Луиджи Пирандело: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
форматиране |
||
Ред 1:
{{писател
| име = Луиджи Пирандело
| снимка = Luigi Pirandello 1932.jpg
| описание = Луиджи Пирандело през 1932 г.
| място на раждане = [http://%D0%90%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%BE Агридженто], [http://%D0%98%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%B8%D1%8F Италия]
| място на смърт = [[Рим]], [[Италия]]
| работил = [[драматург]], [[писател]]
| националност = {{Италия}}
| период =
| жанрове = пиеси, романи, разкази, есета
Line 20 ⟶ 15:
| известни творби =
| повлиян =
| повлиял =
| награди = [[image:Nobel prize medal.svg|Нобелова награда|25px]] [[Нобелова награда|Нобелова (1934)]]
| брак = Антониета Портулано (1894- )
| деца = Стефано, Фаусто, Лиета
| подпис = Pirandello firma.jpg
| сайт = http://www.pirandelloweb.com/
| бележки =
| общомедия =
}}
'''Луиджи Пирандело''' ({{lang-it|Luigi PIrandello}})е италиански [[драматург]], [[писател]], [[поет]] и [[белетрист]]. През 1934 г. му е присъдена Нобеловата награда за литература за смелото и брилянтно обновление, което прилага в драмата.
Творбите му включват стотици кратки разкази и около 40 пиеси, някои от които написани на сицилийски. Неговите трагикомедии често са считани за предшественици на [[Театър на абсурда|Абсурдисткия театър]].
== Биография и творчество ==
=== Ранни години ===
[[Файл:Luigi Pirandello 1884.jpg|мини|Луиджи Пирандело на 17 години]]
[[Файл:Casa natale di Pirandello.JPG|мини|Родната къща на драматурга в [[Каос]], Южна Сицилия]]
Пирандело се ражда в семейство от висока класа в село с любопитното име ''Kaos (Chaos),'' което от английски език се превежда ''хаос''. Това е бедно предградие на град [[Агридженто]], разположен в Южна Сицилия.
Баща му, Стефано, принадлежи към богато семейство, което се занимава с търговия на сяра, а майка му, Катерина Ричи Грамито също е от добро буржоазно семейство. И двата рода са настроени против френската династия на [[Бурбони]]те и активно участват в борбата за обединение на Италия ([[Рисорджименто]]).
Баща му участва в така наречената „Експедиция на хилядата“, а по-късно и става съмишленик на [[Джузепе Гарибалди|Гарибалди]] в битката при Аспромонте. Катерина Ричи, която тогава тъкмо е навършила 13 години е принудена на последва баща си в Малта, изпратен на изгнание от [[Бурбони]]те. Всички тези събития предизвикват гняв у Катерина и недоволство от заобикалящата я реалност, създадена от Обединението. Пирандело в последствие също ще възприеме тези чувства и ще ги изрази в някои от своите поеми и в романа „Старият и младият“.
Вероятно това усещане на разбити илюзии е запечатало в ума на младия Пирандело чувство на разминаване между идеал и реалност, което можем да видим и в неговото есе, посветено на хумора. (L'Umorismo)
Началното си образование Пирандело получава вкъщи, като се е интересувал много от басни и легенди. На дванадесет годишна възраст вече е написал първата си трагедия - „Варварин” („Barbaro”), която не е запазена. По настояване на баща си изучава технически науки, но в последствие се насочва към хуманитарните, които са го привличали.
През 1880 г. семейството се мести в Палермо. Именно там Пирандело завършва средното си образование. Започва да чете всеобхватно, фокусирайки се най-вече върху италиански поети от 19 век и тогава започва да пише първите си поеми. През този период той се влюбва в братовчедка си Лина.
През този етап от живота му започва да се проявяват първите различия между него и баща му. Лиуджи открива бележки, които доказват, че баща му е имал няколко извънбрачни връзки. За сметка на това, той изпитва изключително силно уважение и почит към своята майка, които изразява след нейната смърт в части от романа „Colloqui con i personaggi“
Романтичните чувства към братовчедка му били приети сериозно от семейството на Лина. Те изискват от Луиджи да остави учението си, за да се посвети на бизнеса със сяра и незабавно да се ожени за нея. През 1886 г. по време на училищна ваканция, Луиджи отива в серните мини и започва да работи с баща си. Този опит ще повлияе значително на творчеството му. Предстоящият му брак обаче е отложен.
=== Образование и брак ===
През
поколение бурно се е посветило, обаче не отговаря на очакванията на Луиджи.
Впечатленията му от първата вечер в града са мрачни. Пирандело е изключително силен моралист. Той става свидетел на упадъка на своя чичо, участвал в борбите за обединение, който се е превърнал в посивял и изтощен чиновник. Това впечатление ще намери място в мрачните редове на първата му стихосбирка, която излиза през 1889 и е озаглавена „Радостна болка” („Mal Giocondo”) Положителното от престоя му в Рим е възможността да посети множество театри, където всъщност се проявява неговата страст към драматургията. У него се ражда нова страст, която го обсебва:{{цитат|О, драматичният театър ! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми.}}
Заради конфликт с професор по латински, той е принуден да напусне университета в Рим и отива в Бон, Германия. Престоят му там трае две години и е наситен с културен опит. Чете литературата на немските романтици – [[Лудвиг Тик]], [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]], [[Хайнрих Хайне]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. През март, 1991 г. получава докторантура по Романска филология.
За кратко бъдещият нобелист пребивава в Сицилия. Бракът с Лина окончателно е отменен и той се завръща в Рим, където попада в средите на писатели-журналисти, между които са [[Уго Флерес]], [[Томасо Гноли]], [[Луиджи Капуана]].
През 1893 г. той написва първия си роман „Marta Ajala”, публикуван през 1901 г.
със заглавие „Изключена” („l’Esclusa”). През 1894 г. публикува първия си сборник разкази „Любов без любов” („Amori Senza Amore”). Същата година по настояване на баща си се оженва за срамежливо момиче – Антониета Портулано.
Въпреки пълното неразбиране на Антониета относно литературното призвание на мъжа ѝ, бракът им в първите години продължава сравнително спокойно с раждането на двамата им сина Стефано и Фаусто и дъщеря им Лиета. През тези години Пирандело е по-активен от всякога – участва в дискусии за изкуството, поддържа тесни връзки с редактори и журналисти от различни вестници и списания като „La Critica”, „La Rotonda Tavola” и „Marzocco”.
От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel”, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог” („L’Epilogo”, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът” – „La Morsa”).
1903 г. се оказва трагична за Пирандело — серните мини в Арагона, където баща му е инвестирал огромна част от своите капитали,
включително зестрата на Антониета, са наводнени. След като прочита писмото със съобщението за бедствието, Антониета изпада в психологически шок и психичното ѝ равновесие остава необратимо разклатено до смъртта ѝ.
Самият Луиджи, който първоначално е имал склонност да се самоубие, опитва да се справи със ситуацията, като залага вещи в заложната къща, увеличава уроците по италиански и немски език и пише молби за обезщетение до някои списания, за които е работил без хонорар.
В сп. „New Anthology” започват да се появяват части на романа „Покойният Матиа Паскал” („Il Fu Mattia Pascal”), който Пирандело е пишел, докато се е намирал в това тежко положение. (трябвало е да се грижи за тежко болната си жена, след като цял ден е бил на работа) Романът съдържа предимно автобиографични елементи, които били пресъздадени фантастично и затова и творбата постига моментален успех. В този роман отчетливо звучи характерната за Пирандело тема „лица и маски”. Романът достига и до Германия, където е преведен. Благодарение на този успех, Пирандело получава възможността да публикува и в по-реномирани и важни издателства. През 1906 г. публикува сборник с разкази „Ерма Бифронте” („Erma Bifronte”), а през 1908 г. сборникът с есета
„Изкуство и наука” („Arte e Scienza”) и легендарното есе „Хуморизмът” („L’Umorismo”), в което Пирандело спори с Бенедето Кроче относно възгледите му за литература и изкуство.
През 1909 г. излиза първата част на романа „Стари и млади” („I Vecchi e I Giovani”), в който се проследява потушаването на Fasci Siciliani (1893-94 г).
Това е роман за „фалита на патриотизма” и „провала на трите мита: ІІ Risorgimento, единството на Италия и социализма”, заменени с „безнадеждна празнота, без възможност за обратно откупуване”. В романа майка му е прототип на Катерина Лаурентано, а баща му се появява само чрез спомени и препратки от миналото, като съпругът на Катерина – Стефано. През същата година започва да
сътрудничи на престижното списание „Corriere della Sera”, където непрекъснато публикува разкази – „Хартиеният свят“ (Mondo di Carta), „Бурканът“ (La Giara), „Помисли отново, Джакомино!“ (Pensaci, Giacomino!). В този етап от живота си Пирандело е постигнал значителна слава, но личният му живот обаче е разклатен от обсебващата ревност на съпругата му, като тя дори е проявявала физическа агресия.
През 1911 г. завършва четвъртия си роман „Съпругът” („Suo Marito”), който е публикуван анонимно, а през следващите няколко години издава едни от най-добрите си разкази, считани за класика в италианската литература(в сборника La Vendetta del Cane). През 1915 г. излиза романът „Снима се филм” („Si gira”). Триактната пиеса „Ако не ви харесва това…” („Se non e’ cosi’…”) е поставена на сцена.
=== Живот и творчество по време на Първата световна война ===
През 1917 г. сборникът с разкази „И утре, понеделник“ е публикуван, но тази година е белязана най-вече от важни театрални интерпретации: Così è (se vi pare) (Така е, ако си мислите, че е така), Il Piacere dell'onestà (Удоволствието от честността). Година по-късно разказите Ma non è una cosa seria (Не е нищо сериозно) и Il Gioco delle parti (Играта на роли) също са поставени на сцена.
През 1919 г. жената на Пирандело постъпва в психиатрична клиника. След раздялата с жена си, въпреки нейната жестока ревност и
халюцинации, той все още изпитва силни чувства към нея. Той през цялото време продължава да вярва, че ще може да се грижи за нея вкъщи, но тя никога не напуска клиниката.
1920 година е годината на комедиите: „Цялото право” („Tutto per bene”), „Както преди, по-добре от преди” („Come prima meglio di prima”) и „Госпожа Морли” („La Signora Morli”). През 1921 г. пиесата „Компанията на Дарио Никомеди” („Compagnia di Dario Niccomedi”) е поставена на сцената на „Valle di Roma”, както и „Шест лица търсят автор” („Sei Personaggi in Cerca d’Autore”).
Премиерата на „Шест лица…” е съпроводена с небивал скандал: яростният спор между привържениците и противниците на спектакъла продължава на улицата и се превръща в истинска битка, след която мнозина се връщат вкъщи с разбити носове. Авторът присъства заедно с дъщеря си Лиета и двамата са принудени да избягат през страничния изход.
Критиката също е безмилостна към „Шест лица…” Когато обаче пиесата се поставя в Милано, „Лицата…” започват своето триумфално шествие най-напред във Франция, после в Лондон и Ню Йорк, а след това – по целия свят.
„Шест лица търсят автор” е част от трилогия, заедно с пиесите „Всеки по свой начин” („Ciascuno a suo modo”, 1924), където също се използва техниката „театър в театъра”, и „Тази вечер се импровизира” („Questa sera si recita a soggetto”, 1930). Пирандело въвежда понятието „гола маска” – понятие централно в неговия свят.
Всички разкази, написани досега, Пирандело събира в „Новели за една година” през 1922 г. Светът, който описва в тях, е страшен: серни мини, в които работят до изнемога хора – „Чаула открива луната”; нощни влакове с уморени пътници – „Нощ”; старици, които заспиват в среднощни кафенета, а край тях свирят слепи музиканти… Героите губят единството на личността си и трябва да надянат маски, за да имат лице. Това са хора, които „не живеят живота си” – в „Гардероб на красноречието” – Джеронимо е такъв, какъвто го правят подарените дрехи.
Лудостта като изход е често срещан мотив в творчеството на Пирандело. В шедьовъра „Хенрих ІV” („Enrico IV”, 1922) лудостта не е само временна маска, но и желан финал. Хенрих ІV построява около себе си илюзорен свят и се укрива в него – не само съветниците и пажовете са с маски, но роли трябва да играят всички, които го посещават. След отърсването от болестта, лудостта се превръща в добре обмислена стратегия. Тя е онази последна маска, която у Пирандело притежава огромна освобождаваща сила. Лудият на Пирандело може да накара света да коленичи пред него.
=== Живот и творчество по времето на Фашизма ===
[[Файл:LuigiPirandello2.jpg|мини]]
През 1925 г. Пирандело, с помощта на [[Бенито Мусолини|Мусолини]], става артистичен директор на „Teatro d’Arte di Roma“. Връзката му с Мусолини често предизвиква дебати – за някои тя е стъпка в кариерата му, давайки на него и на ръководения от него театър – публичност и субсидии, за други – писателят споделя фашистката идеология.
Благодарение на Мусолини творчеството на Пирандело е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина и
Бразилия и му носи световна слава. По-късно той дори подарява медала от Нобеловата награда на фашисткото правителство – да бъде стопен в подкрепа на присъединяването на [[Абисиния]] към Италия.
Пирандело се определя като неутрален на политическа тематика – той казва, че е човек, принадлежащ на света. Но факт е, че писателят има постоянен конфликт с известни фашистки лидери. През 1927 г. накъсва на парчета своята фашистка членска карта пред смаяния генерален секретар на фашистката партия. Пирандело е под строг надзор от тайната фашистка полиция OVRA до смъртта си. През 1933 г. Мусолини обвинява драматургията в лицето на Пирандело и театъра на гротеската, че е мрачна и нереалистична.
В разказа „Някой се смее” е описана кошмарна картина на едно фашистко сборище. Всичко е като в страшен сън – подозрението към другите, страхът да не бъдеш заподозрян, лицата, покрити с маски.
Между 1925 и
През
През
Умира сам в дома си в Рим на 10.12.
Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия”. Единствените същества, които го изпращат, са каруцарят и един кон. Пратеникът на Дучето казва след погребението: „''Отиде си, тръшкайки вратата!''”
=== Луиджи Пирандело в България ===
На български има издадена книга „Избрани творби“ (вкл. Новели за една година, Покойният Мата Паскал, Шест лица търсят автор, Хенрих IV), романът „Някой, никой, сто хиляди“. Преведена и комедията „Лиола“.
През
Дончев със заглавие „Маската“ — свобода и затвор; Проблемът за идентичността в
творчеството на Луиджи Пирандело.
В [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър „Иван Вазов“]] през 2014 е поставена пиесата му „Каквато ти ме искаш.“{{раздел-мъниче}}
== Библиография ==
* ''Избрани творби'', (вкл. ''Новели за една година, Покойният Мата Паскал, Шест лица търсят автор, Хенрих IV''), София: Народна култура, 1975
* ''Някой, никой, сто хиляди'', София, 2003
Line 288 ⟶ 136:
*"Върти се!"/ "Записките на оператора Серафино Губио"/ превод от италиански Огнян Стамболиев, сп. "Съвременник" - 2- 2013
* ''Маската — свобода и затвор''; Проблемът за идентичността в творчеството на Луиджи Пирандело; Антоанета Дончева, ИК "Изток Запад", 2007
== Източници и външни препратки ==
* [http://www.public-republic.com/magazine/2011/04/62952.php Луиджи Пирандело -"Ние, освен илюзията, нямаме друга действителност"]
* [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=188&WorkID=9751&Level=1 Животът - не смъртта..., Христо Фотев]
* [http://www.litclub.com/library/nbpr/emonik/pirandello.htm Къде побягна авторът?, Емилиян Николов]
* [https://www.gutenberg.org/ebooks/authors/search/?query=Pirandello,+Luigi Творби на Пирандело в сайта на проект "Гутенберг"]
* [http://www.ilnarratore.com/category/idx/34/Archivio-Audio-gratuito---Autori--Narratori.html Аудиозаписи на пиеси на Пирандело на италиански език]
* [http://www.pirandelloweb.com/ Произведения на Пирандело на италиански и английски език]
{{нобел литература}}
{{нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Пирандело, Луиджи}}
| |||