Каучук: Разлика между версии

Синтетичният каучук е полимер (''бутадиенов, бутадиенстиренов, хлоропренов, полиуретанов, силиконов и др.''). Естественият каучук след вулканизация притежава ценни свойства, но добивът му е ограничен (едно зряло дърво дава годишно 2 - 5 kg каучук). Затова химиците създават различни видове синтетични каучуци, които се произвеждат от широкодостъпни, евтини суровини. Първият масовопроизвеждан синтетичен каучук е бутадиеновият. По-късно са създадени изопренови, хлоропренови, бутадиенстиренови, бутадиеннитрилови, бутилови, силиконови, полиуретанови и др. Синтетичните каучуци, както и естественият, в сурово състояние са меки и пластични при стайна температура и влошават свойствата си при отклонение от температурния интервал 15 - 40 градуса. Синтетичните каучуци позволяват смесване с естествен каучук в широки граници, като при това се получават смеси с различни и разнообразни свойства. След вулканизация със сяра те придобиват същите свойства като вулканизирания естествен каучук. Някои видове синтетичен каучук са по-устойчиви от естествения каучук. За подобряване свойствата на каучука, освен вулканизатор ([[сяра]]), към него при производството му се добавят и други съставки, като ускорители и активатори на вулканизацията, забавители, омекотители, противостарители, пълнители и оцветители.