Преразказ: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
== Видове преразказ ==
▲= в зависимост от начина на поднасянето му: =
▲= '''''устен преразказ''''', =
▲= '''''писмен преразказ'''''.
▲= в зависимост от наложените дидактически изисквания: =
== Изисквания към преразказа ==▼
▲= '''''регламентиран преразказ''''', който бива: =
▲= в зависимост от изискването за обем: '''''подробен преразказ''''' и '''''сбит преразказ''''' =
== Източници ==
▲= в зависимост от акцентите върху определени аспекти на изходния текст: '''''подборен преразказ''''' и '''''трансформиращ (творчески) преразказ''''', =
* [http://liternet.bg/publish7/mgeorgieva/tipologia.htm Типология на ученическите текстове], Маргарита Георгиева, Литернет, 2001
* [http://liternet.bg/publish2/anonim/prerazkazyt.htm Преразказът: подробен, сбит, трансформиращ], Литернет, 2007
▲= '''''нерегламентиран (свободен) преразказ'''''. =
▲= При подробния и [[Сбит преразказ|сбития преразказ]] дидактическата задача съдържа изискване за обем и степен на възпроизведения текст. При подробния преразказ изходният текст трябва да бъде предаден във възможно най-големи подробности. При сбития преразказ, обратно, трябва да се демонстрира умение за извличане на най-същественото от сюжета на творбата. Сбитият преразказ се смята за по-сложен, тъй като се предполага учениците да извършат допълнителна аналитична дейност. Описанията трябва да се предават пестеливо, да се използват лаконични, но точни и ярки изрази. =
▲= Подборният преразказ е вид преразказ по зададена тема, който предполага да се възпроизведат само онези части от изходния текст, които са свързани с темата, без да се пресъздава цялото му съдържание. =
▲= Трансформиращият преразказ е най-творческата форма на преразказ и, съответно, най-трудна от дидактическа гледна точка. При него оригиналният текст се възпроизвежда от името на някой от [[литературен герой|героите в текста]]. При този вид преразказ освен необходимата промяна на [[глаголно време|глаголното време]] (към [[минало свършено време]] със спомагателно [[минало несвършено време]]) и на [[глаголно лице|глаголното лице]] (към 1 л. ед.ч.), се променя и гледната точка, тъй като събитията трябва да се представят така, както ги вижда и оценява героят, от чието име се води преразказът. Преразказващият може да използва само онази част от информацията от оригиналния текст, с която героят разполага: сведения за себе си и за онези неща, които може да види, чуе и усети. Ако логиката на действията го изисква, е допустимо да се смени последователността на епизодите в сюжета, както и да се променят акцентите на творбата. Например, епизодите, в които героят е пряк участник, могат да се предадат по-подробно, а тези в които е само свидетел — по сбито. Епизодите, в които героят не участва и не е свидетел, могат и въобще да не се предадат. =
▲= При нерегламентирания (свободен) преразказ на преразващия се дава възможност сам да подбере вида и техниката на преразказа в съответствие с личните си нагласи и комуникативни възможности. На практика, в извънучилищния дискурс това е основният вид преразказ, който се използва в процеса на [[общуване]]. =
▲= Изисквания към преразказа =
▲= Без значение от вида на преразказа, към него важат следните основни изисквания: =
▲= Смисълът на оригиналния текст не се променя, а само се предава със свои думи. =
▲= Не се допускат лични преценки и коментари от страна на преразказващия. =
▲= [[Пряка реч|Пряката реч]] се преобразува в [[непряка реч|непряка]]. =
▲= Избира се едно основно глаголно време и то се спазва до края. =
▲= Полученият в резултат преразказ трябва да е смислово свързан текст, отличаващ се с логичност, последователност и завършеност. Това важи дори и в случаите, когато е позволено разместването на определени епизоди от текста. =
▲= С преразказа се демонстрират различни езикови техники и умения, свързани със: =
▲= трансформирането на глаголните времена, =
▲= трансформирането на пряката реч в непряка, =
▲= сбиването на изказа без загуба на смисъла и точността на съдържанието, =
▲= употребата на подходящи [[синоним]]и и [[стилизация|стилово уместни думи и изрази]], както и и синтактични конструкции, специфични за езика на автора на оригиналния текст. =
[[Категория:Литературни термини]]
[[Категория:Образование в България]]
|