Реактивна система за залпов огън: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Addbot (беседа | приноси)
м Робот: Преместване на 25 междуезикови препратки към Уикиданни, в d:q506219.
Ред 1:
[[Файл:Hwacha2.jpg|дясно|мини|[[Хвачха]] - първообразът на съвременните РСЗО]]
'''Реактивна система за залпов огън (РСЗО)''' се нарича оръжейна система — комплекс, включващ в себе си многозарядна пускова установка за изстрелване на реактивни [[снаряд]]и (или реактивни [[дълбочинна бомба|дълбочинни бомби]]), транспортна или транспортно-зареждаща машина и друго оборудване. Пусковите установки могат да се монтират на въздушни, земни и водни носители. Най-често днес с този термин се обозначават сухопътните самоходни и буксируеми РСЗОРеактивна система за залпов огън (според руската класификация самоходните се наричат и „Бойни машини на реактивната артилерия“).
 
РСЗОРеактивна система за залпов огън са предназначени за борба срещу пехотата, бронирана техника и укрепленията на противника като стрелбата обикновено се води залпово (някои системи имат и възможност за изстрелване на единични снаряди) по голяма площ (обикновено места на съсредоточаване на вражески части) и от голямо разстояние.
 
== История ==
[[Файл:Nebelwerfer 15cm 6 barrels.jpg|дясно|мини|6-цевният [[Небелверфер]]]]
За първообраз на съвременните РСЗОРеактивна система за залпов огън би могло да се приеме [[Корея|корейското]] многоцевно [[барут]]но оръжие [[Хвачха]] създадено през 15 в, изстрелващо в един залп срещу противниковата [[пехота]] над 100 стрели, прикрепени към барутни ракети.
 
В Европа в началото на 30-те години на 20 в. в армията на [[Нацистка Германия]] е приета на въоръжение шестцевната РСЗО [[Небелверфер]], първоначално предназначена за изстрелване на реактивни димни снаряди и поставяне на [[димна завеса|димни завеси]], по-късно в началото на [[Втората световна война]] пригодена за употреба и на бойни снаряди. Това е първата РСЗОРеактивна система за залпов огън от съвременен тип.
[[Файл:Katjuscha 1938 Moscow.jpg|дясно|мини|[[БМ-13 Катюша]]]]
 
Следващата крачка е направена от [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където работите над подобно оръжие се водят от 1920 г. Създадените през 1927 г. реактивни снаряди [[РС-82]] (82-мм) и РС-132 (132-мм) са изпробвани (РС-82) в качеството им на въздушно въоръжение от съветските [[изтребител]]и през 1939 г. във [[Битка при Халхин-Гол|боевете над Халхин-Гол]], след което през 1939 - 1941 г. се разработват първите самоходни РСЗОРеактивна система за залпов огън [[БМ-13 Катюша]] и БМ-8-24. Те са приети на въоръжение в Съветската армия в самото начало на [[Велика Отечествена война|Великата Отечествена война]], а до края на Втората световна война всяка от големите воюващи държави разработва свои варианти на РСЗО.
 
С настъпването на реактивната ера, РСЗО претърпяват бурно развитие и днес са на въоръжение в почти всички армии в света. Калибърът на съвременните системи достига до 375 мм, броят на направляващите за изстрелване на реактивните снаряди&nbsp;— до 50, далекобойността&nbsp;— до 70 - 90 км, площта на поразяване до 67 [[ха]] (672&nbsp;000 м<sup>2</sup>).