Седмочисленици: Разлика между версии

== Ролята на България ==

Някои от учениците начело с Климент, Наум и Ангеларий побягват към [[България]] и Белград, където разчитат на спасение и подкрепа.

През [[886]] г. българският владетел Борис I посрещнал книжовниците и дал насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. По негова заповед били създадени две главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква. Наум оглавил това в [[Плиска]], а Климент бил изпратен да ръководи това в югозападните български земи с център Девол, като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за седем години той лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Така се създали нужните условия и в кратко време [[гръцки език|гръцкият език]] в богослужението и администрацията бил заменен с народностния [[български език]], разбираем за практически всички българи в онези времена.

След приемането на християнството от Киевска Рус, сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния Изток.

 

== Вижте също ==

* [[Климент]]

* [[Наум Преславски|Наум]]

* [[Свети Сава Седмочисленик|Сава]]

* [[Ангеларий]]

 

[[Категория:Седмочисленици| ]]