Здрав разум: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м факт дата
пълнеж
Ред 1:
'''Здравият смисъл''' е характеристика приписвана на човек, чиито възгледи за действителност и ценности съвпадат с общоприетите в неговото общество. Това съгласуване може да бъде както одобрявано, така и критикувано, като съответно възникват различни възгледи по повод съдържанието на схващането за здрав смисъл.
'''Здравият смисъл''' е набор от възгледи за заобикалящата ни действителност.
 
ВключваОбикновено в себенего сисе включва набор от навици и начин на мислене, усвоени и използвани от хората в ежедневието, и в съответствие с нравственитевъзприетите текущо практически, етически и когнитивни принципиценности. <ref>[http://www.msuee.ru/science/Voc%20OND/SLOVA/8.htm Определение в «Словаре общенаучных терминов» под ред. д.т. н. проф. Шабанова В. В. МГУП, 2007 г.]</ref><ref>[http://terme.ru/dictionary/180/word/%C7%C4%D0%C0%C2%DB%C9+%D1%CC%DB%D1%CB/ Определение в «Философском энциклопедическом словаре», Советская энциклопедия, М. 1989 г.]</ref><ref>[http://www.i-u.ru/biblio/content.aspx?dictid=5&wordid=71110 Определение в Культурологическом словаре] </ref>
 
==Неформални аспекти==
Под здрав смисъл традиционно се разбира способността за вземане на правилните решения въз основа на вероятните допускания, които се основават на логическото мислене и опит. В този смисъл, терминът често се фокусира върху способността на човешкия ум да се изправя срещу предразсъдъци, грешки и измами, т.е. да разграничи [[истина]]та от [[лъжа]]та, в т.ч.включително и в тясно юридическия му смисъл. <ref>[http://iph.ras.ru/elib/Koll5_5.html Электронная библиотека]</ref>
 
В [[Социална психология|социалната психология]], терминът "здрав смисъл" се отнася до системата на конвенционалните представи за реалността на много поколения в рамките на дадена култура.
 
==Философски аспекти==
Във [[философия]]та, терминът "здрав смисъл" и съдържанието на съответното понятие влизат в обръщение с философията на Декарт. Неговото ''Разсъждение за метода'' започва с думи станали пословични: "От всичко на света здравият смисъл е разпределен най-справедливо, защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл отколкото имат.<ref>Декарт P., ''Разсъждение за метода'', в ''Избрани Произведения'', София: Наука и изкуство, 1978, с. 247</ref>.
Във [[философия]]та, терминът "здрав смисъл" и съдържанието на съответното понятие предмет на обсъждане още в Античността, а след [[Ренесанс]]а и до днес те са и предмет на критика от различни позиции.
 
[[Аристотел]] споменава ''koinē aisthēsis'' общи възприятия<ref>Аристотел, ''За душата'', кн. III, гл. 2,(425a27)</ref>, което на латински бива предадено от sensus communis. Словоформата преминава във френски език (sens commun), като бива дублирана и от bon sens. Аналогияно на немски език се ползва Gemeinsinn, дублирано от gesunder Menschenverstand, като прилагателното "здрав", както и на славянските езици, конотира медицинска оценка.
 
ВъвКритичното [[философия]]та,отнасяне терминъткъм "здравздравия смисъл" истава съдържаниетоотчетливо на съответното понятие влизат в обръщение спри философията на [[Декарт]]. Неговото ''Разсъждение за метода'' започва с думи станали пословични: "От всичко на света здравият смисъл е разпределен най-справедливо, защото всеки се смята тъй щедро надарен с него, че дори онези, които най-трудно се задоволяват във всяко друго отношение, обикновено не искат повече здрав смисъл отколкото имат.<ref>Декарт P., ''Разсъждение за метода'', в ''Избрани Произведения'', София: Наука и изкуство, 1978, с. 247</ref>.
 
По-късно [[Томас Рийд]] използва "здрав разум" като {{източник|значение на емпиричното и въобще всеобщо инстинктивно чувство за истината|2015|5|16}}.
 
Консервативно настроени мислители като [[Ханс-Георг Гадамер]], изтъкват, че критиките срещу здравия смисъл се нуждаят от основание, което не може да бъдат друго, освен самият здрав смисъл. За представителите на Франкфуртската школа и деконструкционистите здравият смисъл остава като [[фалшиво съзнание]] или идеологически конструкт.
Под здрав смисъл традиционно се разбира способността за вземане на правилните решения въз основа на вероятните допускания, които се основават на логическото мислене и опит. В този смисъл, терминът често се фокусира върху способността на човешкия ум да се изправя срещу предразсъдъци, грешки и измами, т.е. да разграничи [[истина]]та от [[лъжа]]та, в т.ч. и в тясно юридическия му смисъл. <ref>[http://iph.ras.ru/elib/Koll5_5.html Электронная библиотека]</ref>
 
== {{ru икона}} Източници ==
<references />