Крум Зографов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 28:
През [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] се сражава в [[Сборна партизанска рота на МОО|Сборната партизанска рота]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 271, 894.</ref> През [[Участие на България в Първата световна война|Първата световна война]] е начело на 49 партизански взвод, който заедно с 48 на [[Тодор Оровчанов]] и 47 на [[Тане Николов]], съставляват партизанската рота, противодействаща на четите на [[Коста Войнович]] и [[Коста Пекянец]] в [[Моравска военноинспекционна област|Моравската военноинспекционна област]].<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 61.</ref>
Зографов е сред противниците на [[Тодор Александров]] и през 1920 година е избран в ръководствато на [[Илинденска организация|Илинденската организация]], а през 1921 година влиза в Централния комитет на [[Македонска федеративна организация|Македонската федеративна организация]] заедно със [[Заре Секулички]], [[Александър Панов (МФО)|Александър Панов]], [[Григор Циклев]], [[Велко Мандарчев]] и [[Лазар Тодоров]].<ref>Правителството на Стамболийски и македонското освободително движение. Според данни на Вътрешната македонска революционна организация, София, 1923, стр. 14.</ref> В началото на 1922 година участва на помирителна среща в [[Тирана]] с члена на ЦК на ВМРО [[Александър Протогеров]].<ref>Македония история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.107-108.</ref> След отказа на Тодор Александров да приеме помирението влиза в Източна Македония, начело на чета от 50 души, поддържана от земеделската власт в България. Целта на федералистката чета е да овладее структурите на ВМРО във Вардарска Македония и да убие [[Тодор Александров]]. Четата на Зографов води сражение с четите на [[Панчо Михайлов (революционер)|Панчо Михайлов]] и Тодор Александров и селска милиция, начело с [[Димитър Медаров]], в което федералистите успяват да се измъкнат. По-късно четата на Зографов е издадена на сръбските власти при село [[Кошево]], Щипско и в завързалата се престрелка самият Зографов е убит.<ref>Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1919-1924 г., том ІІ, Louvain 1964, с. 97 - 98, 208, Михайлов, Иван. Спомени. Освободителната борба 1924-1934 г., том ІІІ, 1967, , с. 608.</ref> Според [[Петър Шанданов]], който се позовава на разговор с [[Иван Михайлов]], Зографов бил предаден от жителите на Кошево по заповед на Тодор Александров.<ref>Шанданов, Петър. Богатство ми е свободата. Спомени. Съставител Цветана Мичева, София 2010, с. 101.</ref> Поради предателствoто федералистите подпалват няколко къщи и извършват три убийства в селото, след което оцелелите се оттеглят обратно в България.<ref>The Comitadji Question in Southern Serbia, Rodolphe Archibald Reiss, 1924, p. 101-102.</ref>
== Бележки ==
| |||