Ян Паточка: Разлика между версии

От [[1934]] г. е секретар на Пражкия философски кръжок ''CereleCercle philosophique de Prague pour les recherches de 1sur l'entendement humamhumain''<ref>Страница за [https://www.phil.muni.cz/fil/scf/komplet/cercle.html Cercle philosophique de Prague] (който не e [[Пражки лингвистичен кръжок]])</ref>. От 1936 до 1939 г. преподава в качеството на приват-доцент в [[Карлов университет|Карловия университет]]. След идването на [[Националсоциализъм|нацистите]] през [[1939]] г., Паточка е принуден да прекрати преподавателската си работа. През 1937 г. се жени за Хелена Матоушкова.

Известен е с големия си морален авторитет сред чешката интелигенция. Движението „Пражка пролет“ му присъжда орден. Паточка, заедно с [[Вацлав Хавел]], [[Зденек Млинарж]], [[Иржи Хайек]] и [[Павел Кохоут]], е един от първите, подписали Харта-77, която се застъпва за съблюдаване на правата на гражданите и хората в ЧССР. СледНяколко дни след 11-часов разпит по повод на участието му в движението, умира от мозъчен кръвоизлив, на [[13 март]] [[1977|1977 г]].

Трудовете на Паточка са издадени на английски и френски език, във [[Германия|ФРГ]] излизат събраните му съчинения в 5 тома ([[1987]]—[[1992]]). Към идеите му се обръщат [[Пол Рикьор]] и [[Жак Дерида]]<ref>Derrida J., ''Donner la mort'', Paris, 1993 (''The gift of death'', Chicago, 1995)</ref>.