Безопашати земноводни: Разлика между версии

Безопашатите земноводни е научното и систематично име на разреда, но синонимно с него е названието жаби или по-точно разред Жаби. Самият разред обединява три подразреда -  – [[Archaeobatrachia]], включващ четири семейства примитивни жаби; [[Mesobatrachia]], включващ пет семейства възникнали сравнително по-късно в еволюцията и [[Neobatrachia]], най-голямата група включваща останалите 24 семейства жаби, сред които са и най-известните представители. Класификацията се основава на [[морфология|морфологични]] белези, като брой на [[гръбначен прешлен|гръбначните прешлени]], структурата на [[раменен пояс|раменния пояс]], морфологията на [[попова лъжичка|поповите лъжички]]. Докато съвременната класификация е в голяма степен всепризната, съществуват дискусии относно [[филогения|филогенетичното родство]] на отделните семейства. Очаква се [[молекулярна генетика|молекулярно генетичните]] методи да внесат повече светлина в еволюционните взаимоотношения в разред безопашати земноводни.{{hrf|Faivovich|2005|1-240}}

За разлика от останалите земноводни, жабите са добре приспособени за скачане — – имат дълги задни крака с удължени глезенни кости. Те имат къс [[гръбначен стълб]] с не повече от десет свободни прешлена, последвани от срасната [[опашна кост]]. В резултат на това жабите обикновено нямат [[опашка]], откъдето идва и името на разреда.

Един от най-отровните представители на Земята — – Отровната Южноамериканска Жаба може да убие с малка част от усилията си жителите на цяла малка държава.

[[Файл:Frog limbs.jpg|мини|ляво|Скелет на [[жаба бик]] (''Rana catesbeiana'') - – с червено са означени силно удължените кости и допълнителните подвижни стави, а със синьо са показани ставите и костите, при които измененията са по-слаби]]

При много жаби, особено такива, които живеят във водата, пръстите на краката са свързани — – степента на това свързване до известна степен е пропорционална на времето, което съответният вид прекарва във водата. Така при изцяло водните ''[[Hymenochirus]]'' пръстите са напълно сраснали, при [[Зелена дървесна жаба|зелената дървесна жаба]] (''Litoria caerulea'') срастването е само частично.

Жабите като цяло са изключително добри в скачането и най-добрите сред гръбначните животни. Жабата ''[[Litoria nasuta]]'' може да скочи на разстояние, над 50 пъти по-голямо от дължината на тялото ѝ (5,5 cm) - – повече от 2 метра, като ускорението при скока може да достигне два пъти [[Земно ускорение|земното ускорение]]. В същото време между различните видове жаби има значителни разлики в способността за скачане. В рамките на видовете обикновено увеличението на размера води до по-голяма абсолютна дължина на скока, но до по-малка дължина, отнесена към дължината на тялото.

Макар че жабите могат да използват различни методи на придвижване - – [[бягане]], [[ходене]], [[планиране]], [[плуване]] и [[катерене]] - – повечето от тях са извънредно добри в [[скачане]]то или поне произлизат от предшественици, които са били добре адаптирани за това. [[Пищял]]ите и [[Тарсална кост|тарсалните кости]] са слети в една здрава кост, както и лакетната и лъчевата кост на предните крайници, които поемат удара при приземяването. [[Метатарсална кост|Метатарсалните кости]] са удължени, за да увеличат дължината на крака и да позволят отблъскване от земята за по-дълго време в началото на скока. Тазовата кост е удължена и образува подвижна става с кръста, която при добри скачачи, като [[Водни жаби|водните жаби]] и [[дървесници]]те, действа като допълнителна кост на крайниците и допълнително усилва скока.

Жабите, както останалите [[четирикраки]] с изключение на [[птици]]те, [[крокодили]]те и [[бозайници]]те, имат трикамерно [[сърце]]. В него окислената кръв от белите дробове и неокислената кръв от останалите тъкани влизат през отделни [[Предсърдие|предсърдия]] и се насочват по спирален клапан към съответните кръвоносни съдове - – [[аорта]]та за окислената кръв и [[Белодробна артерия|белодробната артерия]] за неокислената. Това устройство намалява до минимум смесването на двата вида кръв, което дава възможност за по-бърз [[метаболизъм]] и по-голяма активност.

В [[България]] се срещат 12 вида жаби, представители на 5 семейства — – [[Крастави жаби]] (Bufonidae), [[Бумкови]] (Bombinatoridae), [[Дървесници]] (Hylidae), [[Чесновници]] (Pelobatidae) и [[Водни жаби]] (Ranidae).

Жабите са използвани като важен [[моделен организъм]] в историята на науката. Така например през [[18 век|18-ти век]] [[Луиджи Галвани]] открива причините на механизма за предаването на [[нарвен импулс|нервния импулс]] посредством [[електричество]] именно при използването на жаба. Африканската жаба (''[[Xenopus laevis]]'') е първият организъм, широко използван в лабораториите за установяване на бременност. Когато човешки хореонен [[гонадотропин]], [[хормон]] наличен в урината на бременни жени, се инжектира в женска жаба, то тя се стимулира за отлагането на [[хайвер]]. През 1952 година, [[Робърт Бригс]] и [[Томас Кинг]], [[клониране|клонират]] жаба чрез трансфер на ядра от [[Соматична клетка|соматични клетки]] - – аналогична техника е използвана и при клонирането на [[Доли (овца)|овцата Доли]]. Опитът с жабите е именно първият успешен експеримент за [[клониране]] на висш организъм.

Именно жаби се използват за експерименти за клониране, както и за изследвания в областта на [[ембриогенеза]]та, тъй като това са най-близките до човек организми, които не притежават обвивка на яйцата си. Това позволява лесно наблюдаване на целия процес на зародишево развитие. Алтернативни методи са развити за установяване на бременност ([[тест за бременност]]), което ефективно прекратява използването на жаби за тази цел. Все още жаби от рода ''Xenopus'' се използват като моделен организъм на [[биология на развитието|биологията на развитието]], поради лесното им отглеждане и ефективното манипулиране на [[ембрион]]ите. ''X. laevis'' започва да се измества от по-малкият и роднина - – ''[[Xenopus tropicalis]]'', който навлиза в репродуктивна възраст значително по-бързо — – за около пет месеца, в сравнение с една до две години при ''X. laevis''.{{hrf|nih.gov|2001}} Очаква се [[секвениране]]то на [[геном]]а на ''X. tropicalis'' да бъде завършено до 2015 година.{{hrf|The Regents of the University of California|2006}}

* {{cite web | publisher = Evolution Facts | year = 2012 | url = http://evolution-facts.org/Ev-V3/3evlch27.htm | title = Geographic Distribution | work = Evolution Encyclopedia Vol. 3 | accessdate = 2012-04-18 | lang = en}}

* {{cite journal | last = Faivovich | first = J. | coauthors = C.F.B. Haddad, P.C.A. Garcia, D.R. Frost, J.A. Campbell, W.C. Wheeler | title = Systematic review of the frog family Hylidae, with special reference to Hylinae: Phylogenetic analysis and revision | journal = Bulletin of the American Museum of Natural History | volume = 294 | pages = 1–240 | doi = 10.1206/0003-0090(2005)294[0001:SROTFF]2.0.CO;2 | year = 2005 | lang = en}}

* {{cite journal | last = Johnson | first = PTJ | coauthors = Jonathan M. Chase, Katherine L. Dosch, Richard B. Hartson, Jackson A. Gross, Don J. Larson, Daniel R. Sutherland, Stephen R. Carpenter | title = Aquatic eutrophication promotes pathogenic infection in amphibians | doi = 10.1073/pnas.0707763104 | year = 2007 | volume = 104 | issue = 40 | pages = 15781–15786 | journal = Proceedings of the National Academy of Sciences | pmid = 17893332 | pmc = 2000446 | lang = en}}

* {{cite web | publisher = The Regents of the University of California | year = 2006 | work = Genome Portal | title = Joint Genome Institute - – ''Xenopus tropicalis'' Home | url = http://genome.jgi-psf.org/Xentr4/Xentr4.home.html | accessdate = 2006-03-03 | lang = en}}

* [http://www-itg.lbl.gov/ITG.hm.pg.docs/Whole.Frog/Whole.Frog.html The Whole Frog Project] - – Виртуална дисекция и анатомия на жабите

* [http://www.thelilypad.org/ The Lily Pad] - – Информация за жабите