Ян Паточка: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кор.
Ред 4:
Средното си образование получава в [[Гимназия Ян Неруда|малостранската гимназия „Ян Неруда“]]. Изучава философия, славянска и романска филология в [[Карлов университет|Карловия университет]] в Прага, получава докторска степен през 1931 г., и по-късно учи в [[Париж]], [[Берлин]], [[Фрайбург]], където се среща с [[Едмунд Хусерл]] и [[Мартин Хайдегер]], и се запознава и остава приятел до края на живота си с [[Ойген Финк]].
 
От [[1934]] г. е секретар на Пражкия философски кръжок ''CereleCercle philosophique de Prague pour les recherches de 1sur l'entendement humamhumain''<ref>Страница за [https://www.phil.muni.cz/fil/scf/komplet/cercle.html Cercle philosophique de Prague] (който не e [[Пражки лингвистичен кръжок]])</ref>. От 1936 до 1939 г. преподава в качеството на приват-доцент в [[Карлов университет|Карловия университет]]. След идването на [[Националсоциализъм|нацистите]] през [[1939]] г., Паточка е принуден да прекрати преподавателската си работа. През 1937 г. се жени за Хелена Матоушкова.
 
Паточка развива хусерловото понятие „естествен свят на живота“ в духа на хайдегеровите идеи. Превежда съчинения на [[Георг Вилхелм Фридрих Хегел|Хегел]] и [[Фридрих Вилхелм Йозеф Шелинг|Шелинг]].
Ред 15:
* 1968: получава професорска степен по философия в Карловия университет.
 
Известен е с големия си морален авторитет сред чешката интелигенция. Движението „Пражка пролет“ му присъжда орден. Паточка, заедно с [[Вацлав Хавел]], [[Зденек Млинарж]], [[Иржи Хайек]] и [[Павел Кохоут]], е един от първите, подписали Харта-77, която се застъпва за съблюдаване на правата на гражданите и хората в ЧССР. СледНяколко дни след 11-часов разпит по повод на участието му в движението, умира от мозъчен кръвоизлив, на [[13 март]] [[1977|1977 г]].
[[Файл:Patocka_grave.jpg|thumb|267x267px|Надгробната могила на Ян Паточка]]
Сред учениците му са [[Вацлав Хавел]] и философа [[Вацлав Белохрадски]].
 
== Наследство и признание ==
Трудовете на Паточка са издадени на английски и френски език, във [[Германия|ФРГ]] излизат събраните му съчинения в 5 тома ([[1987]]—[[1992]]). Към идеите му се обръщат [[Пол Рикьор]] и [[Жак Дерида]]<ref>Derrida J., ''Donner la mort'', Paris, 1993 (''The gift of death'', Chicago, 1995)</ref>.
 
През [[2007]] г. в Чехия се провежда международната конференция „Ян Паточка, чешката история и Европа“, посветена на стогодишнината му.
Ред 55:
* Laignel-Lavastine A. Esprits d’Europe. Autour de Czeslaw Milosz, Jan Patočka, István Bibó. Paris: Calmann-Lévy, 2005
 
<references/>
== Външни прапретки ==
 
== Външни прапреткипрeпрaтки ==
* [http://www.ajp.cuni.cz/index_e.html Сайт на архива на Ян Паточка] {{Шаблон:Ref-en}}
* [http://www.husserlpage.com/hus_r2pa.html Библиография] {{Шаблон:Ref-en}}
* [http://www.krotov.info/spravki/persons/20person/patochka.html Ян Паточка]
 
 
{{Превод от|ru|Паточка, Ян|67056889}}