Великоморавия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
шаблон историческа държава |
Святополк I |
||
Ред 1:
{{Исторически държави
|официално-име-бг = Великоморавия
|официално-име = Velkomoravská říše
|кратко-име =
|статут = [[княжество|Независимо княжество]]
|знаме =
|знаме-alt =
|знаме-вид =
|герб =
|герб-alt =
|символ =
|символ-вид =
|национален_девиз =
|национален_химн =
|химн-файл =
|местоположение = Great moravia svatopluk.png
|местоположение-лег = Територията на Великоморавия при управлението на [[Святополк I]] (871-894)
|начало = 833
|край = 906
|континент = [[Европа]]
|столица = [[Велехрад]]
|най-голям град =
|език =
|езици = [[Славянски езици|славянски]], [[Латински език|латински]]
|неофициален-език =
|религия = [[Славянско езичество]], [[Християнство]]
|управление = [[монархия|Наследствена монархия]]
|династия = [[Моймир]]овичи
|епоха-вид =
|събития =
|събитие-дати =
|събития2 =
|събитие-дати2 =
|законодателна власт =
|валута =
|p1 = Аварски хаганат
|flag_p1 =
|p2 = Държава на Само
|flag_p2 =
|p3 = Моравско княжество
|flag_p3 =
|p4 = Нитранско княжество
|flag_p4 =
|p5 =
|flag_p5 =
|p6 =
|flag_p6 =
|s1 = Бохемско херцогство
|s2 = Лютичи
|s3 = Източнофранкско кралство
|s4 = Кралство Унгария
|s5 =
|s6 =
|s7 =
|s8 =
|s9 =
|flag_s1 =
|flag_s2 =
|flag_s3 =
|flag_s4 =
|flag_s5 =
|flag_s6 =
|flag_s7 =
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{Австрия}}, {{Словакия}}, {{Унгария}}, {{Чехия}}
|бележки =
}}
{{Историческо събитие
| наименование = Покръстване на Великоморавия
| картинка = Josef Mathauser - Konstantin a Metoděj přišli na Velehrad.jpg
| картинка-размер =
| картинка-описание = Кирил и Методий пристигат във Велехрад,{{Br}} ''автор Йозеф Матхаузер''
| друго-название =
| участници =
| местоположение =
| дата =
| nongregorian =
| жертви =
| резултат =
| URL =
}}
{{Археологически обект инфо
| име = Църква „Света Маргарита“
| изглед = Kopcany st. margaret 3.jpg
| изглед-описание = Единствената запазена постройка от времето на Великоморавия
| карта = Словакия
| гео-ширина = 48.7962
| гео-дължина = 17.1087
| страна = {{Словакия}}
| област-вид = окръг
| област = [[Скалица (окръг)|Скалица]]
| селище-вид = село
| селище = Копчани
| вид = [[Романика|романска църква]]
| период = IХ век
| култура =
| епоха = [[Средновековие]]
}}
'''Великоморавия''' ([[латински език|лат.]] ''Moravia Magna'') е [[Средновековие|средновековна]] [[славяни|славянска]] държава, съществувала от началото на [[9 век|9]] (около [[830]]) до началото на [[10 век]], на територията на историческите райони в [[Чехия]]- [[Бохемия]] и [[Моравия]], [[Силезия]] и днешна [[Словакия]], както и от днешна [[Унгария]] и [[Австрия]]. Предпоставки за нейното създаване са разделянето на [[Франки|Франкската империя]] и рухването на [[Аварски хаганат|Аварския хаганат]]. Пръв неин владетел е [[Моймир I]]. Терминът ''Великоморавия'' за пръв път се употребява от [[Византия|византийския]] император [[Константин VII Порфирогенет]] в неговия труд ''„De Administrando Imperio“'' (''„За управлението на империята“'', ок. [[950]] г).
Столица на Великоморавия е град [[Велеград]], днес село в Чехия. Твърде интересна е тезата на някои унгарски историци (като [[Петер Юхас]][[http://www.bulgari-istoria-2010.com/booksBG/P_Juhas_Kiril_Metodij_Moravija.pdf]]), че Първоначално Великоморавия се е намирала доста по на юг, между устията на реките [[Драва]] и [[Сава]] и разширението и на север е станало едва при княз [[Святополк I|Святополк]], а столицата Велеград е гръцката транскрипция на името [[Белград]].
Държавата достига своя апогей при управлението на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. През [[862]] година той изпраща пратеничество при византийския император [[Михаил III (Византийска империя)|Михаил III]] с молба за помощ срещу [[българи|българите]] и [[германци]]те. Но освен това той иска от [[василевс]]а да му изпрати духовници, които да проповядват [[християнство|християнството]] на славянски език, тъй като [[християнство|християнството]] е проникнало в страната, но се проповядва на немски. Императорът му изпраща видните византийски дипломати и книжовници от славянски произход [[Константин-Кирил Философ]] и брат му [[Методий]].
Така в [[863]] г. във [[Велеград]] пристигат Светите братя [[Кирил и Методий]], които проповядват на славянски, разбираем за местните език, и обучават много ученици. Методий е въздигнат във архиепископ на Великоморавия в [[869]] г. Седалището му до смъртата му в [[885]] г. е във [[Велеград]] и днес е известно място за поклонение сред чешките и словашки католици. През [[885]] година под натиска на немците папа [[Стефан V]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. Учениците на св. Методий са изгонени от страната, като някои дори са продадени в робство на венецианските пазари. Чехи и словаци са лишени от богослужение на роден език от немското духовенство и им е наложена латинската азбука.
При [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк I]] страната е все повече
== Архитектура ==
Микулчице бе подсилено от 19 век и по-късно се превърнало в голяма (2 км ²) агломерация състояща се от различни селища и укрепления, разпределени в продължение на няколко речни острови. Площта оградена от укрепленията е само малко по-малка от областта на съвременната "Империята на Франките" столицата на област Регенсбург. Населението, изчислен на 2000 г., са живели от търговията и занаятите. Микулцице беше и преди всичко религиозен център, с първата каменна църква построена около 800. В най-голямата сред тях има три храма ,отвътре базилика с размери 35 м от 9 метра и отгоре с грандиозен купол. Единствената църква безопасно идентифицирана като Великата Моравска и в същото време все още неразрушена от времето се намира в близост Копцани.
Нитра, вторият център на Империята, е управлявано автономно от наследник на династия като основните изтоцници на доход са от данъците и търговията. Нитра се е състояла от пет големи укрепени селища и двадесет специализирани занаятчийски селища, което я прави реална столица за нейното време. Занаятът включва производството на луксозни стоки, като например бижута и стъкло. В агломерация е бил заобиколен от няколко по-малки укрепления и религиозни сгради (напр. в Dražovce и Zobor).
| |||