jpg|ляво|мини|IV- я конгрес на ОРСС 1907 г.]]
 
През 1905 г. кръжокът прераства в Работническа социал-демократическа просветна група, която е част от партията на тесните социалисти. Към групата се създава и комисия за организиране на работниците в Общия работнически синдикален съюз ([[ОРСС]]). Със задачата се заемат тютюноработниците Жеко Димитров и Георги Юрданов, които ръководят първите им стачки през 1906 г. Групата прераства в партийна организация (1910). Същата година във вестник „Работнически вестник“ излиза съобщение, че Жеко Димитров и Гъла Юрданова са сгодени.<ref>Георгиев А., Динков К.,Жеко Димитров - – жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref> Имат две деца Любомир и Елизавета.
 
=== Начело на профсъюза в Хасково ===
През 1911 г. застава начело на партийната организация в Хасково. През същата година е делегат от Хасковската организация на ХVІІІ- я конгрес на партията в Пловдив. Делегат е и на ХІХ- я конгрес.<br />
 
Под ръководството на Жеко Димитров синдикалната организация в Хасково се развива много бързо. Редактор на в. „Фабричен работник“, който през тези години излиза с тираж 1500 екземпляра. След това е и редактор на [[Работнически вестник]], като негови статии излизат във всички профсъюзни издания.
 
=== Голямата транспортна стачка ===
[[File:Transportna stachka.jpg|ляво|мини|Транспортната стачка]]
Оганизира [[Транспортна стачка]], която продължава 55 дни (1919). След стачката са уволнени над 2000 работници и полага грижи за намиране на нова работа и за техните семейства.<br />
 
В тези години е един от най-претоварените дейци в синдикалния съюз. Секретар на ОРСС, помощник и касиер на Синдикалния комитет, член на Градския комитет на софийската партийна организация, член на управителния съвет на кооперация „Освобождение“ и член на няколко комисии.<ref> Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров- жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
 
=== Ръководител на Синдикалния съюз ===
През 1921 г. се провежда ХІІІ- я конгрес на ОРСС. На него Жеко Димитров остро критикува редица синдикалисти от цяла България, че не живеят с болките на работниците. По време на целия си живот е обръщал особено внимание на подготовката на кадрите. Остро критикува един от синдикалните дейци, който е взел хонорар за статия в синдикалния вестник:
 
През 1922 г. е делегат на конгреса на ОРСС на Профинтерна в СССР. Там се среща с [[Владимир Ленин]] <ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени </ref>.
 
=== Септемврийското въстание 1923 г. ===
През 1923 г. е крайно резервиран към подготовката на [[Септемврийско въстание]], но се подчинява на решението на партията. Арестуван е на 12 септември 1923 г., като е освободен след един месец, тъй като няма никакви доказателства и е невинен.
 
=== Последни години ===
След разгрома на въстанието удар понася и Синдикалния съюз. Жеко Димитров се среща с много от старите синдикални дейци за възстановяване на разбитите синдикални организации, като е избран единодушно за секретар на Съюза. Работи трескаво, както личи от тази записка от 28 юни 1924 г, в която той призовава:
 
''„Време за отлагане и суетене няма и не е потребно да изтъкваме как господарите използват всяка проявена от нас мудност“'' <ref>Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров-жизнен път, писма, публицистика, спомени</ref>
 
Към края на годината много от организациите на [[ОРСС]] по цялата страна за възстановени.
През 1925 г. без знанието и съгласието на ОРСС и на Жеко Димитров е извършен [[Атентат в църквата „Света Неделя“]]. По това време е извън София. <ref>Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>Негови съратници и приятели го съветват да се скрие, но той отказва. Арестуван е и изчезва безследно.
 
''„Не бива да се крия! Нямам причина да се крия!“''<ref>Христозов Н.,По дирята на безследно изчезналите, С., 1984</ref>
 
=== Равносметка на един живот и дейност ===
Загубата на Жеко Димитров за ОРСС означава край на неговата дейност и синдикалният съюз се разпада. След неговата смърт децата му Любомир и Елизавета заминават за Германия. По време на цялата си дейност и живот Жеко Димитров отстоява принципите на синдикализма и синдикалното движение, като приема, прилага и усъвършенства принципите на [[Георги Кирков (социалист)]] за стачната борба.
 
=== Памет ===
* Завод „Жеко Димитров“, Хасково
* ПаметникЗавод на„Жеко Жеко ДимитровДимитров“, Хасково
* Паметник на Жеко Димитров, Хасково
* Улица „Жеко Димитров“ (дн. Българска морава), София
* Паметник на Жеко Димитров, София (демонтиран в началото на 90-те година на ХХ. век)
 
== Източници ==
<references/>
* Георгиев А., Динков К., Жеко Димитров (биографичен очерк), С., 1962
* Георгиев А., Жеко Димитров- жизнен път, публицистика, писма и документи, спомени, С.,, 1971
* Христозов Н., По дирята на безследно изчезналите, С.,, 1984
 
{{СОРТКАТ:Димитров, Жеко}}
[[Категория:Български комунисти до 1944]]
18 216

редакции