Разлика между версии на „Главен управител на Източна Румелия“

+ прерогативи
(князете-губернатори, източник)
(+ прерогативи)
'''Главният управител''' ('''генерал-губернаторгубернаторът''') '''на Източна Румелия''' е най-висшият служител връководи [[изпълнителна власт|изпълнителната власт]] нав [['''Източна Румелия]].''' Тойкато се назначава за срок от 5 години от [[султан]]aпредставител на [[Османската империя]] със съгласиетосюзерена на всичкиобластта държави, подписали [[БерлинскиОсмански договорсултан|Берлинскияосманския договорсултан]].
 
== Прерогативи ==
Главният управител назначава правителството, окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]], главнокомандващ е на областната милиция, свиква [[Областно събрание|Областното събрание]] и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref>
 
Главният управител назначава (със съгласието на султана) [[Директорат (Източна Румелия)|правителството]], окръжните управители и [[Върховен съд (Източна Румелия)|Върховния съд]] на [[Източна Румелия]].<ref name="bdi-guir">Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник.] София 2008 (Дигитална библиотека по архивистика и документалистика, достъп от 30.05.2015)</ref> Той определя и 10 от 56-те депутати в [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 31-32 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 30.05.2015}}</ref>, свиква събранието и предлага [[бюджет]]а на областта. В периода между заседанията на Областното събрание има право да приема, съвместно с [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]], нормативни актове със силата на [[закон]].<ref>{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879-1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 65}}</ref> Негово право е също така да разпуска парламента и да свиква нови избори, както и да управлява една година с бюджета от предходната.<ref>Маджаров, Михаил. Източна Румелия. Исторически преглед. София, Печатница С. М. Стайков, 1925. с. 214-215</ref>
От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).
 
Главният управител е също така главнокомандващ на [[Източнорумелийска милиция|областната милиция]].<ref name="bdi-guir"/> Той подбира низшия ѝ офицерски състав (до чин капитан включително).{{hrf|Стателова|1983|26}} В случай на вътрешна или външна заплаха той има правото да повика в областта османски войски.{{hrf|Стателова|1983|29}}
Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.
 
== Управители ==
 
Управителят е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).<ref name="bdi-guir"/>
 
Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.
 
== Източници ==