Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
кат. |
fixed some gramatical mistakes |
||
Ред 10:
Въздигането на Кирил и Методий като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г., а сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. В епохата на [[османското владичество]] българската държава изчезва от политическата карта на Европа, но остава „Държавата на духа“, по думите на акад. [[Дмитрий Лихачов]].
Свидетелства за честването на празника са открити в арменска летопис от [[1813]] г., където се споменава за честване на 22 май [[1813]] г. в [[Шумен]] (Датата 22 май в този летопис може да
В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на [[Възраждане]]то на [[11 май]] [[1851]] г. в епархийското училище [[Пловдивска мъжка гимназия|„Св. св. Кирил и Методий“]] в гр. [[Пловдив]] по инициатива на [[Найден Геров]] се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от [[1852]] г. на [[Неофит Рилски]]. Денят на честването на двамата братя става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата.
През [[1857]] г. празникът е почетен в българската църква „Св. Стефан“ в [[Цариград]], заедно със служба и за Св. [[Иван Рилски]]. На следващата 1858 г. този ден е отпразнуван и в [[Пловдив]] с тържествена служба в църквата „Света Богородица“, а след това учителят [[Йоаким Груев]] произнася вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий. Празникът започва редовно да се отбелязва в [[Шумен]] и [[Лом]], от [[1860]] г., в [[Скопие]]
По време на [[Борба за българска църковна независимост|борбите за църковна независимост]] от началото на 18 век делото на Кирил и Методий е не стимул за противопоставяне на гръцката [[Вселенска патриаршия]]. След [[1878]] г. празнуването на Кирил и Методий се развива в 2 посоки. В свободна България той се ограничава до училищен празник. В [[Македония]] и [[Одрин]]ско, които са под юрисдикцията на [[Българската екзархия]], той запазва функциите си и на демонстрация против османското управление, както и против асимилаторските домогвания на сръбската и гръцката пропаганда. Особено значение празникът на Кирил и Методий придобива след [[Първата световна война]].
Ред 31:
== В други страни ==
През вековете Кирил и Методий се превръщат в символ на руската култура и обществени стремежи. Те стават знаме на славянското възраждане и национална еманципация в [[Чехия]] и други славянски страни. Под влияние на българския култ те са възприети като светци от православната църква и извън славянския свят, включително в съвременна [[Гърция]]. В края на ХХ в. папа Йоан Павел ІІ обявява двамата братя за „покровители на Европа“. Десетки народи, предимно в руското
24 май като празник на братята Кирил и Методий днес се отбелязва и в [[Русия]] (светски и църковно), [[Чехия]], [[Република Македония]] (светски и църковно) и други славянски страни. В Русия се чества за първи път през [[1986]] г. (в тогавашния [[Съветски съюз]]) по инициатива на мурманския писател [[Виталий Маслов]] – в [[Мурманск]] е най-северната точка, където има паметник на братята Кирил и Методий.
| |||