Ревизор (комедия): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
[[Сюжет]]ът ѝ е подсказан от [[Пушкин]], когото самия в провинциално градче объркали с пристигнал от столицата ревизор и това поражда небивала суматоха сред местното чиновничество. В основата на творбата заляга чисто руският анекдот за мнимия ревизор, който, разгърнат в оригинален драматургичен наратив, се превръща в [[обвинителен акт]] срещу цялата бюрократична система в Русия с присъщите ѝ произвол, корупция и беззаконие, характерни впрочем за всяко административно управление.
 
Комедията и нейното [[драматургия|драматургично представление]] са сред най-значимите културни събития в Русия във века на нейното израстване като държава-стожер на [[Свещен съюз|Свещения съюз]] и покровител на [[изкуство|изкуства]]та, сред които изпъква [[руска класическа литература|руската класическа литература]]. За това допринася и вниманието, което е отделено на премиерата на "Ревизор" от руския цар и император. [[Николай I (Русия)|Николай I]], заедно с престолонаследника [[Александър II (Русия)|Александър II]], заявяват присъствието си в ложите на театъра, което още повече центрира обществения фокус на внимание върху постановката. Зрителите забелязатзабелязват, че по време на представлението държавният глава се смее от сърце.
 
Произведението е оценено подобаващо от литературната критика като първата проява на [[реализъм|реализма]] на т.нар. натурална школа в руската литература. Сюжетната [[колизия]] и безпощадна [[сатира]] над [[еснаф]]ските нрави придават общочовешки гротесков колорит на произведението, а типологията на характерите на главните герои - не повториманеповторима социална живописност и неимоверна психологическа вместимост в етера на образите.
 
Драматургичната постановка по "Ревизор" е представена за първи път на 19 април 1836 г. на сцената на Александровския театър в столицата на империята. След представлението буквално цялото обществено мнение в Санкт Петербург, [[Москва]] и по-големите градове на страната е "взривено" от видяното и чутото. Авторът, поставен в центъра на обществения и литературен дебат, се вижда принуден да замине доброволно в изгнание в [[Швейцария]] за цели 12 години поради оценките за внушенията на творбата, които захранват зловредния нравствено-психологически климат, водещ до всеобща духовна деградация във всяко общество. В центъра на сюжета на "Ревизор" се намира огледало на обществото, символизиращо [[суета]]та.