Голямата депресия: Разлика между версии

'''Голямата депресия''' ({{lang-en|The Great Depression}}) или ''икономическа криза от 30-те на 20 век'', е изключигелноизключително тежка [[икономическа криза]], засегнала най-тежко [[САЩ]], започнала през [[1929]] и продължила през [[1930-те]] години.

Засяга особено [[Съединени американски щати|Съединените щати]], [[Канада]], но също и от частиотчасти [[Европа]], и [[Британска империя|Британската империя]], довеждайки до многобройни фалити на [[банка|банки]] и компании, висока [[безработица]] и рязък спад на [[БВП|брутния вътрешен продукт]], [[промишленост|промишленото]] производство, цените на [[фондова борса|фондовите борси]] и практически всички индикатори за [[икономически растеж]]. Последствията от кризата са най-тежки в силно индустриализираните градски центрове.

Обикновено се смята, че кризата започва да отшумява през [[1933]] г., но показателите за промишлено производство, цените на акциите и [[БВП]] надхвърлят нивата от 1929 г. едва след [[Втората световна война]]. Икономическата криза от 30-те е най-тежкият траен спад в промишленото производство и производителността за последния век и половина, за който период има редовна икономическа статистика.

Според [[монетаризъм|монетаристите]], в основата на депресията стои погрешната [[монетарна политика]] на монетарните власти, или контролирането от известната група Илюминативластите. От тази гледна точка, [[Федерален резерв|Федералният резерв]] допуска чрез бездействието си Федералният резерв допуснал финансовите провизии да се свият с 1/3 само за четири години. Поради намаляването на потока от парични средства бизнесът не можел да получи кредитиране, което довело до масово спиране на [[инвестиция|инвестициите]]. Заеми се отпускали с частично златно обезпечение от Федералния резерв, което принудило президента [[Рузвелт]] да подпише заповед 6102, с която притежанието на златни монети и златни кюлчета от частни лица било обявено за незаконно. С това натискът върху [[Федерален резерв|Федералния резерв]] бил намален.

Според британския икономист [[Кейнс]], основният ангажимент на [[държава]]та в стремежа към обществено благо е балансиращатада правителственаупражнява балансираща намеса в икономическия живот на страната чрез [[Фискална политика|фискални]] и монетарни мерки. Според кейнсианците, намаляванетоключово задължение на данъцитедържавата ипо увеличаванетовреме на правителствените[[икономическа разходикриза]] се цел подпомаганетонамаляването на икономикатаданъците еи ключово задължениеувеличаването на държаватаправителствените поразходи времес цел подпомагане на [[икономическа криза]]икономиката.

Президентът [[Рузвелт]] предприелпредприема мерки за възстановяване на икономиката, но не отпусналотпуска достатъчно средства, за да спре рецесията преди началото на [[Втората световна война]].

Крахът на международната търговия след 1930 годинаг. също помогналспомага за задълбочаването на депресията. Чрез значително увеличаване на митата Законът на Хоули Смуут за митническатамитническите тарифатарифи от юни 1930 годинаг. превърналпревръща американския [[пазар]] в недостъпен за вносни стоки чрез значително увеличаване на митата. Според повечето икономически историци, този закон е най-голямата грешка за целия период от 1920 до 1933 годинаг.

В края на 1930 г., инвеститорите започват масово изтегляне на банковите си депозити, което довежда до вълна от банкови фалити. В резултат на това, започва абсолютен срив на [[Парична маса|паричната маса]]. Втората банкова паника настъпва през пролетта на 1931 г. През тези месеци, властите не реагират на ускоряването на икономическата депресия. През 1930 и 1931 г. БВП спада съответно с 9.4% и 8.5%, а коефициентът на безработицабезработицата се повишава от 3,2% в началото на 1930 г. до 15,9% до края на 1931 г.

През 1932 г. [[БВП]] се понижава с 13.,4%, а общият му спад от 1929 г. дотогава — общо се 31%. Равнището на безработица през 1932 г. се увеличаванараства до 23,6%. За малко повече от три години от началото на кризата над 13 милиона американци са загубилигубят работата си. Промишлените запаси губят до 80% от стойността си през 1930 г., а цените на селскостопанските стоки спадат с 53% от 1929 г. През тези три години фалират две от всеки пет банки, а вложителите им губят 2 милиарда долара в депозити. Паричната маса през 1929 г. спада по номинал с 31%.

На фона на слабото разширяване на паричната база (от 6,05 млрд. долара през 1929 г. до 7,02 млрд. през 1933 г.), паричната маса спада рязко&nbsp;— от 26,6 млрд. до 19,9 млрд. долара<!-- неясно -->. Вълната от банкови фалити подкопава доверието на хората във финансовите институции, спестяваниятате трескаво се теглят отспестяванията депозитиси и ги обръщат в брой. Оцелелите банки от своя страна, за да избягнат издаванетодаването на нови заеми, предпочитат да съхраняват парите в максимално ликвидна форма. По такъв начин, паричният мултипликатор спада рязко и кредити и кредитно-депозитните емисии на банкитекредитирането сае фактически парализиранипарализирано. Желанието и на банките, и на населението да държат парите си в брой, несъмнено рязко засилва рецесията.

През януари 1932 г. Конгресът на САЩ създава Финансова корпорация за възстановяване (RFC). Организацията трябва да оказва финансова помощ на железопътни компании, финансови институти и бизнес-корпорации. През юли, ролята и&#768; е разширена за оказване на помощ и на селското стопанство и финансиране на държавни и местни обществени мероприятия.

Приет е закон за Федерална жилищна банка, която е длъжна да предоставя кредити на организации, занимаващи се с ипотечно кредитиране (първообраз на бъдещата [[Fannie Mae]]). Приет е първияпървият от дватадва закона, носещи името Глас—Стигол, насочени към либерализиране на Федералния резерв и разрешаващразрешаващи му, в частност, да кредитира банките-членки. Признато е за необходимо да се активизира бюджетно преразпределениепреразпределението на доходите от богатите към бедните, за да се стимулира потреблението. МаксималнияМаксималният размер на [[Подоходен данък|подоходния данък]] е повишен от 25 на 63%.

Въпреки това общественосттасе счита, че мерките, предприети от администрацията на [[Хърбърт Хувър]], са недостатъчни и доста закъснели. [[Франклин Рузвелт]] сравнително леко побеждава Хувър на президентските избори през есента на 1932 г., а едновременно с това [[Демократическа партия на САЩ|демократите]] успяват да завоюват контрол над Конгреса.

За изход от кризата,Така през 1933 г. започва даизпълнение сена осъществяват.нар. [[Нов курс на Рузвелт|Новият курс на Рузвелт]] — различни мерки за регулиране на икономиката. Някои от тях, по съвременните представи, спомагат за отстраняването на причините за депресията, някои имат социална насоченост и помагат на най-пострадалите, докато трети усложняват допълнително усложняват положението.

Почти веднага след встъпването си в длъжност, през март 1933 г., на Рузвелт се налага да се сблъска с третататрета вълна на банковатабанкова паника, на коятоно новият президент реагира ссъс [[Извънреден закон за банките|закриване на банките за една седмица]] и подготвяне през това време наподготвя програма за гарантиране на депозитите.

БезработнитеВ работата по обществените обекти активно се привличат в обществените дейностибезработни. Най-общо, в периода 1933—1939 г. числеността на обществени проекти под егидатазаетите на Администрацията за обществени дейности и Администрацията за гражданските дейностиобекти (строителство на канали, пътища, мостове, често в необитаеми и блатисти маларийни райони) числеността на заетите достига 4 милиона души.

ПрезКонгресът Конгреса преминаватприема също така няколко законопроекта, регулиращи финансовата сфера: Извънредния закон за банките, Законът Глас — Стигол от 1933 г. за разграничаването на инвестиционни и търговски банки, закон за кредитиранетокредитиране на селското стопанство, закон за създаване на комисия за ценните книжа.

В сферата на селското стопанство, приетият на 12 май 1933 г. закон за регулирането, който преструктурира 12-милиардния фермерски дълг, съкращава процентите по ипотечната задлъжнялост и увеличава сроковете за погасяване на всички дългове. Правителството получава възможност да предоставяотпуска заеми на фермерите заеми, и в течение на следващите четири години аграрните банки раздават на половин милион земевладелци заеми на обща сума 2,2 млрд. долара при доста леки условия. За увеличаване на цените на селскостопанската продукция, според закона от 12 май, на фермерите се препоръчва да намалят производството и посевните площи, и да намалят стадата, като за компенсация за убитите животни е създаден специален фонд.

Равносметката от първата година на президентството на Рузвелт сае нееднозначнинееднозначна: спадането на БВП значително се забавя значително и през 1933 г. е едва 2,1% през 1933 г., но безработицата нараства до 24,9 %.

След изкупуването от държавата на всичкото злато на твърда цена, опирайки се на закона за златния резерв, приет през януари 1934 г., Рузвелт издавасъкращава на 31 януари 1934 г. прокламация, която съкращава[[Златен стандарт|златното съдържание]] на долара от 25,8 до 15 5/21 грана и установявафиксира официална цена на златото на ниво от 35 долара за унция. С други думи, доларът е [[Девалвация|девалвиран]] с 41%.

Държавата решително навлиза в сферите на образованието, здравеопазването, гарантира продоволствен минимум, поема отговорността за осигуряването на старите хора, инвалидите, безимотните. Разходите на федералното правителство в периода 1932—1940 г. нарастват над два пъти. Но Рузвелт се опасява от небалансиран бюджет и разходите през 1937 г., когато, както изглежда, икономиката набира достатъчни обороти, са съкратени. Това отново заплашва страната от рецесия през 1937—1938 г.

В днешно време повечето [[Неокласическа икономика|икономисти-неокласици]] смятат, че кризата в САЩ е усложнена от неправилните действия на властта.<ref>[http://usa-info.com.ua/history/great_deprecion.html История на САЩ. Голямата депресия]</ref> Класиците на [[монетаризъм|монетаризма]] [[Милтън Фридман]] и [[Ана Шварц]] считат, че Федералният резерв е виновен за създаването на „криза на доверието“, тъй като не оказва навременна помощ на банките и започва вълна от банкови фалити. Според тях, мерките по разширяването на кредитирането от страна на банките, аналогични на тези, които са предприети през 1932 г., са могли да бъдат приети и по-рано — през 1930 или 1931 г. През 2002 г. членът на борда на директорите на ФЕД [[Бен Бернанке]], изнасяйки слово за 90−та годишнина на Милтън Фридман, казва: „Позволете ми малко да злоупотребя с моя статут на официален представител на ФЕД. Бих искал да кажа на Милтън и Анна [Шварц]: що се отнася до Голямата депресия — вие сте прави, това го сторихме ние. И ние сме силно огорчени. Но благодарение на вас, ние няма да направим това отново.“.

Интересно е, че по време на [[Световна финансова криза (2008-2011)|световната финансова криза]], започнала през 2008 г., САЩ използват доста подобни методи за борба с хода и последствията на рецесията.

Голямата депресия не повлияла особено на японската икономика, но въпреки това, финансовият министър на [[Япония]] Такакаши Корекийо бил първият политик, който възприел възгледите на британския икономист [[Кейнс]].<ref>Myung Soo Cha, "Did„Did Takahashi Korekiyo Rescue Japan from the Great Depression?"“, The Journal of Economic History 63, No. 1 (Mar 2003): 127–44.</ref>