Ливан: Разлика между версии

В древността територията на днешен Ливан е заселена от [[финикийци]]те, [[семити|семитско]] племе. [[финикийска писменост|Финикийската писменост]], възникнала около ХII в. пр. Хр., е първата позната ни позвукова писмена система. Финикийците създават много търговски колонии по цялото Средиземно море - по-главни са Берит (днешен Бейрут), [[Тир]] и [[Сидон]] (също на ливанска територия), [[Картаген]] (в дн. Тунис) и на островите [[Кипър]], [[Крит]], [[Малта]], [[Сицилия]], [[Сардиния]], [[Корсика]], [[Майорка]] и [[Менорка]]. В по-късни периоди финикийските градове пазят независимостта си до падането им под властта на [[Александър Македонски]] през III в. пр. Хр. След смъртта на Александър, [[Финикия]] е част от елинистическото царство на [[Селевкиди]]те, преди да падне под римско владичество през I в. пр. Хр. и включена в провинция Сирия. През 395 г. [[Финикия]] попада в пределите на Източната Римска империя - [[Византия]] - и голяма част от финикийците приемат [[християнство]]тохристиянството още в първите векове след Христа. През VII век [[араби]]теарабите завладяват територията на Финикия, като ислямизират и арабизират в следващите векове местното предимно финикийско населене. Оцелява и част от христянското финикийско население, потомци на което са днес [[маронити]]те и православните ливанци. По-късно наименованието на територията се нарича Ливан от името на смолата за кандило в християнските храмове, произвеждана основно в Ливан от дъб което остава име на страната и до днес.

Влязъл в състава на [[Дамаски халифат|Дамаския халифат]], Ливан е отвоюван от [[Византия]] по времето на император [[Василий Първи|Василий I]]. Но по-късно арабите си го възвръщат, а през късното средновековие е обект на войните на [[кръстоносци]], [[селджуки]] и [[мамелюци]]. Накрая [[османците]] го завлдяват и Ливан пада под тяхна власт.

[[Графство Триполи|Триполитанското графство]] е [[кръстоносци|рицарска]] държава, обхващаща териториите на днешен [[Ливан]]<ref> ''"История на тамплиерите"'', Барбер </ref> между [[1105]] - [[1290]], където се установява династията на графовете [[Династия Сен Жил|Сен Жил]]. Графовете [[Династия Сен Жил|Сен Жил]], това са графовете на [[Тулуза]], най-големите сеньори в Южна [[Франция]]. В лицето на [[Раймон дьо Сен Жил]] тази династия е обвързана с [[Клюнийското движение]], чиято основна цел е въвеждане на принципа на [[монархия]] в Западната църква. Тази династия, на [[Династия Сен Жил|Сен Жил]], излъчва около 10 папи.

От началото на [[16 век|ХVI в.]] до края на [[Първа световна война|Първата световна война]] Ливан влиза в състава на [[Османска империя|Османската империя]], като през по-голямата част от периода е със специфичен статут (непряко османско управление). През есента на [[1918]] г. е окупиран от [[Великобритания|британски]] и [[Франция|френски]] войски. От [[1920]] г. Ливан е подмандатна територия на Франция. На [[26 май]] [[1926]] г. френският върховен комисар обнародва [[конституция]], според която Ливан е провъзгласен за република, но Франция си запазва контрол над външните отношения и отбраната.

След като са отменени параграфите в конституцията, които ограничават суверенитета на страната, на [[22 ноември]] [[1943]] г. Ливан официално е провъзгласен за [[независимост|независима]] република. През [[1946]] г. Франция изтегля своите войски от Ливан. През [[1948]] г. страната приема на своята територия повече от 110 хиляди бежанци от [[Палестина]]. Присъствието на палестинците в Ливан води до редица проблеми за ливанското правителство и общество. През [[1967]] г. страната е сполетяна от втора голяма вълна на палестински бежанци. Ливан се превръща в опорен пункт за палестинските антиокупационни действия срещу [[Израел]].

След „черния септември“ от [[1970]] г. палестинският лидер [[Ясер Арафат]] намира убежище в Ливан. Към средата на 70-тее години броят на палестинците в страната достига 300 хиляди души. Това води до изостряне на отношенията в ливанското общество - докато [[ислям|мюсюлманите]] подържат палестинската кауза, то [[маронити]]те (основната част от [[християнство|християните]]) са категорично за прогонване на палестинците от Ливан. С течение на времето [[Организация за освобождение на Палестина|Организацията за освобождение на Палестина]] успява да създаде своебразна държава в държавата в Южен Ливан, която се използва активно за действия против Израел.

Процъфтяващата през 60-тее и началото на 70-тее години на ХХ в. страна става арена на кървава гражданска война в периода [[1975]]–[[1990]] г., която е до голяма степен плод на вмешателството на чужди сили във вътрешнополитическия живот на страната.