Луиджи Пирандело: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 54:
поколение бурно се е посветило, обаче не отговаря на очакванията на Луиджи.
Впечатленията му от първата вечер в града са мрачни. Пирандело е изключително силен моралист. Той става свидетел на упадъка на своя чичо, участвал в борбите за обединение, който се е превърнал в посивял и изтощен чиновник. Това впечатление ще намери място в мрачните редове на първата му стихосбирка, която излиза през 1889 г. и е озаглавена „Радостна болка” („Mal Giocondo”). Положителното от престоя му в Рим е възможността да посети множество театри, където всъщност се проявява неговата страст към драматургията. У него се ражда нова страст, която го обсебва:{{цитат|О, драматичният театър ! Ще го завладея. Не мога да не вляза в някой от театрите без да почувствам странно усещане и бушуване на кръвта из вените ми.}}
Заради конфликт с професор по латински, той е принуден да напусне университета в Рим и отива в Бон, Германия. Престоят му там трае две години и е наситен с културен опит. Чете литературата на немските романтици – [[Лудвиг Тик]], [[Аделберт фон Шамисо|Шамисо]], [[Хайнрих Хайне]] и [[Йохан Волфганг фон Гьоте|Гьоте]]. През март, 1991 г. получава докторантура по Романска филология.
Ред 66:
Въпреки пълното неразбиране на Антониета относно литературното призвание на мъжа й̀, бракът им в първите години продължава сравнително спокойно с раждането на двамата им сина Стефано и Фаусто и дъщеря им Лиета. През тези години Пирандело е по-активен от всякога – участва в дискусии за изкуството, поддържа тесни връзки с редактори и журналисти от различни вестници и списания като „La Critica”, „La Rotonda Tavola” и „Marzocco”.
От 1897 до 1922 г. преподава в „Istituto Superiore di Magistero“ в Рим като професор по италианска литература. Заедно с Итало Фалбо и Уго Флерес основава седмичника „Ariel”, където публикува първата си едноактна пиеса „Епилог” („L’Epilogo”, поставена 12 години по-късно със заглавие „Заместникът”
1903 г. се оказва трагична за Пирандело — серните мини в Арагона, където баща му е инвестирал огромна част от своите капитали,
| |||