Уикипедия

Ньойски договор: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
IcoK97 (беседа | приноси)
107 редакции
Редакция без резюме
форматиране: 6x дв. интервал, 6x кавички, 3x тире, 2x интервали (ползвайки Advisor.js)
Ред 40:
В началото на юни румънски, сръбски и гръцки делегати подготвят условията за мирния договор с България, за да ги предоставят на Съвета на четиримата. В София достигат слухове, че България ще загуби в полза на Гърция придобивките си от Балканската война. Става все по-ясно, че от българите ще бъдат отнети всички завоювани с цената на неизброими жертви земи. Нещо повече, под въпрос е дори опазването на старите, отпреди войната, граници на държавата. На 18 юни [[Борис III|цар Борис III]] издава указ да се поправят разрушените стари погранични постове.
 
В Париж сръбската делегация обнародва меморандум, с който иска поправка на границата с България. Тази поправка предвижда към [[Кралство Сърбия]] да бъдат присъединени [[Видин]], [[Белоградчик]], [[Цариброд]], [[Трън]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]] – не само от "стратегически"„стратегически“, но и от "национални"„национални“ съображения.
 
Представителите на [[САЩ]] се противопоставят на такова отмъстително отношение към победените, опасявайки се, че то ще предизвика нова световна война (както и става през 1939). Президентът [[Удроу Уилсън]] настоява да се зачита прогласеният от него принцип за етническо самоопределение на териториите при следвоенното устройство, дори българска граница по линията [[Мидия]]-[[Родосто]] твърдо е подкрепена от САЩ,<ref>[http://www.duma.bg/duma/node/1310 Тодор Коруев, Драмите на България и Великите сили, ДУМА, 3. Юли 2010, брой 150]</ref> но [[Франция]] и [[Великобритения]] отхвърлят разумния подход на САЩ. В отговор на това президентът напуска конференцията и оставя само някои свои служители да участват в нея.
Ред 57:
== Условия ==
=== Териториални промени ===
Според договора [[България]] трябва да предаде на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]] [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] – села в [[Кула (България)|Кулско]], областите около [[Босилеград]], [[Цариброд]] и [[Струмица]]. Антантата поема под управление [[Беломорска Тракия]], но става ясно, че тя ще бъде дадена на [[Гърция]]. Потвърждава се [[Румъния|румънското]] владение над [[Южна Добруджа]].
 
Безпомощността на българската държава се използва безмилостно от нейните тогавашни съседи.
 
През лятото на 1919 г. [[Белград]] изпраща мемоар до френския премиер [[Жорж Клемансо]], където се настоява цялата българо-югославска граница от река [[Дунав]] до [[Беласица]] да се премести от 20 до 70 км навътре в територията на България, с обща площ над 13 000 кв. км площ (вкл. [[Видин]], [[Кула]], [[Белоградчик]], [[Трън]], [[Цариброд]], [[Босилеград]], [[Кюстендил]], [[Струмица]] и [[Петрич]]) и население от половин милион българи е наречено от Белград като „чисто сръбско”. Като допълнителни съображения били изтъкнати и стратегически мотиви за сигурност.
Ред 65:
Гърция проявява претенции за Западна Тракия, въпреки че шест години по-рано, през 1913 г. дотогава османската област е преотстъпена на България. През 1919 г. Атина решава да лиши София от беломорски излаз. Без значение остава българският довод, че липсва промяна в етническото положение на областта.
 
Румъния присъединява Южна Добруджа, въпреки противоречия между [[Велика сила|Великите сили]], но стратегическото положение на Румъния и отредената ѝ роля на поемащ [[Буферна зона|буфер]] спрямо Съветска Русия, определят Румъния да стане първостепен балкански фактор.
 
Разнообразното население на [[Балкански полуостров|Балканите]] става основа за фалшифициране или преувеличаване числеността на дадена група. Възниква пазар за купуване на мнения на "независими"„независими“ чуждестранни представители от [[Западна Европа]]. От голямата цена за "независимо"„независимо“ експертно мнение се възползват експерти от ниво политик, дипломат до интелектуалец, занимаващ се с [[история]], [[етнология]]. Счита се че в този период започват фалшификации относно състава на населението в различните балкански региони.<ref name="grebenarovNov2009">[http://focus-news.net/?id=f13512 Александър Гребенаров: Ньойският договор от 1919 г. трябва да бъде като обица на ухото за всички български политици, 27 ноември 2009, Агенция "Фокус"„Фокус“]</ref>
 
<center><gallery caption="Географски карти на българските земи, откъснати от България според Ньойския договор">
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Kula region.svg| Земи от [[Кула (град)|Кулска]] и [[Видин]]ска околия, присъединени към [[Кралство Югославия|Кралство на сърби, хървати и словенци]]
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Tsaribrod region-bg.svg| Земи от [[Цариброд]]ска и [[Трън]]ска околия, присъединени към [[Кралство Югославия|Кралство на сърби, хървати и словенци]]
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Bosilegrad region-bg.svg| Земи от от [[Кюстендил]]ска и [[Трън]]ска околия, присъединени към [[Кралство Югославия|Кралство на сърби, хървати и словенци]]
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Strumitsa region-bg.svg| Земи от [[Струмица|Струмишка]] и [[Петрич]]ка околия, присъединени към [[Кралство Югославия|Кралство на сърби, хървати и словенци]]
Image: Map of Bulgaria after Treaty of Neuilly-sur-Seine Western Thrace-bg.svg| Земи в [[Беломорска Тракия]], присъединени към [[Гърция (кралство)|Кралство Гърция]]
</gallery></center>
 
=== Военни клаузи ===
България няма право да притежава модерни военни технологии, флот и авиация, а задължителната военна служба е отменена. Сухопътните сили трябвало да не надминават 33&nbsp;000 души, включително [[полиция]]та.
 
За сравнение през 2009 г. армията на България има състав от 32 000 души, като след 2011 г. се предвижда ново намаление до 24 000 души.
 
=== Репарации ===
[[Репарации]]те, които България трябва да изплати на съюзниците според Ньойския договор, са в размер на 2,25 милиарда [[Златен франк|златни франка]]. Те трябва да се изплащат на шестмесечни вноски на [[Репарационна комисия|Репарационната комисия]], създадена с [[Версайски договор|Версайския договор]], която от своя страна ги преразпределя между съюзниците. Първото плащане трябва да бъде направено на 1 юли 1920 година, а последното – на 1 януари 1958 година. През първите две години [[лихва]]та върху репарациите е 2%, а през следващите години – 5%. В сумата на репарациите са включени и евентуални финансови претенции към България от страна на нейните съюзници. Създадена е възможност Репарационната комисия да отлага или намалява плащанията, в зависимост от възможностите на България.<ref name="нд-2">{{cite web | url = http://wwi.lib.byu.edu/index.php/Section_II_-_PART_VII,_REPARATION,_ARTICLES_121_-_176| title = Section II&nbsp;— – PART VII, REPARATION, ARTICLES 121 - – 176| work = Treaty of Neuilly| accessdate = 22 септември 2009}}</ref>
 
Освен паричните репарации, изплащани на Репарационната комисия, България трябва да компенсира съседните страни и с известно количество добитък:<ref name="нд-2"/>
Ред 158:
{{commons|Category:Treaty of Neuilly-sur-Seine}}
* {{en икона}} [http://wwi.lib.byu.edu/index.php/Treaty_of_Neuilly Текст на Ньойския договор]
* [http://bnt.bg/bg/productions/104/edition/4998/v_kadyr_28_noemvri_2009_100_godini_otvyd_film_za_zapadnite_pokrajnini "100„100 години отвъд" -отвъд“ – документален филм за Западните покрайнини БНТ, 28.11.2009,19:15]
 
{{Уикиизточник| Ньойски мирен договор от 1919 година}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ньойски_договор“.