Урвич (Кокалянски): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
Позната е от времето на цар [[Самуил]] с името ''Ескумане'', т.е крепост на р. Ескус /дн. Искър/, когато при отбраната на [[Средец]] византийците били принудени да свалят обсадата на града, а след това в прохода [[Траянови врата]] до [[Ихтиман]] понесли тежко поражение от войските на Самуил.
[[File:Urvich Fortress.png|thumb|left|170px|Plan of the medieval Bulgarian fortress Urvich]]
Крепостта имала стратегическо значение при отбраната на [[София]]. Има много местни легенди и предания, свързващи я с името на цар [[Иван Александър]] и неговите синове. Цял цикъл на народното творчество на населението от района е свързан с песни за цар Ясен. Историците, в това число Йордан Андреев, твърдят, че под името цар Ясен се крие личността на цар [[Иван Асен V]], най-малкия син на цар Иван Александър от втория му брак. Цар Иван Александър провъзгласил всичките си синове за съцаре, поради което синът му Иван Асен V (Ясен) бил наричан от местното население около крепостта също цар. На старобългарски името Ясен се е изписвало като Iасен.
Счита се, че цар Ясен (Иван Асен V) бил женен също за влашка княгиня и имал две деца от нея. След смъртта на цар [[Иван Александър]] през [[1370]] г. на престола се възкачил неговия син Иван Шишман от втората му съпруга Сара (Теодора). Крепостта Урвич служила за основна база на войските на младия цар Иван Шишман, за да посрещне и отблъсне нахлуващите турски войски. Той не успял да се включи в битката при Черномен на [[Вълкашин]] и [[Углеша]], но веднага след това заедно със сръбския крал пресрещнал в [[Самоков]]ско войските, настъпващи начело с Али паша и ги отблъснал. [[турци|Турците]] отстъпили към [[Кюстендил]] и [[Македония]]. В продължение на десетина години той направил всичко възможно да спаси Софийската крепост от превземане, като крепостта Урвич се ползвала активно в отбраната. За спасяването на [[София]] и селата от района през този период помогнала и [[Кера Тамара]], дъщеря на цар Иван Александър, която била дадена за съпруга на турския султан, с което Иван Шишман се признал за васал, но запазил нeзависимостта на София и Софийско. „Урвич” е поддържал връзка с други по - малки крепости и наблюдателни пунктове по течението на р. „Искър”, като Еврейското и Равулското кале, чрез визуални сигнали. При необходимост водите на река Искър били отбивани, чрез подвижен вал, благодарение на което крепостта ставала непристъпна и устояла дълго време на обсадите. За Урвичкия манастир в Урвичката крепост, опасана отвсякъде с водите на река Искър, и за отбраната на цар Иван Шишман писал и [[Паисий Хилендарски]] в знаменитата си история. За падането и под турска власт са съхранени множество песни, легенди и предания, които обогатяват местния фолклор. С падането на София дошъл краят и на крепостта Урвич. Много вероятно е в следващите векове на това място да се е издигал манастир, а съществувалата в пределите на крепостта черква Св. Илия, да е продължила своя живот.
|