Асен Разцветников: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 95.43.245.105 (б.), към версия на Пища Хуфнагел |
м Добавяне на линк към Софийски университет и град Велико Търново |
||
Ред 30:
== Биография ==
=== Ранен живот и образование ===
Бащата на Разцветников е бил учител, но са имали и земеделско стопанство. Майка му е пеела много хубаво народни песни, които е научила от дядото на Асен — Петър, който е бил цигулар. Завършва гимназия във [[Велико Търново]] през [[1916]] г. От 1917 г. работи като телеграфист в телеграфопощенската станция във [[Велико Търново]], а след това на гара [[Горна Оряховица]]. Учи [[славянска филология]] в [[Софийски университет|Софийския университет]] ([[1920]] г.), след това посещава лекции по [[естетика]] във [[Виена]] и [[Берлин]] (1921-1922 г.). Завършва право в Софийския университет през [[1926]] г.
Учителства в Механо-техническото училище в [[Габрово]] (1926-1929 г.). В периода 1930-1934 г. преподава български език в III мъжка гимназия в [[София]], заедно с това е и библиотекар. През 1934 г. работи като библиотекар в Главна дирекция на пощите. От [[1934]] г. се отдава на литературна дейност — сътрудничи на списанията „Нов път“ и „Златорог“.<ref>ЦДА, Ф. 142К — Историческа справка за Асен Разцветников</ref> След [[9 септември 1944]] г. работи в Института за художествени преводи към Министерството на информацията.
Ред 37:
Асен Разцветников започва да пише стихове още като ученик. За първи път печата в сп. „Българан“ под псевдонима Анри. Активен сътрудник на левия печат — сп. „[[Червен смях]]“, „Младеж“, „[[Работнически вестник]]“ и др. Причисляван е към един от най-ярките представители на „септемврийската литература“ заедно с [[Гео Милев]], [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]]. Плод на тогавашните му влияния е първата му стихосбирка - „Жертвени клади“ ([[1924]] г.).
След едно литературно четене в [[Софийски университет „Св. Климент Охридски“|Софийския университет]] по повод 10 години от смъртта на [[Пейо Яворов]] той, както и [[Ангел Каралийчев]], [[Никола Фурнаджиев]] и [[Георги Цанев]], са обвинени от съпартийците си от [[БКП]] в „общоделство“ с буржоазията. Заради възникналите разногласия Разцветников се дистанцира от левите идеи, прекратява сътрудничеството си в сп. „Нов път“ и започва да сътрудничи на списанието на [[Владимир Василев]], „Златорог“.
През 30-те години насочва повечето си усилия към творчеството за деца, резултат от което са множество книги с гатанки, стихотворения и приказки. Занимава се и с преводи от немски език, сред които ''„[[Ода на Радостта]]“'' от [[Фридрих Шилер]] - част от финала на ''[[Симфония № 9 (Лудвиг ван Бетховен)|„Девета симфония“]]'' от [[Лудвиг ван Бетховен]], станала [[Европейски химн|химн]] на [[Европейски съюз|Европейския съюз]].
| |||