1984 Голяма награда на Канада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 21:
{{Br}}
==Репортаж==
Спорът относно спирането на [[1984 Голяма награда на Монако|ГП на Монако]] след само навършени 31 обиколки, преди две седмици се разнесе из падока по време на уикенда в Монреал. От ФИЗА обявиха че няма да настъпят промени относно резултатите от това състезание.
Поради факта че ГП на Канада и 24-те часа на Льо Ман се провеждат в една и съща седмица, [[Джонатан Палмър]] бе освободен само за това състезание от екипа на [[РАМ (Формула 1)|РАМ]]. На негово място трябваше да бъде тест-пилота на [[Рено Ф1|Рено]] [[Филип Стрейф]], но французина отказа след като и той също трябваше да кара в Льо Ман. В крайна сметка, [[Майк Такуел]] бе назначен на мястото на Палмър за състезанието в Монреал. Спирит също трябваха да сменят техния пилот [[Мауро Балди]], с 29 годишния холандец [[Хуб Ротенгатер]], правейки своя дебют във [[Формула 1]].
За трети път този сезон, [[Нелсън Пикет]] класира своя [[Брабам]] на пол-позиция. До него на първа редица се нареди [[Ален Прост]] с [[Макларън]]-[[ТАГ-Порше|ТАГ]], въпреки повредата по двигателя в събота. След тях са [[Елио де Анджелис]] с [[Лотус]]-Рено, [[Дерек Уорик]] с заводския отбор на Рено, [[Скудерия Ферари|Ферари]]-тата на [[Рене Арну]] и [[Микеле Алборето]], [[Найджъл Менсъл]], [[Ники Лауда]], [[Аертон Сена]] с [[Толеман]] и [[Андреа де Чезарис]] с [[Лижие]]. [[Патрик Тамбей]] направи само три бавни обиколки по време на квалификациите след като, контузията получена в предишното състезание все още не е отшумяла, от което Рено решиха да участват само с Уорик.
Всички очакваха това състезание да е отново доминирано от пилотите на Макларън. Прост поведе след старта, но след само половин обиколка, Пикет излезе начело. След тях са Ферари-тата на Алборето и Арну, които изпревариха де Анджелис, Уорик, Менсъл, Лауда, Сена и де Чезарис. Лауда изпревари Менсъл след втората обиколка, след което в 14-та обиколка се намираше трети. Пилотите на Ферари отново изпитваха проблеми, първо Алборето отпадна с повреда по двигателя, а Арну загуби няколко позиции след като меките гуми на италианеца започнаха да се деградират. Двигателят на Прост не вървеше на високи обороти в някои части от трасето, което бе и причината той да не се доближи до Пикет. С новите гуми Рене Арну си върна загубените позиции и се върна на четвърто място. [[Кеке Розберг]] който тръгна от 15-та позиция, изпревари Сена за седма позиция в 19-та обиколка.
С преполовяването на половината дистанция и двата [[Уилямс]]-а напуснаха състезанието. Първо [[Жак Лафит]] отпадна с повреда по турбото, след което Розберг също преполови участието си с проблем в горивната система. Майк Такуел в своето единствено участие за РАМ, завърши само 29 обиколки преди да получи повреда по турбото. [[Рикардо Патрезе]] водеше битка с [[Тирел]]-ът на [[Мартин Брандъл]] за 13-та позиция преди италианеца да я загуби, както и състезанието след като заби своето [[Алфа Ромео Ф1|Алфа Ромео]] в огражденията. Притеснителното за Пикет дойде след като съотборника му [[Корадо Фаби]] (който заместваше брат си Тео поради ангажименти в КАРТ), както и пилота на Ероуз Тиери Бутсен, задвижван със БМВ, отпаднаха с едни и същи повреди по двигателя и по турбото. Бразилецът обаче нямаше пободни проблеми и все още водеше класирането с голяма преднина пред останалите. Все още изпитвайки проблем с недостатъчна скорост, Прост бе изпреварен от съотборника си Лауда в 44-та обиколка.
Найджъл Менсъл водеше битка със своя съотборник де Анджелис. Въпреки опитите си на опитния италианец да блокира атаките на британеца, Менсъл излезе пред Елио в 42-та обиколка като в същото време лидерите ги затвориха с обиколка. След като изпревари и Ферари-то на Арну за четвърта позиция, Менсъл започна да губи предавки и скоро бе задминат от французина и от де Анджелис. Дерек Уорик бе пред битката между Лотус-ите и Арну, преди да спре в бокса за проверка за спукана гума. Британецът спря отново след като управлението се е влошило след което се прибра в бокса за трети път, този път окончателно с повреда по долната част на шасито. Арну намали скоростта си поради счупен ауспух, което прати де Анджелис обратно на четвърто място.
Пикет контролираше състезанието прецизно и без никакви проблеми. Бразилецът дори намали скоростта си и до финала имаше преднина от две секунди и половина от Ники Лауда. Ален Прост завърши в обиколката на лидерите. След тях са де Анджелис, Арну, Менсъл, Сена, [[Манфред Винкелхок]] с [[АТС (Формула 1)|АТС]], [[Джони Чекото]] и [[Филип Алио]]. [[Еди Чийвър]] бе на пета позиция, преди на отпадне осем обиколки до финала без гориво. След края на състезанието Пикет трябваше да махне дясната си обувка, след като кракът му бе зачервен поради новият преден нос на [[Брабам BT53]].
==Класиране==
| |||