Димо Казасов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Sherpa (беседа | приноси)
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност
Шпионска афера
Ред 42:
Взема участие в [[Деветоюнския преврат]] от 1923 година. След него става министър на железниците, пощите и телеграфите (1923-1924) в правителството на [[Александър Цанков]] от квотата на БРСДП (ш.с.). От 1924 до 1928 г. е председател на [[Съюз на българските журналисти|Съюза на българските журналисти]]. През 1926 г. е изключен от БРСДП (ш.с.) и създава нова партия - Социалдемократическа федерация. През 1927 г. я напуска. В периода 1926–1927 г. е главен редактор на органа на Социалдемократическата федерация в. „Напред“.
 
Политическият кръг „[[Звено]]“ е създаден през април 1927 г. от група интелектуалци, начело с Димо Казасов. Социалната база на „Звено“ е ограничена, членовете ѝ достигат до няколкостотин и са предимно интелектуалци, военни и политици (социалдемократи, радикали, демократи). По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър [[Кимон Георгиев]].
 
През есента на 1930 година Казасов, като редактор на списание „Звено“, играе активна роля в разкриването на [[Шпионска афера|Шпионската афера]], демонстрираща нерегламентирано взаимодействие между ВМРО и командването на армията. Той пише поредица от 36 статии, в които остро критикува военния министър генерал [[Никола Бакърджиев]] и командването, обвинявайки ги в тежки нарушения на закона и вътрешните процедури в армията. В отговор вестникът на ВМРО „[[Свобода или смърт (1924 - 1934)|Свобода или смърт]]“ обвинява „Звено“, че получава „стотици милиони динари“ от сърбите и пише, че мястото му е „в дъното на Искъра“.{{hrf|Недев|2007|200-203}}
 
По време на управлението на Народния блок (1931–1934) около „Звено“ се групират дейци от буржоазните партии, недоволни от управлението. Към него се присъединява и по-голямата част от ръководството на Военния съюз. Разнородният политически и социален състав на организацията предизвиква непрекъснати борби в нейните редове. През януари 1934 г. групата около Димо Казасов напуска „Звено“ и преминава към Народното социално движение на проф. Александър Цанков. Начело на организацията застава бившият военен и министър [[Кимон Георгиев]].
 
С активното участие на армията привържениците на „Звено“ извършват на 19 май 1934 г. държавен преврат и завземат властта. Казасов смята, че няма нищо общо с преврата, тъй като по традиция предварително се е скарал със съратниците си около Кимон Георгиев още през януари. Това не му пречи да поеме поста пълномощен министър в [[Белград]], където престоява близо две години (1934-1936).