Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 61:
Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=516 |url= |accessdate=}}</ref> В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур''. В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов - „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“.
 
Българският и румелийският печат е критикуван заради позициите му по Македонския въпрос. Гяур в „Нашата политика“ в брой 15 от 13 април 1885 г. пише: „Пръв по тоя въпрос заговори органът на нашата безформена буржоазия - в. „Марица“„[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“. Като всякога, така и в тоя случай „Марица“ сформирова своето мнение, след като изслуша съветите на хората, които се научили да разсъждават за съдбата на нещастниците от своите кадифени канапета - „от тези руски кръгове, к оито могат да окажат известно съдействие за успеха на едно македонско движение, няма изгледи на съчувствие“, проблада „Марица“, па и уважаемий руски генерален консул в Пловдив не е съгласен с такова движение“. За подобни позиции са критикувани и „Отечество“ в София и „Народен глас“ и „Съединение“ в Пловдив.<ref name="Боршуков 516"/>
 
Постепенно вестникът се разочарова и от премиера в София [[Петко Каравелов]], тъй като основно залага на дипломатическите средства за решаване на Македонския въпрос. Критикува „Търновска конституция“ и окръжния управител в Кюстендил [[Никола Славков]], за предаването на четата на [[Адам Калмиков]] - уводната статия на брой 25 от 25 юни 1885 г.<ref name="Боршуков 516"/>
 
=== Статии на Димитър Благоев ===