|
== Развитие на икономическата криза в периода 1936-41 година ==
Различните страни по света започват да се възстановяват от кризата по различно време, като в по-голямата част от света това се случва през 1933 година. Кризата довела до изоставяне на [[златен стандарт|златния стандарт]] от повечето страни, като първо това става във [[Великобритания]], [[Япония]] и Скандинавските страни през 1931 година.<ref name = "Golden">Golden Fetters: The Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939</ref> Други страни, като [[САЩ]] и [[Италия]], запазват златния стандарт до 1933 г, а [[Франция]], [[Белгия]] и [[Швейцария]] се обединяват в т.нар. „златен блок” и запазват стандарта до 1936 г. Според един съвременен анализ<ref>Golden Fetters:name The= Gold Standard and the Great Depression, 1919-1939<"Golden"/ref>, по-ранното изоставяне на златния стандарт води до по-ранното излизане от кризата на някои страни, тъй като Великобритания и Скандинавските страни възстановяват икономиките си по-рано от Франция и Белгия.
Повечето икономически историци са на мнение, че Голямата депресия приключва с началото на [[Втора световна война|Втората световна война]]. Много икономисти са на мнение, че разходите по подготовката за войната ускоряват излизането от рецесията и значително намаляват нивото на безработицата. Закъснялото влизане на [[САЩ]] във войната през 1941 г. окончателно ликвидира последствията от Голямата депресия, намалявайки нивото на безработицата до 10%. Много хора започват да работят извънредно, печалбите на бизнеса се увеличават. Необходими са много работници, които да заемат местата на единадесетте милиона заети във войната мъже на трудоспособна възраст.<ref>Journal of Economic History |year=1992 |volume=52 |issue=4 |pages=757–784</ref>
=== САЩ ===
==== ;Начало ====
Пълномащабната [[рецесия]] в САЩ започва през август 1929 г., два месеца преди краха на Уолстрийт (строителната продукция започва да намалява още през 1926 г.). През февруари 1930 г., [[Федерален резерв|Федералния резерв]] реагира на началото на кризата, като намалява референтния лихвен процент от 6 на 4% и започва изкупуване на държавни облигации в подкрепа на [[ликвидност]]та. През следващите две години обаче Федералният резерв не прави нищо. Министърът на финансите [[Андрю Мелън]] счита, че трябва да се позволи на пазара самостоятелно да се балансира.
[[Естествен прираст|Естественият прираст]] на населението на САЩ в периода на Голямата депресия рязко спада. На 7 март 1932 г. в [[Детройт]] полицията и частната охранителна служба на [[Хенри Форд]] стреля по гладуващи работници, които провеждат шествие. Убити са пет души, десетки са ранени.<ref>[http://www.workers.org/2009/us/ford_hunger_march_0402/ The Ford Hunger March of 1932]</ref>.
==== ;Антикризисни мерки ====
През януари 1932 г. Конгресът на САЩ създава Финансова корпорация за възстановяване (RFC). Организацията трябва да оказва финансова помощ на железопътни компании, финансови институти и бизнес-корпорации. През юли ролята ѝ е разширена за оказване на помощ и на селското стопанство и финансиране на държавни и местни обществени мероприятия.
=== Австралия ===
Поради краха на международната търговия, разчитащата на доходите от земеделието [[Австралия]] билае една от най-силно засегнатите страни от икономическата криза. След 1932 годинаг. Австралия започналазапочва постепенно възстановяване благодарение на повишаването на цените на месото и вълната.<ref>[http://www.abs.gov.au/AUSSTATS/abs@.nsf/Previousproducts/1301.0Feature%20Article142001?opendocument&tabname=Summary&prodno=1301.0&issue=2001&num=&view= A Century of Change in the Australian Labour Market], Australian Bureau of Statistics</ref>
=== Канада ===
Засегната билае и силно индустриализиранаиндустриализираната [[Канада]], в която производството през 1932 годинаг. спадналоспада до 58% от нивото му през 1929 годинаг. Излизането на Канада от кризата билое предшествано сот приемането на закони за [[имиграция]]та.<ref>[http://www.canadianeconomy.gc.ca/English/economy/1929_39depression.html 1929–1939 – The Great Depression], Source: Bank of Canada</ref>
=== Латинска Америка ===
В разчитащата на износ страна [[Чили]] равнищетонивото на БВП спадналоспада с 14%. За да излезе от рецесията, страната предприелапредприема политика на [[протекционизъм]], която билае възприета и от другите [[Латинска Америка|латиноамерикански държави]].
=== Германия ===
ИндустриализиранаИндустриализираната [[Ваймарска република|Ваймарската република]] в [[Германия]] също пострадаластрада от кризата. Увеличаването на безработицата наред с изплащането на огромни репарации довеловоди в крайна сметка до издиганетоидването на власт на нацистката партия на [[Хитлер]] през 1933 година.
=== Холандия ===
В периода 1931-1937 г., Холандия претърпява дълбока и изключително продължителна депресия. Тя отчасти е причинена от последиците от срива на фондовия пазар през 1929 г. в САЩ и отчасти от вътрешни фактори в Холандия. Правителствената политика, особено къснотокъсната отпаданеотмяна отна златния стандарт, играе голяма роля в удължаването ѝ. Голямата депресия в Холандия довежда до политическа нестабилност и размирици, и може да бъде свързана с възхода на холандската национал-социалистическа партия NSB. Депресията в Холандия отминава до известна степен в края на 1936 г., когато правителството най-накрая се отказва от златния стандарт, но реалната икономическа стабилност не се завръща до края на Втората световна война.
=== Япония ===
Голямата депресия не повлиялаповлиява особено на японската икономика, но въпреки това, финансовият министър на [[Япония]] Такакаши Корекийо биле първиятедин политик,от койтопървите възприелвъзприели възгледите на британския икономист [[Кейнс]].<ref>Myung Soo Cha, „Did Takahashi Korekiyo Rescue Japan from the Great Depression?“, The Journal of Economic History 63, No. 1 (Mar 2003): 127–44.</ref>
=== Съветски съюз ===
Изолиран от света на капитализма, [[СъветскияСъветският Съюз]] не биле особено засегнат от икономическатасветовната криза. Видимият имунитет на СССР към кризата затвърдилзатвърждава [[Марксизъм|марксистката теория]] и подпомогналподпомага разпространението на социализма. Запазването на икономическата стабилност на СССР по време на кризата привляклопривлича вниманието на [[САЩ]] и довеловоди до установяванеукрепване на взаимноизгодни за двете странивзаимноизгодните дипломатически отношения.
== Образът на Голямата депресия в културата ==
<div class="none" style="background-color:Lightgrey">
{{Дцитат|right|<br>''Това, над което се трудиха корените на лозите и дърветата, трябва да бъде унищожено, за да не паднат цените — и то е най-тъжното и горчиво нещо. Цели вагони портокали се изсипват на земята. Хората изминават по няколко мили, за да си вземат от плодовете, но не им се дава тази възможност. Защото, ако те можеха да получат портокали даром, щяха ли да плащат по двадесет цента за дузина? И планините от портокали се заливат с газ, а тези, които вършат това, намразват себе си заради стореното престъпление, намразват и хората, които идват да си вземат от плодовете. Милиони гладни се нуждаят от плодове, а златистите планини се заливат с газ. И миризмата на гнило изпълва цялата страна.''
''Горете кафето в параходните пещи. Горете царевицата вместо дърва — тя дава голяма топлина. Хвърляйте картофите в реките и поставяйте охрана край брега, иначе гладните ще извадят от водата всичко. Колете свинете, заравяйте ги в земята и нека тя да замирише на гнило месо.''
''Това е престъпление, което няма равно на себе си. Това е скръб, която не може да се изплаче с цената на никакви сълзи. Това е разруха, която превръща в пепел всичките ни успехи. Плодородната земя, правите редици дървета, здравите стволове и сочните плодове. А децата, заболели от пелагра, трябва да умрат, защото портокалите не носят печалба. И съдебните лекари трябва да издават смъртни актове с такова съдържание: починал от недояждане, защото храната трябва да гние, защото нарочно я оставят да изгние.''
''Хората идват с мрежи да ловят картофите от реката, но охраната ги гони; пристигат с раздрънкани автомобили да си вземат от изхвърлените портокали, ала те са вече залети с газ. И хората стоят вцепенени и гледат плаващите край тях картофи, слушат квиченето на свинете, които, след като бъдат заклани, биват заравяни в ями с негасена вар, гледат планините от портокали, които бавно се топят и превръщат в зловонна каша; и в очите на хората се отразява разрухата; в очите на гладните назрява гняв. В душите на хората се наливат и натежават гроздовете на гнева чиято беритба скоро ще настъпи.''|[[Джон Стайнбек]]|<br>''„[[Гроздовете на гнева]]“'' (Глава XXV)}}</div>
* „[[Гроздовете на гнева]]“ — роман на [[Джон Стайнбек]] за депресията и [[Гроздовете на гнева (филм)|едноименния филм]] от 1940 г.
* „No promises in the wind“ — роман от [[Айрин Хънт]] от 1970 г. за скитанията на двама братя-юноши из Чикаго по време на Голямата депресия.
* Davis, Joseph S. The World Between the Wars, 1919-39: An Economist’s View (1974)
* Feinstein. Charles H. The European economy between the wars (1997)
* ''В. Кизилов, Гр. Сапов ''. [http://scilla.ru/works/knigi/infl.pdf Инфляция и её последствия] / Под ред. Е. Михайловской. — М.: РОО «Центр „Панорама“», 2006. — 146 с. ISBN 5-94420-025-1 ▼* Filene, Edward A. The Way Out: A Forecast of the Coming Changes in American Business and Industry. New York, NY: Doubleday, 1924.
* Ford, Henry. Today and Tomorrow. New York, NY: Doubleday, 1926.
* Garraty, John A. The Great Depression: An Inquiry into the causes, course, and Consquences of the Worldwide Depression of the Nineteen-Thirties, as Seen by Contemporaries and in Light of History (1986)
* Garraty John A. Unemployment in History (1978)
* Garside, William R. Capitalism in crisis: international responses to the Great Depression (1993)
* Haberler, Gottfried. The world economy, money, and the great depression 1919—1939 (1976)
* Hall Thomas E. and J. David Ferguson. The Great Depression: An International Disaster of Perverse Economic Policies (1998)
* Kaiser, David E. Economic diplomacy and the origins of the Second World War: Germany, Britain, France and Eastern Europe, 1930—1939 (1980)
* Kindleberger, Charles P. The World in Depression, 1929—1939 (1983)
* League of Nations. World Economic Survey 1932-33 (1934)
* Madsen, Jakob B. Trade Barriers and the Collapse of World Trade during the Great Depression // Southern Economic Journal, Vol. 67, 200
* Mundell, R. A. A Reconsideration of the Twentieth Century // The American Economic Review. Vol. 90, No. 3 (Jun., 2000). P. 327—340
* Rothbard, Murray. [http://mises.org/resources/694/Americas-Great-Depression America’s Great Depression] (2000)
* Rothermund, Dietmar. The Global Impact of the Great Depression (1996)
* Tipton, F., R. Aldrich. An Economic and Social History of Europe, 1890—1939 (1987)
▲* ''В. Кизилов, Гр. Сапов''. [http://scilla.ru/works/knigi/infl.pdf Инфляция и её последствия] / Под ред. Е. Михайловской. — М.: РОО «Центр „Панорама“», 2006. — 146 с. ISBN 5-94420-025-1
== Външни препратки ==
| 