Разлика между версии на „Иван Дуйчев“

м
дребни
м (дребни)
| вложки = {{Личност/Учен
| област = [[История]], [[византология]]
| образование = [[Софийски университет]]
| учил-при =
| работил-в = [[Софийски университет]]{{Br}}[[Институт по история|Институт за българска история]] при [[Българска академия на науките|БАН]]
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
'''Иван Симеонов Дуйчев''' е виден [[България|български]] [[историк]] и палеограф с интереси към българската и [[Византия|византийската]] [[Средновековие|средновековна]] история.
 
== Биография ==
Дуйчев е роден в София през 1907 година. През 1932 г. завършва история в [[Софийски университет|Софийския университет „Климент Охридски“]] като ученик на проф. [[Васил Златарски]], проф. [[Петър Мутафчиев]], проф. [[Петър Ников]] и проф. [[Петър Бицилли]].
 
Специализира в Италия ([[1932]]-[[1936]]), където под ръководството на проф. Силвио Джузепе Меркати разработва и защитава докторат в [[Римски университет|Римския университет]] на тема "Българските Асеневци във Византия" ([[1934]]). Завършва и курс във Ватиканската школа по [[палеография]] и [[архивистика]] в [[Рим]]. По това време негов покровител и наставник е префектът на Архива на Ватикана кардинал Анджело Меркати.
 
По-късно Иван Дуйчев последователно станастава асистент и доцент по средновековна българска история в Софийския университет (1936-януари [[1945]]). По убеждения ученият е близък до толстоизма и сп. "Възраждане"„Възраждане“. След завземането на Македония от българската армия през април 1941 г. посещава многократно Македония и се запознава с тамошната култура на местното българско население. През 1942-1943 г. Иван Дуйчев е командирован като представител на българското население в Костур, намиращ се под италианска окупация към началника на италианския военен гарнизон на [[Костур]] [[полковник]] [[Алдо Вениери]] и италианския военен комендант на града старши лейтенант [[Джовани Равали]]. Неговата малка книжка "Македония„Македония в българската история"история“ (1941) е включена от отечественофронтовската власт в списъка с "фашистки„фашистки книги"книги“, а самият Дуйчев е уволнен от университета и за няколко години е принуден да се препитава като превежда романи и научна литература от френски език. През 1945 г. заради насочената в подкрепа на македонските българи просветителска и обществена дейност през войната новите гръцките власти несправедливо включват Иван Дуйчев в списък на български, италиански и германски военни и други лица, които трябва да бъдат съдени на процес в [[Атина]] като военнопрестъпници. Дуйчев по-специално е обвинен в "Кражба„Кражба и изнасяне на гръцки културни ценности от Гърция в България"България“, каквато е трактовката на гръцките власти за българското културно наследство в егейска Македония, което Дуйчев е спасил от разграбване от страна на антибългарски настроени гръцки партизани. Благодарение обаче на усилията на адвоката [[Стоян Бояджиев]], който е бил ангажиран по линия на Р.О на Българската армия да защитава всички български военни и цивилни лица, обвинени на процеса, българският учен е спасен чрез дезинформация за мнима смърт<ref>„Двете смърти на академик Иван Дуйчев“, в-к. ''Македония'', бройбр. 10, 10 март 1999г,1999 ''Двете смърти на академик Иван Дуйчев''г.; той е почти единствен, заедно с [[генерал лейтенант]] [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]], от лицата в списъка на Гърция, който оцелява, тъй като останалите са арестувани или предадени на Гърция и осъдени на смърт.</ref>, като впрочем успява да се укрие за няколко месеца в едно село във околностите на [[Велико Търново]].
 
От 1950 г. Иван Дуйчев е старши научен сътрудник в новооснования Институт за българска история (днес [[Институт по история|Института по история]]) при [[Българска академия на науките]].
 
През 1981 г. е избран за член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]]. Участник е в международни конгреси и конференции, член на Академията на науките, литературата и изкуствата в [[Палермо]], член-коренспонденткореспондент на Британската академия (Лондон), член на Понтификалната академия по археология (Рим), носител на [[Хердерова награда]] ([[1974]]). Научната му продукция включва над 500 публикации.
 
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на Софиския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
 
 
След смъртта му личната му библиотека е предоставена на СофискияСофийския университет, а къщата, в която живял, е превърната в изследователски център.
== Библиография ==
 
== Други ==
* В българските академичните среди се твърди, че Иван Дуйчев е реалният автор на книгата за ''[[Четвероевангелието на цар Иван Александър]]'' (1980), издадена под името на [[Людмила Живкова]]<ref>вжВж. [[Николай Василев (философ)|Николай Василев]] ,[http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=1597974 интервю„Проф. (2010)Николай Василев: Дисертациите на Людмила Живкова не са нейни, на Фол и Дуйчев са“];, интервю, в. „24 часа“, 21.10.2012 г.; Вагалинска И., [http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 „Мемоари с часовников механизъм“], сп. „Тема“, бр. 14 (182), 11 април 2005 г.</ref>
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
[http://www.temanews.com/index.php?p=tema&iid=240&aid=5837 ''Мемоари с часовников механизъм''] (сп. Тема); </ref>
* Изглежда, че именно Иван Дуйчев е послужил като прототип за образа на българския професор-медиевист, описан в романа на [[Елизабет Костова]] "[[Историкът]]" (2005).
 
== Източници ==
* Божилов, И. Предговор, в: Дуйчев, И. ''Избрани произведения.'' Т. I. ''Византия и славянският свят.'' София, 1998, 7-25.
* Ivan Dujčev, ''Biobibliographie''. Verfasst von A. Kirmagova, A. Paunova. Sofia, 1996.
* ''Кирило-Методиевска енциклопедия'', т. I. София, 1985, с. 617-620.
* Гюзелев, В. Проф. Иван Дуйчев и проучването на българското средновековие, в: ''Българско средновековие. Българо-съветски сборник в чест на 70-годишнината на проф. Иван Дуйчев''. София, 1980, 15-19.
 
 
 
== Бележки ==
<references/>
 
* [http://www.libsu.uni-sofia.bg/slavica/Dujchev.html Био- и библиография на акад. Иван Дуйчев] на сайта на Библиотека на СУ
* [https://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/centrove/cent_r_za_slavyano_vizantijski_prouchvaniya_prof_ivan_dujchev/prof_ivan_dujchev Научен център за славяно-византийски проучвания „Иван Дуйчев“]
* И. Дуйчев, ''[http://promacedonia.com/poklon/i_dujchev.htm Прилеп„Прилеп в нашето миналоминало“]'', реч, произнесена на 4. VII. 1941 г. в гр. Прилеп
* И. Дуйчев, [http://promacedonia.com/bk2/bk_uvod.htm Блазиус„Блазиус Клайнер и неговата „История на България”България“ от 1761 годинагодина“], 1977
* И. Дуйчев, [http://62.44.115.71/BG/archivistika/BDujchev.pdf Лекции по архивистика] (pdf-формат)
* [http://primo.nalis.bg/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl%281UI0%29=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl%2828101403UI1%29=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=14321142340941432178918647&srt=rank&vl%2812610808UI0%29=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=511&vl%28freeText0%29=%D0%B898%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%B494%D1%83%D0%B9%D1%87%D0%B5%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW Повече публикации отОт и за Иван Дуйчев потърсете в Своден каталог НАБИС]
* {{Google Наука}}
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=118528025|LCCN=n50052505|VIAF=61544961|ISNI=0000 0001 0906 8763|SUDOC=026836165|BNF=cb11900514x}}