Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 59:
=== По проблемите на Княжество ===
Погледът на вестника върху политиката в Княжеството е пречупена през позициите му по Македонския и Румелийския въпрос.<ref name="Боршуков 516">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=516 |url= |accessdate=}}</ref> Вестникът в 24 брой от 15 юни 1885 година пише:
{{цитат|немилостиво ще воюваме против всички, които пречат за освобождението на Македония, па били екзархи, министри, главни управители, князе, дипломати, императори. Решени сме със и без вашата помощ да издаваме своя вестник, даже и тогава, когато би останал само един абонат. Няма откакво да се боим. Нашият редактор е привикнал да редактира вестника гладен, та поради това няма да загубим от немилостта на силните.}} В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур''. В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов - „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“. Българският и румелийският печат е критикуван заради позициите му по Македонския въпрос. Гяур в „Нашата политика“ в брой 15 от 13 април 1885 г. пише: „Пръв по тоя въпрос заговори органът на нашата безформена буржоазия - в. „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“. Като всякога, така и в тоя случай „Марица“ сформирова своето мнение, след като изслуша съветите на хората, които се научили да разсъждават за съдбата на нещастниците от своите кадифени канапета - „от тези руски кръгове, к оито могат да окажат известно съдействие за успеха на едно македонско движение, няма изгледи на съчувствие“, проблада „Марица“, па и уважаемий руски генерален консул в Пловдив не е съгласен с такова движение“. За подобни позиции са критикувани и „Отечество“ в София и „Народен глас“ и „Съединение“ в Пловдив.<ref name="Боршуков 516"/>
Постепенно вестникът се разочарова и от премиера в София [[Петко Каравелов]], тъй като основно залага на дипломатическите средства за решаване на Македонския въпрос. Критикува „Търновска конституция“ и окръжния управител в Кюстендил [[Никола Славков]], за
Вестникът пише и против гръцките - брой 5 от 31 януари 1885 г., и сръбските претенции в Македония за сметка на българския елемент - брой 7 от 16 февруари 1885 г.<ref name="Боршуков 516"/> Отразява македонските митинги в Княжеството и Румелия, отразява мисията на майор [[Хенри Тротер]], препечатва текстове на [[Емил дьо Лавеле]] в защита на българите в Македония от чужди вестници, отразява проблемите в Македония.<ref name="Боршуков 517">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=517 |url= |accessdate=}}</ref>
=== Статии на Димитър Благоев ===
| |||