Македонски глас (1885 – 1887): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 67:
{{цитат|немилостиво ще воюваме против всички, които пречат за освобождението на Македония, па били екзархи, министри, главни управители, князе, дипломати, императори. Решени сме със и без вашата помощ да издаваме своя вестник, даже и тогава, когато би останал само един абонат. Няма откакво да се боим. Нашият редактор е привикнал да редактира вестника гладен, та поради това няма да загубим от немилостта на силните.}}
В брой 12 от 23 март 1885 г. е поместена статията „Памятта на Любен Каравелов“ от ''Гяур'' (Димитър Ризов). В нея след отбелязване на честванията на Каравелов от студентските общности в Прага и гимназистите в Лом и Пловдив, Гяур напада„гадните твари“ клеветници на Каравелов - „всевъзможните [[Атанас Андреев|Андреевци]], [[Пандели Кисимов|Кисимовци]], [[Стоил Попов (революционер)|Стоил Поповци]]“. Според Гяур по Македонския въпрос трябва да се следват възгледите на Каравелов: „Не се излее ли днешното македонско поколение по указания от Любена калъп, аз не виждам никаква гаранция за политическото съществувание на Българска Македония“. Правилната политика е „борба против чорбаджиите, калугерите, народните изедници, от една страна; [[Балканска федерация|конфедерация]] със съседните нам племена“ и „съзиждане на нашия национален живот върху [[Социализъм|социалистическа основа]]“.
Българският и румелийският печат е критикуван заради позициите му по Македонския въпрос. Гяур в „Нашата политика“ в брой 15 от 13 април 1885 г. пише: „Пръв по тоя въпрос заговори органът на нашата безформена буржоазия - в. „[[Марица (1878 - 1885)|Марица]]“. Като всякога, така и в тоя случай „Марица“ сформирова своето мнение, след като изслуша съветите на хората, които се научили да разсъждават за съдбата на нещастниците от своите кадифени канапета - „от тези руски кръгове, к оито могат да окажат известно съдействие за успеха на едно македонско движение, няма изгледи на съчувствие“, проблада „Марица“, па и уважаемий руски генерален консул в Пловдив не е съгласен с такова движение“. За подобни позиции са критикувани и „Отечество“ в София и „Народен глас“ и „Съединение“ в Пловдив.<ref name="Боршуков 516"/>
Ред 76:
=== Статии на Димитър Благоев ===
Във вестника публикува първите си статии току-що екстернираният от Русия [[Димитър Благоев]]. В брой 16 от 20 май 1885 г. излиза първата му статия „Балканска федерация и Македония“ - подлистник с мото „Имеяй уши слышати да слышати“, подписана ''Д. Б''. В следващия брой 17 от 27 април тя е поместена като уводна на френски език.<ref name="Боршуков 517"/> <ref name="Боршуков 518">{{cite book |title= История на българската журналистика 1844 - 1877 1878 - 1885. Второ допълнено издание |last= Боршуков |first= Георги |authorlink= |coauthors= |year= 1976 |publisher=Наука и изкуство |location=София |isbn= |pages=518 |url= |accessdate=}}</ref>
В 21 брой от 25 май уводната статия със същото име „Балканска федерация и Македония“ отново е на Благоев, написана на френски език, а в следващия брой като подлистник е поместена на български.<ref name="Боршуков 517"/> <ref name="Боршуков 518"/>
Отново като подлистник в броеве 23 и 24 от 8 и 15 май 1885 година е публикувана статията „Учителйо Динката“, посветена на видния възрожденец и учител на Благоев [[Георги Динков]].<ref name="Боршуков 517"/>
Помества статии на [[Димитър Благоев]] за [[Балканска федерация]].
Line 85 ⟶ 91:
[[Категория:Вестници в София]]
[[Категория:Периодични издания, свързани с Македонския въпрос]]
/
| |||