Макарий III Кипърски: Разлика между версии

'''Макарий (Макариос<ref>Енциклопедия А-Я, изд. БАН, София, 1974 г.</ref>) III''' ({{lang-el|Μακάριος Γ}}) е [[архиепископ]] [[Църква на Кипър|Православната църква на Кипър]]. Той е първият [[президент]] на Република [[Кипър]] и остава такъв в продължение на 17 години до смъртта си — – от [[1960]] до [[1977]] година.<ref name="Brit">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/359142/Makarios-III Encyclopedia Britannica/Makarios III, Bishop and president of Cyprus]</ref> През 1970-те години той става най-известният православен [[епископ]] в не-православниянеправославния свят.<ref name="World">{{en икона}} [http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Makarios_III New World Encyclopedia/Makarios III]</ref> През по-голямата част от живота си се бори за обединението на Кипър с [[Гърция]].<ref name="Encyc">{{en икона}} [http://www.encyclopedia.com/topic/Makarios_III.aspx Encyclopedia.com/Makarios III ]</ref> Макарий управлява страната в много тежък исторически период, когато [[Великобритания]], Гърция и [[Турция]] се стремят към господство над острова. В международен план той остава противоречива фигура, но за Кипър е най-обичаният национален герой. За негова чест, в [[политика]]та архиепископът винаги е предпочитал преговорите пред прилагане на сила.<ref name="World"/>

На 13-годишна възраст, след завършване на основно образование в родното си село, е приет за [[послушник]] в манастира [[Кикос (манастир)|Кикос]], един от най-богатите и най-известни в Кипър. Когато става на 20 години, е изпратен в [[Общокипърската гимназия]] в [[Никозия]], където през [[1936]] година завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос, е ръкоположен за [[дякон]] в Кипърската православна църква под името ''Макарий'', което означава „благословен“. Месец по-късно манастирът му отпуска малка издръжка, с която да продължи обучението си в Гърция.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/>

Макарий прекарва трудните години на [[Втората световна война]] в изучаване на [[теология]] и [[право]] в [[Атински университет|Атинския университет]], който завършва през [[1942]] година. Още преди да е ръкоположен, поема задълженията на свещеник в кипърската православна църква, като запазва интереса си към академичното богословие.<ref name="World"/> През [[1946]] година е ръкоположен за свещеник и получава стипендия от Световния съвет на църквите, за да продължи богословското си обучение в [[САЩ]]. Там той изучава религия и социология в [[Бостънския университет]].<ref name="Encyc"/>

През пролетта на [[1948]] година, докато все още учи в САЩ, Макарий получава известие, че е избран за [[Китийска епархия|епископ на Китион]] със седалище в [[Ларнака]], една от четирите епископии на Църквата на Кипър, и това го кара да се завърне у дома. Две години по-късно, на 20 октомври 1950 година, след смъртта на архиепископ [[Макарий II Кипърски]], над 400 000 кипърски гърци го избират за архиепископ и етнарх на Кипър. На 37-годишна възраст архиепископ Макарий III става глава на една от 14-те [[автокефални църкви]] на Източното православие.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> В тази си роля той е не само официалният главата на православната църква в Кипър, но става и етнарх, де факто национален лидер на гръцката кипърска общност. Тези две позиции, всяка от които с огромно влияние, поставят Макарий в центъра на кипърската политиката.<ref name="World"/>

През [[1954]] година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба.<ref name="Молон"/> През февруари 1954 година Макарий се среща с гръцкия премиер [[Александрос Папагос]] и печели гръцката подкрепа за еносис.<ref name="Brit"/> През юли същата година година Макарий и Гривас се срещат в Атина и създават конспиративен център ''Революционен съвет'', който да се справи с практическите въпроси на подготовка и съгласуване на кампанията за еносис в Кипър.<ref name="Север"/> На 20 август същата година, отчасти по инициатива на Макарий, Гърция подава [[петиция]] до [[ООН]] с искане за прилагане на принципа за самоопределение на народа на Кипър. Надеждата е, че след обществен [[плебисцит]], ще се постигне доброволното присъединяване на Кипър към Гърция.<ref name="World"/>

Експлозиите и убийствата, организирани от EOKA в турския квартал на Никозия, принуждават кипърските турци да създадат своя организация за самозащита.<ref name="Север"/> Като отговор на действията на ЕОКА и идеята за еносис, в края на 1950-те години, те създават алтернативна съпротивителна организация, наречена ТМТ (''Türk Mukavemet Teskilati''). Тя си поставя за цел да защитава правата на турската общност в Кипър и поставя искането за разделяне на острова на гръцка и турска част. Организацията е подкрепяна активно от турското правителство, което води политика на разделение, известна като „таксим”.<ref name="Гео">{{bg икона}} [http://geopolitica.eu/2010/1156 „Геополитика“, списание за геополитика, геостратегия и анализи/Геополитически аспекти на кипърския конфликт – предпоставки, развитие и алтернативи ]</ref>

Застъпниците на таксим смятат, че общността на кипърските турци ще бъде преследвана в един гръцки Кипър, и че те ще са в безопасност, само, ако островът остане под британски или турски [[суверенитет]]. По този начин, спорът за Кипър става все по-поляризиран между двете общности с противоположни визии за бъдещето на острова.<ref name="World"/>