Тектоника на плочите: Разлика между версии

Идеите за нея започват да се оформят след изследването на [[Океанско дъно|океанското дъно]] през 1950-те год., които запълват голяма празнина в знанията за геоложкия строеж на земната повърхност. Това довежда до установяване на глобалната система на срединоокеанските хребети - [[Срединокеански хребети|СОХ]] и детайлно изучаване на строежа и [[морфология]]та им. Също така посредством тези изследвания категорично се доказва младата възраст на утайките в леглото на [[Световен океан|Световния океан]] и неговата подвижност. Установява се, че най-старите [[седимент]]и са с възраст J₃ ([[Късна юра]]). Изясняват се особеностите на дълбоководните бразди и връзката им с островните дъги, а разнообразни геофизични изследвания дават много данни за вътрешния строеж на [[Земя]]та, свързан с разслояването на [[Земна кора|земната кора]], [[Земна мантия|мантията]] и [[Земно ядро|ядрото]], с [[Земно магнитно поле|земното магнитно поле]] и [[еволюция]]та му, също и много данни за изясняване на съвременната сеизмична активност и механизма на земетресенията. С решаване на проблемите в геологията започват да се занимават специалисти с добра физико-математическа подготовка, които използват нови методи и имат нов начин на мислене.

* Граници, отговарящи на осовите части на [[Срединокеански хребети|СОХ]], по които в условия на разтягане чрез възходящо придвижване на астеносферен материал се формира нова океанска кора. Наричат се '''дивергентни''' (или конструктивни) граници на плочите;

* Граници, които отговарят на областите на дълбоководните бразди и по които става сблъскване на литосферните плочи. В тези участъци се осъществява подпъхване на една литосферна плоча под друга и потапянето и в пластичната астеносфера и навличането на другата върху нея. По тези граници става разрушаване на литосферата и затова те се наричат още '''конвергентни''' (или детсруктивни);