Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 41:
|}
Вестникът от първия си брой прави впечатление с добрата си литературна форма и остротата на позициите си. Голяма част от съдържанието е и на [[френски език]]. В дописката „От редакцията“ във 2 брой от 10 януари се казва, че вестникът ще се издържа от „волни помощи“, редакторите няма да получават заплата, а редакционният комитет ще е известен само на членовете на дружеството. Фактически редактор на вестника е Димитър Ризов, подпомаган от Илия Георгов.<ref name="Боршуков 515"/> Вестникът е внасян нелегално в [[Македония (област)|Македония]].<ref name="Иванов 395">{{cite book |title= Българский периодически печат от Възражданието му до днес, том I |last=Иванов |first= Ю |authorlink= |coauthors= |year=1893 |publisher= |location= София |isbn= |pages=395 |url= |accessdate=}}</ref>
== Позиции ==
Ред 55:
=== По проблемите на Княжество ===
Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=516 |url= |accessdate=}}</ref> В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур''. В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов - „всевъзможните Андреевци, Кисимовци, Стоил Поповци“.
След Съединението на 7 септември 1885 година „Македонски глас“ издава притурка-възвание за вдигане на оръжие и навлизане в Македония.
| |||