Акведукт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
преработка според учебниците по Водоснабдяване |
преработен и разширен раздел, SI, кор.; форматиране: 3x кавички, 3x тире, нов ред (ползвайки Advisor.js) |
||
Ред 1:
[[Файл:Pont du gard.jpg|мини|246п|
[[Файл:Roman Aqueduct.jpg|мини|246п|Римски акведукт в Пловдив]]
'''
== Причини за изграждане ==
За разлика от съвременните водоснабдителни системи, в древността строителите не са разполагали с тръбопроводи, които да издържат на вътрешното налягане на водата при преминаване на неравностите на терена
== Древни акведукти ==
Въпреки че обикновено са свързвани с [[Древен Рим|древните римляни]], акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти, подобни на римските, се използват още от
=== Римски акведукти ===
{{основна|Римски акведукт}}
Акведуктите
Римляните строят многобройни акведукти във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка. В самия Рим водата е доставяна по 11 акведукта, които са строени в течение на 500 години и са имали обща дължина почти 350 km. Само 47 km от тях обаче са били наземни: повечето са били прокарвани под земята (напр. акведуктът Айфел в Германия е много добре запазен и до днес). Най-дългият римски акведукт е построен през II век от н.е., за да доставя вода на [[Картаген]] и е бил дълъг 141 km.
▲Акведуктите са водопади, чрез които се осигурява питейна вода за града, понякога от десетки километри разстояние. Там, където се налага от особеността на терена, както е в този случай, тръбите се поставят върху мостове. Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди.
При строителството са използвани много качествени материали, напр. водоустойчивия [[поцолан]]ов бетон.
Римските акведукти са извънредно сложни съоръжения, в технологичен аспект те не са остарели даже хиляда години след падането на Римската империя. Построени са със забележителна точност: акведуктът Пон дю Гар (''Pont du gard'') в [[Прованс]] имал наклон само 34 cm/km (1:3000), като се е спускал общо със 17 m по вертикала при обща дължина 50 km. Транспортирането на водата само за сметка на силата на тежестта е било много ефективно: през Пон дю Гар минавали по 20 000 m³ вода на ден.
В България единствените известни акведукти са две съоръжения от [[Водоснабдяване на Филипопол|водоснабдителната система]] на Филипопол, днешен [[Пловдив]].<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 73-76 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref>
Ред 21 ⟶ 24 :
{{Общомедия|Aqueduct|акведукти}}
<references/>
[[Категория:Акведукти| ]]
|