Уикипедия

Акведукт: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
преработка според учебниците по Водоснабдяване
преработен и разширен раздел, SI, кор.; форматиране: 3x кавички, 3x тире, нов ред (ползвайки Advisor.js)
Ред 1:
[[Файл:Pont du gard.jpg|мини|246п|РимскиРимския акведукт Pont du gard във Франция, издигнат около 19 година пр.н.е.]]
[[Файл:Roman Aqueduct.jpg|мини|246п|Римски акведукт в Пловдив]]
 
'''АкведуктАкведуктът''' ({{lang-la|aqua}}, "вода"„вода“, и ''duco'', "водя"„водя“, буквално "„[[водопровод]]"“) е изкуствен [[канал]], построен за пренос на вода от едно място на друго, преодолявайки неравностите на терена.
 
== Причини за изграждане ==
За разлика от съвременните водоснабдителни системи, в древността строителите не са разполагали с тръбопроводи, които да издържат на вътрешното налягане на водата при преминаване на неравностите на терена -  (дерета, реки, и др.) Единствени такива са били оловните тръби, използвани за местните къси съоръжения - – чешми и фонтани. Затова се налага водопроводите да се строят като естествено течащи канали от мястото на водохващането до мястото на водоползването. При преминаване на деретата, реките и пътищата, се изграждат акведукти, приличащи на повече на [[мост]]ове, а не на канали.
 
== Древни акведукти ==
Въпреки че обикновено са свързвани с [[Древен Рим|древните римляни]], акведукти са конструирани много по-рано в Близкия Изток и индийския субконтинент. Акведукти, подобни на римските, се използват още от седми7. век преди новата ера, когато [[асирийци]]те построяват варовиков акведукт с височина 10 метраm и дължина 300 метраm над речна долина, за да снабдяват столицата си [[Ниневия]] с вода. Пълната дължина на този акведукт е около 80 километраkm.
 
=== Римски акведукти ===
{{основна|Римски акведукт}}
Акведуктите саснабдяват водопади,с чрезпрясна коитовода семного осигуряваот питейнаголемите водаградове зав града,Римската понякогаимперия оти десеткипоставят километривисок разстояние.стандарт в строителните Тампостижения, къдетоненадминат се налагаповече от особеносттахиляда нагодини. терена,Акведукти кактоса едокарвали ввода тозиот случай, тръбите се поставяталбанските върхупланини мостовенапример. Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженеристроители. Римските граждани употребяват огромни количества вода -– в термите[[терми]]те, за фонтаните[[фонтан]]ите, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди.▼
Акведукти се строят във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка, но най-вече в самия Рим, където сборната им дължина достига 400 километра. Акведуктите снабдяват с прясна вода големите градове в империята и поставят висок стандарт в строителните постижения, ненадминат повече от хиляда години. Акведукти са докарвали вода от Албанските планини например.
 
Римляните строят многобройни акведукти във всички краища на Римската империя, от Германия до Африка. В самия Рим водата е доставяна по 11 акведукта, които са строени в течение на 500 години и са имали обща дължина почти 350 km. Само 47 km от тях обаче са били наземни: повечето са били прокарвани под земята (напр. акведуктът Айфел в Германия е много добре запазен и до днес). Най-дългият римски акведукт е построен през II век от н.е., за да доставя вода на [[Картаген]] и е бил дълъг 141 km.
▲Акведуктите са водопади, чрез които се осигурява питейна вода за града, понякога от десетки километри разстояние. Там, където се налага от особеността на терена, както е в този случай, тръбите се поставят върху мостове. Акведуктите са доказателство за високите технически познания на римските архитекти и инженери. Римските граждани употребяват огромни количества вода - в термите, за фонтаните, които украсяват площадите и улиците, за хигиенни нужди.
При строителството са използвани много качествени материали, напр. водоустойчивия [[поцолан]]ов бетон.
 
Римските акведукти са извънредно сложни съоръжения, в технологичен аспект те не са остарели даже хиляда години след падането на Римската империя. Построени са със забележителна точност: акведуктът Пон дю Гар (''Pont du gard'') в [[Прованс]] имал наклон само 34 cm/km (1:3000), като се е спускал общо със 17 m по вертикала при обща дължина 50 km. Транспортирането на водата само за сметка на силата на тежестта е било много ефективно: през Пон дю Гар минавали по 20 000 m³ вода на ден.
 
В България единствените известни акведукти са две съоръжения от [[Водоснабдяване на Филипопол|водоснабдителната система]] на Филипопол, днешен [[Пловдив]].<ref name="кесякова">{{cite book | last = Кесякова | first = Елена | coauthors = Александър Пижев, Стефан Шивачев, Недялка Петрова | year = 1999 | title = Книга за Пловдив | publisher = Издателство „Полиграф“ | location = Пловдив | pages = 73-76 | isbn = 954-9529-27-4}}</ref>
Ред 21 ⟶ 24 :
{{Общомедия|Aqueduct|акведукти}}
<references/>
 
 
[[Категория:Акведукти| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Акведукт“.