Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
То експлоатира 3 [[рудник]]а - ''[[Трояново 1]]'' (с. [[Трояново]]), ''Трояново север'' (с. [[Ковачево]]) и ''Трояново 3'' (с. [[Медникарово]]). Те осигуряват въглища за електроцентралите [[ТЕЦ Марица изток 1|ТЕЦ ]]AES Гълъбово, [[ТЕЦ Марица изток 2|ТЕЦ "Марица Изток 2]]" ЕАД и [[ТЕЦ Марица изток 3|ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3]]", както и за единствената фабрика за [[брикет]]и в [[България]] „[[Брикел]]“ ЕАД.
 
Въглищата в Източномаришкия басейн са [[лигнитни въглища|лигнитни]] и са формирани през неогена. Най-ранните сведения за наличието им в този район на България дава френският изследовател Огюст Викинел (1847 г.). Въглищата са кафяви лигнити, меки, с ниска степен на въглефикация на органична маса, с високо пепелно съдържание от 16% до 45% и влага от 50% до 60%.
 
''„Наоснование чл. 1 от Закона за държавните предприятия въглищните находища в източния район на Маришкия каменовъглен басейн се обособяват в Държавно минно предприятие под наименованието „Марица-изток“ със седалище с. Трояново, Старозагорски окръг.“ - т''ова гласи т. 1 от Постановление на Министерския съвет № 652 от 16 юни 1951 г. Решението е логически завършек на проучванията от 1947 – 1948 г., направени от специалисти на геолого-маркшайдерската служба при Държавни мини „Перник“.