Луиджи Пирандело: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
качването на "Избрани произведения" в Читанка предстои |
редакция на правопис |
||
Ред 32:
[[Файл:Luigi Pirandello 1884.jpg|мини|Луиджи Пирандело на 17 години]]
[[Файл:Casa natale di Pirandello.JPG|мини|Родната къща на драматурга в [[Каос]], Южна Сицилия]]
Пирандело се ражда в семейство от висока класа в село с любопитното име ''Kaos (Chaos),'' което
Баща му, Стефано, принадлежи към богато семейство, което се занимава с търговия на сяра, а майка му, Катерина Ричи Грамито също е от добро буржоазно семейство. И двата рода са настроени против френската династия на [[Бурбони]]те и активно участват в борбата за обединение на Италия ([[Рисорджименто]]).
Баща му участва в така наречената „Експедиция на хилядата“, а по-късно
Вероятно това усещане
Началното си образование Пирандело получава вкъщи, като се е интересувал много от басни и легенди. На дванадесет годишна възраст вече е написал първата си трагедия - „Варварин” („Barbaro”), която не е запазена. По настояване на баща си изучава технически науки, но в последствие се насочва към хуманитарните, които са го привличали.
През 1880 г. семейството се мести в Палермо. Именно там Пирандело завършва средното си образование. Започва да чете всеобхватно, фокусирайки се най-вече върху италиански поети от
През този етап от живота му започва да се проявяват първите различия между него и баща му. Лиуджи открива бележки, които доказват, че баща му е имал няколко извънбрачни връзки. За сметка на това, той изпитва изключително силно уважение и почит към своята майка, които изразява след нейната смърт в части от романа „Colloqui con i personaggi“.
Романтичните чувства към братовчедка му били приети сериозно от семейството
=== Образование и брак ===
Ред 52:
поколение бурно се е посветило, обаче не отговаря на очакванията на Луиджи.
Впечатленията му от първата вечер в града са мрачни. Пирандело е изключително силен моралист. Той става свидетел на упадъка на своя чичо, участвал в борбите за обединение, който се е превърнал в посивял и изтощен чиновник. Това впечатление ще намери място в мрачните редове на първата му стихосбирка, която излиза през 1889 г. и е озаглавена „Радостна болка” („Mal Giocondo”) Положителното от престоя му в Рим е възможността да посети множество театри, където всъщност се проявява неговата страст към драматургията. У него се ражда нова страст, която го обсебва:{{цитат|О, драматичният театър ! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми.}}
Заради конфликт с професор по латински, той е принуден да напусне университета в Рим и отива в Бон, Германия. Престоят му там трае две години и е наситен с културен опит. Чете литературата на немските романтици – [[Лудвиг Тик]], [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]], [[Хайнрих Хайне]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. През март, 1991 г. получава докторантура по Романска филология.
Ред 62:
със заглавие „Изключена” („l’Esclusa”). През 1894 г. публикува първия си сборник разкази „Любов без любов” („Amori Senza Amore”). Същата година по настояване на баща си се оженва за срамежливо момиче – Антониета Портулано.
Въпреки пълното неразбиране на Антониета относно литературното призвание на мъжа
От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel”, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог” („L’Epilogo”, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът” – „La Morsa”).
1903 г. се оказва трагична за Пирандело — серните мини в Арагона, където баща му е инвестирал огромна част от своите капитали,
включително зестрата на Антониета, са наводнени. След като прочита писмото със съобщението за бедствието, Антониета изпада в психологически шок и психичното ѝ равновесие остава необратимо разклатено до смъртта
Самият Луиджи, който първоначално е имал склонност
В сп. „New Anthology” започват да се появяват части на романа „Покойният Матиа Паскал” („Il Fu Mattia Pascal”), който Пирандело е пишел, докато се е намирал в това тежко положение. (трябвало е да се грижи за тежко болната си жена, след като цял ден е бил на работа) Романът съдържа предимно автобиографични елементи, които били пресъздадени фантастично и затова и творбата постига моментален успех. В този роман отчетливо звучи характерната за Пирандело тема „лица и маски”. Романът достига и до Германия, където е преведен. Благодарение на този успех, Пирандело получава възможността да публикува и в по-реномирани и важни издателства. През 1906 г. публикува сборник с разкази „Ерма Бифронте” („Erma Bifronte”), а през 1908 г. сборникът с есета
„Изкуство и наука” („Arte e Scienza”) и легендарното есе „Хуморът” („L’Umorismo”), в което Пирандело спори с [[Бенедето Кроче]] относно възгледите му за литература и изкуство.
През 1909 г. излиза първата част на романа „Стари и млади” („I Vecchi e I Giovani”)
сътрудничи на престижното списание „Corriere della Sera”, където непрекъснато публикува разкази – „Хартиеният свят“ (Mondo di Carta), „Бурканът“ (La Giara), „Помисли отново, Джакомино!“ (Pensaci, Giacomino!). В този етап от живота си Пирандело е постигнал значителна слава, но личният му живот
През 1911 г. завършва четвъртия си роман „Съпругът” („Suo Marito”), който е публикуван анонимно, а през следващите няколко години издава едни от най-добрите си разкази, считани за класика в италианската литература (в сборника "La Vendetta del Cane"). През 1915 г. излиза романът „Снима се филм” („Si gira”).
▲сътрудничи на престижното списание „Corriere della Sera”, където непрекъснато публикува разкази – „Хартиеният свят“ (Mondo di Carta), „Бурканът“ (La Giara), „Помисли отново, Джакомино!“ (Pensaci, Giacomino!). В този етап от живота си Пирандело е постигнал значителна слава, но личният му живот обаче е разклатен от обсебващата ревност на съпругата му, като тя дори е проявявала физическа агресия.
▲През 1911 г. завършва четвъртия си роман „Съпругът” („Suo Marito”), който е публикуван анонимно, а през следващите няколко години издава едни от най-добрите си разкази, считани за класика в италианската литература(в сборника La Vendetta del Cane). През 1915 г. излиза романът „Снима се филм” („Si gira”). Триактната пиеса „Ако не ви харесва това…” („Se non e’ cosi’…”) е поставена на сцена.
=== Живот и творчество по време на Първата световна война ===
През 1917 г. сборникът с разкази „И утре, понеделник“ е публикуван, но тази година е белязана най-вече от важни театрални интерпретации: "Così è (se vi pare)" (Така е, ако си мислите, че е така), "Il Piacere dell'onestà" (Удоволствието от честността). Година по-късно разказите "Ma non è una cosa seria" (Не е нищо сериозно) и "Il Gioco delle parti" (Играта на роли) също са поставени на сцена.
През 1919 г. жената на Пирандело постъпва в психиатрична клиника. След раздялата с жена си, въпреки нейната жестока ревност и
халюцинации, той все още изпитва силни чувства към нея.
1920
Премиерата на „Шест лица…” е съпроводена с небивал скандал: яростният спор между привържениците и противниците на спектакъла продължава на улицата и се превръща в истинска битка, след която мнозина се връщат вкъщи с разбити носове. Авторът присъства заедно с дъщеря си Лиета и двамата са принудени да избягат през страничния изход.
Критиката също е безмилостна към „Шест лица…” Когато обаче пиесата се поставя в Милано,
„Шест лица търсят автор” е част от трилогия, заедно с пиесите „Всеки по свой начин” („Ciascuno a suo modo”, 1924), където също се използва техниката „театър в театъра”
Всички разкази, написани
Лудостта като изход е често срещан мотив в творчеството на Пирандело. В шедьовъра „Хенрих ІV” („Enrico IV”, 1922) лудостта не е само временна маска, но и желан финал. Хенрих ІV построява около себе си илюзорен свят и се укрива в него – не само съветниците и пажовете са с маски, но роли трябва да играят всички, които го посещават. След отърсването от болестта, лудостта се превръща в добре обмислена стратегия. Тя е онази последна маска, която у Пирандело притежава огромна освобождаваща сила. Лудият на Пирандело може да накара света да коленичи пред него.
Line 101 ⟶ 99:
=== Живот и творчество по времето на Фашизма ===
[[Файл:LuigiPirandello2.jpg|мини]]
През 1925 г. Пирандело, с помощта на [[Бенито Мусолини|Мусолини]], става артистичен директор на „Teatro d’Arte di Roma“. Връзката му с Мусолини често предизвиква дебати – за някои тя е стъпка в кариерата му, давайки на него и на ръководения от него театър
Благодарение на Мусолини творчеството на Пирандело е представено в Лондон, Париж, Виена, Прага, Будапеща, Германия, Аржентина и
Line 112 ⟶ 110:
Между 1925 и 1926 г. Пирандело публикува на епизоди в сп.„Fiera Letteraria” последния си, може би най-велик роман „Един, никой, сто хиляди” („Uno, Nessuno e Centomila”).
През 1930 г. написва пиесата „Каквато ме пожелаеш”. Редица произведения на Пирандело са екранизирани: „Пътешествието” („Il viaggio”) – продукция на Италия и Франция, 1974, с участието на [[София Лорен]] и [[Ричард Бъртън]]; „Хаос” на братя Тавиани
През 1934 г. е удостоен с [[Нобелова награда за литература]]: „за ролята му в разрушаването на старата сълзлива еснафска драматургия с позитивистка подплата”. Някои считат трагичните фарсове на Пирандело за предшественици на Театъра на абсурда.
Line 119 ⟶ 117:
Искам да бъда изпепелен и прахът ми да бъде хвърлен на вятъра, ако може, при нашето море край Сицилия.}}
Единствените същества, които го изпращат, са каруцарят и един кон.
=== Луиджи Пирандело в България ===
На български има издадена книга „Избрани творби“ (вкл. Новели за една година, Покойният
През 2007 г. е издадена и критическа книга от Антоанета
|