Макарий III Кипърски: Разлика между версии

|име = МакариосМакарий III

|предшестван от2 = [[МакариосМакарий II Кипърски]]

|наследен от2 = Хризостом[[Хрисостом I Кипърски]]

|роден_място = с. [[Пано Панагия]], окръг Пафос

'''МакароисМакарий III''' ('''Михаил Христодулу Мускос''') (на [[гръцки]] {{lang-el|Μακάριος Γ}}) е [[архиепископ]] и [[етнарх]] на [[Православие|Православната]] църква в [[Кипър]]. Той е първият [[президент]] на Република Кипър и остава такъв в продължение на 17 години до смъртта си — от [[1960]] до [[1977]] година.<ref name="Brit">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/359142/Makarios-III Encyclopedia Britannica/Makarios III, Bishop and president of Cyprus]</ref> През 1970-те години той става най-известният православен [[епископ]] в не-православния свят.<ref name="World">{{en икона}} [http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Makarios_III New World Encyclopedia/Makarios III]</ref> През по-голямата част от живота си се бори за обединението на Кипър с [[Гърция]].<ref name="Encyc">{{en икона}} [http://www.encyclopedia.com/topic/Makarios_III.aspx Encyclopedia.com/Makarios III ]</ref> МакариосМакарий управлява страната в много тежък исторически период, когато [[Великобритания]], Гърция и [[Турция]] се стремят към господство над острова. В международен план той остава противоречива фигура, но за Кипър е най-обичаният национален герой. За негова чест, в [[политика]]та архиепископът винаги е предпочитал преговорите пред прилагане на сила.<ref name="World"/>

МакароисРоден III,е с истинско имеимето '''Михаил Христодулу Мускос, е роден''' на [[13 август]] [[1913]] година в село Пано Панагия, [[Пафос (окръг)|окръг Пафос]], в западната част на Кипър.<ref name="Brit"/> По това време островът е [[Великобритания|британска]] [[колония]].<ref name="Encyc"/> Баща му е беден фермер, а майка му умира малко след раждането му.<ref name="World"/>

На 13-годишна възраст, след завършване на основно образование в родното си село, е приет за [[послушник]] в манастира [[Кикос (манастир)|Кикос]], един от най-богатите и най-известни в Кипър. Когато става на 20 години е изпратен в [[Общокипърската гимназия]] в [[Никозия]], където през [[1936]] година завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос е ръкоположен за [[дякон]] в Кипърската православна църква под името Макариос''Макарий'', което означава „благословен“. Месец по-късно манастирът му отпуска малка издръжка, с която да продължи обучението си в Гърция.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/>

МакариосМакарий прекарва трудните години на [[Втората световна война]] в изучаване на [[теология]] и [[право]] в [[Атински университет|Атинския университет]], който завършва през [[1942]] година. Още преди да е ръкоположен поема задълженията на свещеник в кипърската православна църква, като запазва интереса си към академичното богословие.<ref name="World"/> През [[1946]] година е ръкоположен за свещеник и получава стипендия от Световния съвет на църквите, за да продължи богословското си обучение в [[САЩ]]. Там той изучава религия и социология в [[Бостънския университет]].<ref name="Encyc"/>

През пролетта на [[1948]], докато все още учи в САЩ, МакариосМакарий получава известие, че е избран за епископ на Китион ([[Ларнака]]), една от четирите главни длъжности на [[Кипърска православна църква|Православната църква в Кипър]] и това го кара да се завърне у дома. Две години по-късно, на 20 октомври 1950 година, след смъртта на архиепископ Макариос[[Макарий II Кипърски]], над 400 000 кипърски гърци го избират за архиепископ и етнарх на Кипър. На 37-годишна възраст архиепископ МакариосМакарий III става глава на една от 14-те [[автокефални църкви]] на Източното православие.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> В тази си роля той е не само официалният главата на православната църква в Кипър, но става и етнарх, де факто национален лидер на гръцката кипърска общност. Тези две позиции, всяка от които с огромно влияние, поставят МакариосМакарий в центъра на кипърската политиката.<ref name="World"/>

Архиепископ МакариосМакарий е лидер в борбата за ''еносис'', стремежа на Кипър да се присъедини към Гърция, която се развива по време на следвоенната британска окупация. Подобно на много обществени фигури в гръцката кипърска общност през 1940-те и 1950-те години, той е активен поддръжник на еносиса още от [[тийнейджър]]ските си години.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Като архиепископ на Кипърската църква, както и като етнарх на гръцката християнска общност на острова, той играе важна роля в политическия живот на страната. Противопоставя се на предложението на британското правителство за статут на Кипър като член на [[Общност на нациите|Британската общност]]. [[Турция]] пък, от своя страна, иска разделяне на острова под предлог защита на значителното турско население в него.<ref name="Brit"/>

През 1950-те години МакариусМакарий е много популярна фигура сред кипърските гърци. Като ревностен защитник на еносиса, той поддържа тесни връзки с гръцкото правителство.<ref name="World"/> След [[референдум]]а за присъединяване на Кипър към Гърция, отхвърлен от Британското правителство, архиепископ МакариосМакарий организира политическото движение ''Панелински комитет'', на който възлага надеждите си за победа на идеята за еносис. По-късно, разочарован от безразличието на международната общност, той приема предложението на гръцкия [[полковник]] от кипърски произход [[Георгиос Гривас]] за сътрудничество. В [[Атина]] архиепископът дава пари на Гривас за да закупи първата партида [[оръжия]] и се съгласява със заминаването на гръцка бойна група в Кипър.<ref name="Север">{{ru икона}} [http://www.northcyprusinform.com/info/grivas-and-his-terroristic-organization Информационный портал Наш Северный Кипр/Гривас и его террористическая организация]</ref>

С парите на православната църква Гривас започва внимателна подготовка, създава бази в планината [[Троодос]] и подбира кадри. В конспиративната си работа се опира на поддръжката на МакариосМакарий, без която дейността му на острова не би била възможна.<ref name="Север"/> Така, през [[1951]] година е създадена тайната военно-политическа организация на гърците-киприоти [[ЕОКА]].<ref name="Молон">{{ru икона}} [http://vpk-news.ru/articles/2991 Военно-промышленный курьер, общороссийская еженедельная газета/Молон лаве!]</ref> Това е типично движение за независимост през този период, разглеждано от някои като легитимно съпротивително движение, а от други — като [[Тероризъм|терористична]] организация.<ref name="World"/>

През [[1954]] година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба.<ref name="Молон"/> През февруари 1954 година МакариосМакарий се среща с гръцкия премиер [[Александрос Папагос]] и печели гръцката подкрепа за еносис.<ref name="Brit"/> През юли същата година година МакариосМакарий и Гривас се срещат в Атина и създават конспиративен център ''Революционен съвет'', който да се справи с практическите въпроси на подготовка и съгласуване на кампанията за еносис в Кипър.<ref name="Север"/> На 20 август същата година, отчасти по инициатива на МакариосМакарий, Гърция подава [[петиция]] до [[ООН]] с искане за прилагане на принципа за самоопределение на народа на Кипър. Надеждата е, след обществен [[плебисцит]], ще се постигне доброволното присъединяване на Кипър към Гърция.<ref name="World"/>

През следващите пет години МакариосМакарий работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър — в [[Атина]], [[Лондон]], [[Вашингтон]], както и в различни други европейски столици. Говори в [[Общото събрание на ООН]] и на [[конференция]]та на страните от [[третия свят]] в [[Азия|Азиатско]]-[[Африка]]нския регион, проведена в [[Бандунг]], [[Индонезия]].<ref name="Encyc"/> През [[1955]] година в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.<ref name="Молон"/>

[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F012969-0006, Bonn, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|мини|300п|Посещение на МакариосМакарий във [[Федерална република Германия]]. С кмета на [[Западен Берлин]] (1962)]]

След като тя се проваля, започва въоръжената борба на кипърците срещу британското управление.<ref name="Академик">{{ru икона}} [http://world_history.academic.ru/4266/%D0%AD%D0%9E%D0%9A%D0%90 Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА]</ref> В този момент МакариосМакарий приема подкрепата не само на ЕОКА, но и на кипърските [[комунисти]]. Надига се вълна от [[протест]]и, партизански действия, [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрации]], [[бунт]]ове, [[саботаж]]и и насилие, които оказват влияние както върху Турция, така и върху Гърция. Британците отговарят с изпращането на нови войски в Кипър и с масови арести.<ref name="Encyc"/>

Във връзка с усложнената обстановка в страната, стартират нови преговори за запазване на мира на острова. Те се провеждат между архиепископ МакариосМакарий III и британския [[губернатор]] [[маршал]] [[Джон Хардинг]]. Британското правителство приема самоопределянето на острова, но само под британско върховенство, поради което не се постига [[консенсус]] и преговорите са прекъснати.<ref name="Молон"/><ref name="Академик"/><ref name="Гео"/> В същото време Турция заплашва, че ще завземе Кипър, който се намира само на 40 km от брега и&#768;, ако се допусне Гърция да придобие острова.<ref name="Encyc"/>

След провала на преговорите, британците официално обявяват МакариосМакарий за терорист и го обвиняват в съучастие с ЕОКА. Архиепископът е арестуван за противодържавна дейност и през март 1956 година е депортиран на остров [[Махе (остров)|Махе&#768;]], един от [[Сейшелските острови]] в [[Индийския океан]].<ref name="Encyc"/> Вследствие на това ЕОКА засилва дейността си, води партизанска война срещу британските [[Окупация|окупатори]] и извършва поредица от терористични акции. През март [[1957]] година МакариосМакарий е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър.<ref name="Brit"/> Той напуска Махе&#768; с [[танкер]], осигурен от [[Аристотел Онасис]] и гръцкото правителство. Пътува с него до [[Мадагаскар]] и оттам — за Атина.<ref name="History">{{en икона}} [http://www.historytoday.com/richard-cavendish/archbishop-makarios-deported-cyprus History Today/Volume 56, Issue 3, March 2006/Archbishop Makarios Deported from Cyprus]</ref> Чак през следващата година успява да замине за страната си.<ref name="Brit"/>

През [[1957]] година Гърция, под натиска на страните от [[НАТО]], оттегля лозунга си за еносис и гарантира независимостта на Кипър, съвместно с Турция и Обединеното кралство.<ref name="Север"/> През [[1958]] година МакариосМакарий обявява, че приема независимостта на Кипър и се отказва от еносиса.<ref name="Brit"/> Краят на въоръжената съпротива на кипърските гърци не довежда до обединение на страната с Гърция в рамките на една държава, а до освобождението на острова от колониална зависимост.<ref name="Молон"/>

По време на управлението на [[Константинос Георгиу Караманлис]] в Гърция, идеята за еносис постепенно отмира в полза на кипърската независимост. Преговорите през 1958 година водят до споразумението от [[Цюрих]] за условията за получаване на тази независимост. На следващата година МакариосМакарий е поканен в Лондон за доуточняване и подписване на плана, който той първоначално отхвърля. Смяната на позицията му от еносис към независимост е приписвана на моралното въздействие от страна на гръцкото и британското правителства. Според едно по-спорно твърдение, архиепископът е изнудват от секретната разузнавателна служба на Великобритания [[МИ-6]], с разкриване на материали, свързани с личния му живот.<ref name="World"/>

През февруари [[1959]] година в Лондон, представители на Англия, Гърция, Турция, на турското и гръцкото население на острова, представени съответно от д-р Кючюк и архиепископ МакариосМакарий ІІІ, подписват пакет от документи, които представляват правното основание на законодателството на Република Кипър и се очаква да бъдат основа за просперитет и развитие на новата държава.<ref name="Encyc"/><ref name="Север"/> Според Цюрихско-Лондонското споразумението на 1 октомври [[1960]] година, на картата на света се появява нова независима и суверенна държава — Република Кипър, която остава член на Британската общност.<ref name="Молон"/><ref name="Гео"/>

[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F013042-0002, Hamburg, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|ляво|мини|300п|МакариосМакарий и кметакметът на Хамбург Едгар Енгелнард (1962)]]

На 1 март 1959 година МакариосМакарий се завръща в Кипър, където столицата го очаква с безпрецедентен прием и почти 2/3 от пълнолетните кипърски гърци го посрещат и приветстват възторжено. Президентските избори са проведени на 13 декември през същата година. Архиепископът побеждава своя съперник, адвоката [[Йоанис Клиридис]], баща на бъдещия президент [[Глафкос Клиридис]], с 2/3 от подадените гласове.<ref name="World"/>

Така пръв президент на независим Кипър става архиепископ МакариосМакарий, а [[вицепрезидент]] – представителят на турската общност на острова [[Фазил Кючюк]].<ref name="Brit"/><ref name="World"/> Те встъпват в длъжност на 16 август 1960 и за първи път от много години [[Национално знаме на Обединеното кралство|британският флаг]] в Никозия е свален.<ref name="World"/> Архиепископът е преизбиран на този пост още два пъти – през [[1968]] и [[1973]] година.<ref name="Encyc"/> [[Конституция]]та на новата държава е изключително толерантна по отношение на различните [[етнос]]и в страната, с предвидени правила и закони, които запазват баланса между представителите на двете народности.<ref name="History"/> По силата на Цюрихско-Лондонското споразумението, на кипърци е наложено присъствието на тяхна територия на две военни британски бази със статут на [[Британски задморски територии]]. Това са [[Акротири и Декелия]], разположени на обща площ от 158,5 km² на източното и южно крайбрежие на Републиката.<ref name="Молон"/>

МакариосМакарий, който се е отказал от еносиса, започва да води умерена политика на необвързаност и се опитва да изгради добри отношения както с Гърция, така и с Турция. Кипър става и член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните държави]]. През септември [[1961]] година архиепископът присъства на конференция на тази организация в [[Белград]]. Там той предизвиква правителствата в Лондон и [[Вашингтон]] с хладната си политика към Запада. В САЩ демонстрира тенденция към сближаване с комунизма, за което е охулен и наречен „Кастро на Средиземноморието“. След като е реабилитиран в това отношение в британската преса, прозвището му е заменено с „Черния Мак“ (Black Mak), заради черното му свещеническо облекло.<ref name="World"/>

Идеята за независим Кипър не е пуснала корени сред широката общественост в страната.<ref name="World"/> В този период управлението и&#768; е помрачено от борбата между гърци и турци на острова, както и от активната намеса на Гърция и Турция, която особено се усилва през [[1963]] година. До получаването на независимост за Кипър, МакариосМакарий работи изключително за гръцките интересите, но от този момент стремежът му става да обедини двете общности, турска и гръцка, за мирно съвместно съществуване.<ref name="Brit"/>

МакариосМакарий е принуден да предприеме сериозни мерки за да спаси етническия мир и неминуемия колапс на страната, който би последвал, ако не се намери изход от тежката ситуация. През ноември 1963 година той предлага 13 изменения в конституцията, които ще освободят много държавни служби от етническите ограничения, договорени в Лондон и Цюрих. Според него те ще позволят на правителството да работи по-ефективно, да обедини общностите чрез размиване на твърдите междуетнически юридически граници и ще насърчи [[интеграция]]та. Въпреки това, тези изменения са възприети от много турци като заплаха за конституционните им права, и опасност от господството на мнозинството от кипърски гърци в държавното управление.<ref name="World"/>

През [[1964]] година в Кипър стартира операция на Мироопазващите сили на ООН, които помагат страната да се успокои, но не разрешават проблемите. МакариосМакарий продължава да поддържа неутралитет във [[Външна политика|външната си политика]], но с това не успява нито да успокои кипърските турци, нито да убеди гръцкото население на острова, че независимостта е задоволителна алтернатива пред асимилацията в рамките на [[Мегали идея|Велика Гърция]].<ref name="World"/>

През декември [[1967]] година МакариосМакарий е принуден да приеме временно турско управление, което да се занимава с турските малцинствени въпроси, извън [[юрисдикция]]та на централното правителство. Въпреки трудностите, през февруари [[1968]] година той отново е избран за президент на страната.<ref name="Brit"/> На изборите получава 220 911 гласа (около 96%), а опонентът му, Такис Евдокас, който се кандидатира с платформа за обединение с Гърция — само 8577 гласа. Въпреки че има 16 215 въздържали се, съкрушителната победа на МакариосМакарий се разглежда като сериозно постижение на личното му лидерство и харизма, а заедно с това и на идеята за независим Кипър.<ref name="World"/>

МакариосМакарий заявява, че кипърският проблем не може да бъде разрешен чрез сила, а трябва да се разработи и да се постигне в рамките на ООН. Той и неговите последователи искат да живеят в една мирна държава, в която всички граждани се ползват с равни права. Някои турци се противопоставят на отстъпчивите позиции на президента и правят неуспешен опит за покушение срещу него през 1970 година.<ref name="World"/>

Между 1967 и [[1974]] напрежението между гръцките и турските киприоти временно утихва и вместо това нарастват противоречията между двете основни фракции в кипърската гръцка общност – едната около президента МакариосМакарий, изоставил идеята за еносис в полза на един свободен Кипър, и другата — настояваща, че единствен геополитически ход е незабавното обединение с Гърция.<ref name="Encyc"/><ref name="Гео"/> По време на цялото си управление МакариосМакарий твърди, че еносисът е желателен, но независимостта на страната е по-необходима. Около 650 военнослужещи в 15-хилядната гръцка кипърска Национална гвардия по това време са професионални войници от гръцката хунта. Тяхното желание за еносис е отхвърлено от поддръжниците на МакариосМакарий, които искат Кипър да бъде далеч от фашистката хунта и да остане самостоятелен и демократичен.<ref name="БГНЕС">{{bg икона}} [http://mobile.bgnes.com/news/INT/acom/1174875 БГНЕС/40 г. от турската инвазия, която раздели Кипър на две/14.07.2014]</ref>

[[Картинка:Nicosia - Statue of Archbishop Makarios.jpg|ляво|мини|300п|Статуята на МакариосМакарий, поставена първоначално пред Архиепископския дворец]]

През [[1971]] година генерал Гривас, който в един атински вестник е нападнат от МакариосМакарий като предател, се завръща тайно на острова и възражда ЕОКА под името ЕОКА-В.<ref name="World"/<ref name="Академик"/><ref name="Mediapool">{{bg икона}} [http://www.mediapool.bg/sasht-sa-znaeli-za-gotven-prevrat-sreshtu-kiparskiya-prezident-makarios-prez-1974-g-news134881.html Mediapool/САЩ са знаели за готвен преврат срещу кипърския президент МакариосМакарий през 1974 г.]</ref> Това е нелегална организация, отдадена отново на еносиса, която си поставя за цел да свали архиепископ МакариосМакарий от власт и да присъедини Кипър към Гърция.<ref name="Mediapool"/> Около половината от членовете на организацията са полицейски служители и членове на Националната гвардия.<ref name="Military">{{en икона}} [http://www.globalsecurity.org/military/world/para/eoka.htm Global Security/Military/EOKA (Ethniki Organosis Kyprion Agoniston)]</ref> Създадени са и три нови [[вестник]]а, защитаващи еносиса и финансирани от военната хунта в Гърция.<ref name="World"/>

Най-вероятно хунтата би се съгласила на някаква форма на делба на острова, подобно на плана „Ачесън“ за уреждане на кипърския въпрос. Но МакариосМакарий отхвърля всички възможни договорки за поделяне на острова. Така неговото сваляне от власт става основна цел в гръцката политика спрямо Кипър. Под диктовка на хунтата Гривас насочва терористичните и [[Пропаганда|пропагандните]] си атаки срещу правителството на МакариосМакарий, но президентът остава все така популярен и обичан лидер.<ref name="World"/>

Като реакция МакариосМакарий създава гвардия, наречена ''„Тактически полицейски резерв“''.<ref name="Гео"/> Съществуват сериозни доказателства за подкрепа на дейността на ЕОКА-В от гръцката хунта, чиято враждебност към МакариосМакарий в началото на 1970-те става все по-силна. Смята се, че хунтата участва в организирането на 4 опита за покушение срещу президента. През март 1970 година МакариосМакарий едва избягва смъртта, след като хеликоптерът, в който пътува, е свален.<ref name="Encyc"/><ref name="Military"/>

Отношенията между Никозия и Атина са толкова влошени, че [[Полковник|полковниците]] от гръцката хунта, преценявайки опасността от политиката на МакариосМакарий, му изпращат [[ултиматум]], в който настояват да реформира правителството си, като се отърве от всички министри, които са против хунтата. Масовите демонстрации обаче доказват, че МакариосМакарий може да разчита на сериозна поддръжка от страна на гръцките киприоти. Въпреки това, той пренарежда кабинета си.<ref name="World"/>

[[Картинка:Arhiepiskopia-Makarios III.jpg|мини|250п|Статуята на МакариосМакарий пред Архиепископския дворец]]

Преговорите между двете общности за местна [[автономия]] продължават. През пролетта на [[1972]] година МакариосМакарий е изправен пред нова атака от неочаквана страна. Тримата епископи на Кипърската православна църквата го призовават да подаде оставка като президент, като посочват, че по време на неговото управление, някои църковни права са нарушени. През лятото на следващата година и тримата са разпопени. Преди да избере техни заместници, МакариосМакарий увеличава броя на епископите на 5, като по този начин намалява силата на всеки един от тях поотделно.<ref name="World"/> Въпреки всички проблеми, през 1973 година той отново е преизбран за президент за трети мандат.<ref name="Brit"/>

Архиепископът вижда сериозна заплаха за правителството си от гръцките офицери в Националната гвардия, които от своя страна поддържат дейността на ЕОКА-В. В писмо до гръцкия президент от началото на юли, той обвинява хунтата в опит да свали правителството на Кипър с тяхна помощ. МакариосМакарий иска незабавното отстраняване на 650 гръцки офицера от персонала на Националната гвардия и замяната им с 100 инструктора, които да помогнат за реорганизацията на кипърските сили.<ref name="Military"/>

Отговорът на предизвикателството на МакариосМакарий идва на 15 юли 1974 година под формата на [[държавен преврат]], ръководен от същите тези гръцки офицери от Националната гвардия, по заповед на военната хунта в Атина.<ref name="Академик"/> Първите изстрели срещу президентския дворец са дадени от старите [[танк]]ове [[Т-34]] на гвардията, подарък от Русия.<ref name="БГНЕС"/> Жертвите при тези боеве, в които активно участва и ЕОКА-В, се оценяват на над 500 души.<ref name="Military"/> Официално е обявено, че президентът е намерен мъртъв в двореца<ref name="History">{{en икона}} [http://www.ahistoryofgreece.com/biography/makarios.htm History of Greece/Archbishop Makarios III]</ref> и веднага е заменен от [[Никос Сампсон]], кипърски [[редактор]] на вестник и политик.<ref name="World"/>

Архиепископът обаче бяга в [[Пафос]], откъдето британски [[хеликоптер]] го откарва до военната база [[Акротири]].<ref name="БГНЕС"/> Оттам МакариосМакарий заминава за [[Малта]], след това – в Лондон и накрая – в САЩ.<ref name="Brit"/> От [[Ню Йорк]] той прави обръщение към кипърци, като ги уверява, че е жив и че трябва да се противопоставят на лидерите на преврата.<ref name="History"/>

На 19 юли 1974 година МакариосМакарий прави официално обръщение към [[Съвета за сигурност на ООН]].<ref name="БГНЕС"/> В него обвинява Гърция във военна намеса в Кипър, която представлява заплаха за всички кипърци, независимо от етническия им произход. Съгласно гаранционния договор между Великобритания, Гърция и Турция, всяка от тези страни има право да изиска санкции срещу някоя от тях, ако тя е извършила военна намеса, с цел възстановяване на мира на острова.<ref name="World"/>

Превратът от 15 юли дава на [[Анкара]] основания за провеждане на операция ''„Атила“'', която започва пет дни след осъществения преврат.<ref name="БГНЕС"/> На 20 юли 1974 турският премиер-министър [[Бюлент Еджевит]] заповядва военна интервенция и в северната част на острова дебаркират турски войски. Това води до сериозни политически вълнения в Гърция и само три дни по-късно военният режим там пада.<ref name="Гео"/> Северен Кипър остава окупиран от турската армия, въпреки конституцията и възстановеното президентство. За турците и кипърските турци тази инвазия е известна като „Операция мир“ и е предназначена за защита на общността на турците-киприоти. За Гърция и кипърските гърци, тя представлява изпълнение на дългогодишния план за възстановяване на турския контрол върху голяма част от Кипър. В международен план, като се има предвид последващите резолюции на ООН и други международни форуми, Турция незаконно напада и окупира независима държава.<ref name="World"/> Въпреки всичко, като резултат от тези събития островът е разделен и в северната му част е създадена, признатата само от Турция, [[Севернокипърската турска република]], а в южната остава да съществува [[Република Кипър]].<ref name="БГНЕС"/>

Много разсекретени документи от [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] доказват, че американците са знаели за готвения турски десант в Кипър, а шефът на [[ЦРУ]] е уверил [[Хенри Кисинджър]], че са налице много добри възможности за нахлуване на турските войски на острова, но действия за предотвратяване на инвазията им в [[Следиземно море|средиземноморската]] държава не са предприети. В спомените си за събитията по това време в Кипър американският политик отбелязва, че никой, дори и архиепископ МакариосМакарий, не е очаквал преврата на острова на 15 юли 1974 година. Гръцкият вестник „Та неа“ пише, че разсекретените документи показват точно обратното и че те категорично отхвърлят неверните твърдения на Кисинжър.<ref name="Mediapool"/>

През декември 1974 година, след падането на хунтата, МакариосМакарий се завръща в родината си, но след като вече турската държава е завзела 40% от територията на острова.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Действията му отдо туксмъртта нататъкму са фокусирани изцяло върху възстановяването на кипърската териториална цялост, които обаче са прекъснати от неговата смърт.<ref name="World"/>

На 3 август 1977 година, в Никозия, МакариосМакарий неочаквано умира от [[инфаркт]], а Кипър все още си остава разделен на практика на две враждебни държави — Република Кипър и Севернокипърската турска република Кипър, с мироопазващи сили на ООН и [[Зелена линия (Кипър)|демилитаризирана буферна зона]] между тях.<ref name="Encyc"/> Наскоро след това е направена [[аутопсия]], за да се потвърди причината за смъртта на президента, при която сърцето на МакариосМакарий е премахнатоизвадено. Оттогава то е запазено в бившата му спалня в [[Архиепископски дворец (Никозия)|Кипърската архиепископия]].<ref name="World"/>

На погребението му, проведено в катедралата „[[Свети Йоан Богослов (Никозия)|катедралата „СветиСвети Йоан Богослов“Богослов]]“ в Никозия, присъстват 182 официални лица от 52 страни. При поклонението край ковчега му преминават около 250 000 опечалени кипърци, което представлява около половината от кипърското гръцко населението на острова.<ref name="World"/>

В международните кръгове МакариосМакарий е смятан за един от най-известните политици на своето време. В уводната си статия, в деня след смъртта му, английският „[[Таймс]]“ го описва като „една от незабавно разпознаваемите фигури на международната политика“. В [[некролог]]а му в същия вестник пише за него като за „позната и уважавана фигура в Съвета на ООН и третия свят“ и като „държавник, прекалено голям за своя малък остров“.<ref name="World"/>

В Родината си МакариосМакарий остава противоречива фигура. За по-голямата част от населението той е национален герой и етнарх, като дори се обсъжда неговата [[канонизация]] в Православната кипърска църква. Защитници на непогрешимостта му и пламенни негови последователи са много хора, включително бившият президент [[Тасос Пападопулос]] и бившият външен министър Патроклос Ставру.<ref name="World"/>