Уикипедия

Димитър Василев (писател): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
мРедакция без резюме
+ Нормативен контрол, преформатиране, + Категория:Преводачи от руски език, + източници
Ред 1:
{{друго значение|поета|политика|Димитър Василев (политик)}}
{{без източници|17:04, 24 април 2015 (UTC)}}
{{писател
| име = Димитър Василев
Line 7 ⟶ 6:
| описание =
| псевдоним =
| наставка =
| фон =
| дата на раждане = [[4 април]] [[1926]]
| място на раждане = [[Турски извор]], Ловеч
| дата на смърт = 2001
| място на смърт =
| работил =
| националност = {{България}}
| период =
| жанрове =
| теми =
| направление =
| дебют = „Гълъбец“ (стихосбирка, 1954)
| повлиян =
| повлиял =
| брак = Елисавета Василева (от 1959 г.)[[Мария Василева (изкуствовед)|Мария]] и Любомир
| брак =
| деца = [[Мария Василева (изкуствовед)|Мария Василева]] и Любомир Василев
| деца =
| подпис =
| сайт =
Line 29 ⟶ 24:
}}
 
'''Димитър Василев''' е български [[поет]], [[белетрист]] и [[преводач]]. Първата си [[стихосбирка]] “Гълъбец” издава през 1954 г. През целия си творчески живот е публикувал над тридесет книги. Превежда руска и гръцка поезия. Издава книги с преводи на [[Белла Ахмадулина]], Лев Озеров, Николай Старшинов. Повече от 20 години се занимава и с [[живопис]].
 
== Биография ==
Някои от произведенията му са:
Роден е на [[4 април]] [[1926]] г. в село [[Турски извор]] (днес Български извор), Ловчанско в семейството на Христо и Мата Василеви. На 11 април 1926 г. е кръстен в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в родното си село. През 1940 г. завършва основно образование в родното си село. През 1942-1944 г. е член на националната младежка организация „Български легионер“ и издава в. „Лъч“. Завършва средно образование в [[Първа мъжка гимназия]] в [[София]] и гимназията в [[Тетевен]] (1945).
* Стихотворения: “Убежище”, “Щастлива самота”, “Нежно постоянство”, “Далечни близки”, “Парижки арки”, “Молитва за дъжд”, “Жена в съня”, “Тази дума любов”, “Подводни течения”, “Любов и мълчание”, “Моите авантюри”.
* Проза: “Стъпка надолу, стъпка нагоре”, “Аз и непознатият”, “Най-малкият брат на Дон Кихот”, “Смърт на корта”, “Куршумът ще се върне” и др. ▼
* След 1989 г. издава започнати и дори завършени ръкописи, за които е било невъзможно да видят бял свят преди това: “Без право на избор”, “Развод по сицилиански”, “Върни се в рая, Ева”, “Година на дракона”, “Пустините на Литания”, “Удобен човек”, “Нежни насилия”. ▼
 
На 1 ноември 1945 г. е записан в [[Юридически факултет (Софийски университет)|Юридическия факултет]] на [[Софийски университет|Софийския университет „Св. Климент Охридски“]], специалност Правни науки. На 2 февруари 1949 г. е изключен от Университета на основание чл. 40 и 41 от ЗВО и заповед №70 на Ректора (реабилитиран през 1991 по Закона за реабилитираните и репресираните). Изселен е от София и му е отнето софийското жителство. Прекарва две денонощия в карцера на околийското управление на МВР в Тетевен. Освободен е след като подписва декларация, че няма да напуска родното си село. Личната му карта е отнета. На 5 април 1949 г. вече служи като трудовак в с. [[Студена (Област Перник)|Студена]], Пернишко (язовир [[Студена (язовир)|„Студена“]]) и в с. [[Камарци]], [[Пирдоп]]ска околия (тунела Гълъбец). Заболява от [[туберкулоза]]. На 10 октомври 1950 г. е уволнен по болест, а на 17 април 1951 г. е обявен за негоден за военна служба по § 24 от Разписанието за болестите (регистриран с диагноза белодробна туберкулоза и туберкулозен перитонит). На 30 май 1953 г. му е отказано постоянно софийско жителство, „защото има сведения за сериозни провинения от политически характер в недалечното минало“.
Той е дългогодишен редактор в отдел “Поезия” на в. “[[Литературен фронт]]”. Автор е на текстове за песни (“Повей ветре” в изпълнение на [[Паша Христова]], композитор [[Йосиф Цанков]], печели Голямата награда “[[Златния Орфей]]” през 1970 г.).
 
*На 30.06. юни 1953 –г. СБП одобрява за печат първата му стихосбирка “Гълъбец”„Гълъбец“, която излиза следващата година. Това отменя забраната да напуска родното си село; личната му карта е върната. На 25 ноември 1954 г. му е присъдена инвалидност трета група (получава и гражданско-инвалидна пенсия). През 1956 г. е приет за член на [[Съюза на българските писатели]].▼
== Живот в дати ==
 
* 04.04.1926 – роден в село [[Турски извор]] (днес Български извор), Ловчанско от майка Мата Василева и баща Христо Василев
*През 1958 –г. в народен театър “Сава„Сава Огнянов”Огнянов“ – Русе е поставена първата му пиеса “Горчиво– „Горчиво кафе“ кафе”,с реж. [[Павел Павлов]].▼
* 11.04.1926 – кръстен в църквата “Св. Св. Кирил и Методий” в родното му село
 
* 1940 – завършва основно образование в родното си село
*През 1959 – жениг. се жени за Елисавета Стефанова Василева – лекар, с която имат две деца: [[Мария Василева (изкуствовед)|Мария]] и Любомир.▼
* 1942-1944 – член на националната младежка организация “Български легионер”. Издава в. “Лъч”
 
* 1945 – завършва средно образование в Първа мъжка гимназия, София и гимназията в град Тетевен
През 1960 г. постъпва на работа във вестник „[[Литературен фронт]]“, където работи до 1988 г. (1961-1972 сътрудник, 1972-1980 зам.-завеждащ отдел „Поезия“, 1980-1988 завеждащ отдел „Поезия“). През 1962 г. излиза първата му книга за деца – „Старецът и маймунката“, с художник [[Доньо Донев]], а през 1964 г. – първият му роман, „Играта“.
* 01.11.1945 – записан в Юридическия факултут на Университет Св. Климент Охридски в София, специалност Правни науки
 
* 02.02.1949 – изключен от Университета на основание чл. 40 и 41 от ЗВО и заповед №70 на Ректора (реабилитиран през 1991 по Закона за реабилитираните и репресираните)
*През 1985 –г. в Драматичен театър Разград е поставена пиесата му “Най„Най-малкият брат на Дон Кихот”Кихот“, режисьор [[Бойко Богданов]].▼
* 1949 - изселен е от София и му е отнето софийското жителство. Прекарва две денонощия в карцера на околийското управление на МВР в гр. Тетевен. Освободен е след като подписва декларация, че няма да напуска родното си село. Личната му карта е отнета
 
* 05.04.1949 – служи като трудовак в с. Студена, Пернишко (язовир Студена) и в с. Камарци, Пирдопска околия (тунела Гълъбец). Заболява от туберкулоза
През 1988-1989 г. работи като заместник-главен редактор на списание „[[Факел (списание)|Факел]]“. През 1991 г. става един от редакторите на в. „Българска корона“, а през 1992 г. вече е заместник-главен редактор на вестника.
* 10.10.1950 – уволнен по болест
 
* 17.04.1951 – обявен за негоден за военна служба по § 24 от Разписанието за болестите (регистриран с диагноза Белодробна туберкулоза и туберкулозен перитонит)
== Творчество ==
* 30.05.1953 – отказано му е постоянно софийско жителство, “защото има сведения за сериозни Ваши * провинения от политически характер в недалечното минало”
Сред по-известните му произведения са:
▲* 30.06.1953 – СБП одобрява за печат първата му стихосбирка “Гълъбец”, която излиза следващата година. Това отменя забраната да напуска родното си село; личната му карта е върната.
* Стихотворения: „Убежище“, „Щастлива самота“, „Нежно постоянство“, „Далечни близки“, „Парижки арки“, „Молитва за дъжд“, „Жена в съня“, „Тази дума любов“, „Подводни течения“, „Любов и мълчание“, „Моите авантюри“.
* 25.11.1954 – присъдена му е инвалидност трета група (получава и гражданско-инвалидна пенсия)
▲* Проза: “Стъпка„Стъпка надолу, стъпка нагоре”нагоре“, “Аз„Аз и непознатият”непознатият“, “Най„Най-малкият брат на Дон Кихот”Кихот“, “Смърт„Смърт на корта”корта“, “Куршумът„Куршумът ще се върне”върне“ и др.
* 1956 – приет за член на Съюза на българските писатели
 
▲* 1958 – в народен театър “Сава Огнянов” – Русе е поставена първата му пиеса “Горчиво кафе”, реж. Павел Павлов
▲* След 1989 г. издава започнати и дори завършени ръкописи, за които е било невъзможно да видят бял свят преди това: “Без„Без право на избор”избор“, “Развод„Развод по сицилиански”сицилиански“, “Върни„Върни се в рая, Ева”Ева“, “Година„Година на дракона”дракона“, “Пустините„Пустините на Литания”Литания“, “Удобен„Удобен човек”човек“, “Нежни„Нежни насилия”насилия“.
▲* 1959 – жени се за Елисавета Стефанова Василева – лекар, с която имат две деца: Мария и Любомир
 
* 1960 – постъпва на работа във вестник “Литературен фронт”, където работи до 1988 (1961-1972 сътрудник, 1972-1980 зам. Завеждащ отдел поезия, 1980-1988 завеждащ отдел поезия)
Автор е на текстове за песни.
* 1962 – излиза първата му книга за деца “Старецът и маймунката” с художник Доньо Донев
 
* 1964 – излиза първият му роман “Играта”
== Признание и награди ==
*През 1970 –г. печели Голямата награда “Златния„[[Златния Орфей”Орфей]]“ за текста на песента “Повей„Повей ветре”ветре“, музика [[Йосиф Цанков]], изпълнение [[Паша Христова]]. Същата година печели и Трета награда за текста на песента “Песен„Песен за трите желания”желания“, музика [[Морис Аладжем]], изпълнение Емилия Маркова.
▲* 1985 – в Драматичен театър Разград е поставена пиесата му “Най-малкият брат на Дон Кихот”, режисьор Бойко Богданов
 
*През 1986 –г. по случай 60-годишнината му е удостоен с орден “Народна„[[Народна Републикарепублика България”България (орден)|Народна република България]]“, трета степен.
* 1988-1989 – работи като заместник главен редактор на списание “Факел”
* 1991 – редактор във в. “Българска корона”
* 1992 – заместник-главен редактор във в. “Българска корона”
 
== Литература, посветена на него ==
* Д. Василев, ''Пламък'', 1974, №4, с.100
* [[Владимир Голев]]. Верен на поезията, ''Литературен фронт'', №17, 22 април 1976, с.3
* Нека покоряват пътищата, ''Турист'', 1976, №4, с.23
* [[Симеон Хаджикосев]], Димитър Василев, ''Българосъветска дружба'', 1974, №2, с.7
* ''Речник на българската литература'', т. 1, С.1976, с.196▼
* Симеон[[Вихрен ХаджикосевЧернокожев]], Късни думи за Димитър Василев, ''Българосъветска дружбаДемокрация'', 1974, №2, с28.08.72001
 
* Вихрен Чернокожев, Късни думи за Димитър Василев, ''Демокрация'', 28.08.2001
== Източници ==
<references />
▲* ''Речник на българската литература'', т. 1, С., 1976, с.196
* [http://literaturensviat.com/?p=59231 Биография на Димитър Василев в Литературен свят]
 
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=131472151|LCCN=n82254017|VIAF=40688132|ISNI=0000 0001 1660 2258}}
 
{{DEFAULTSORTСОРТКАТ:Василев, Димитър}}
[[Категория:Български писатели]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Преводачи от руски език]]
[[Категория:Хора от Област Ловеч]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Димитър_Василев_(писател)“.