Солунски фронт: Разлика между версии

| описание = Български войници на Солунския фронт контраатакуват връх Яребична през 1917 година

| период = [[27 октомври]] [[1915]] - – [[ноември]] [[1918]]

'''Солунският фронт''', наричан понякога '''Македонски фронт''', също и '''Южен фронт за [[Царство България|България]]''', е един от театрите на бойните действия по време на [[Първа световна война|Първата световна война]]. Създава се благодарение на нерешителността и на нежеланието за окончателно елиминиране на военните сили на [[Антанта]]та на [[Балкани]]те, на некомпетентността на ''Единното върховно немско командване'' на [[войска|войските]] на [[Централни сили|Централните сили]], както и на [[политика]]та на държавното ръководство на [[Германска империя|Германия]] ([[кайзер]] [[Вилхелм II]]) спрямо [[Гърция]]. <ref>{{cite book |last= Радославов |first= Васил |authorlink= Васил Радославов |title= България и световната криза |year= 1993, фототипно на изданието от 1923 |publisher= [[БАН]] }}</ref> <ref>{{cite book |last= Кацаров |first= Константин |authorlink= Константин Кацаров |title= 60 години живяна история |year= 1970, швейцарско издание |publisher= ИК "Прозорец"„Прозорец“ }}</ref>

След пълния разгром на [[сръбска армия|сръбската армия]] и овладяването на цялата [[територия]] на [[Кралство Сърбия|Сърбия]] от войските на Централните сили в [[Сръбска кампания (Първа световна война)|сръбската кампания]] през [[1915]], настъплението на юг към гръцка територия е спряно на сръбско-гръцката граница в [[Македония (област)|Македония]] от ''Единното върховно немско командване''. Военни основания за продължаване на офанзивата на юг има - – неутрална Гърция в лицето на [[министър-председател|министър-председателя]]я [[Елефтериос Венизелос]] е предоставила плацдарм на гръцка територия за стоварване на войски на Антантата, които осъществяват неуспешен опит да измъкнат сръбската армия от "чувала"„чувала“ в който се озовава на [[Косово поле]] след началото на сръбската кампания на войските на Централните сили.

Значението на фронта не е първостепенно, но някои политически и военни дейци като [[Великобритания|британски]]я [[политик]] [[Уинстън Чърчил]] и френските военни генералите [[Сарай]] и [[Луи Франше д'Еспере]] от страна на Антантата му отдават важно стратегическо значение.

В хода на бойните действия през трите години от съществуването на Солунския фронт, на него се разиграват едни от най-тежките и кръвопролитни сражения на Първата световна война.

=== 1916 - – установяване на фронтова линия ===

=== 1917 - – влизане на Гърция във войната ===

=== 1918 - – пробив на фронта ===

През лятото на [[1918]] г. и [[Съглашение]]то и Централните сили имат големи военни планове за всички фронтове. През тази година отпада [[Източен фронт (Първа световна война)|Източния фронт]] с [[Русия]] и [[Румъния]] от войната, но на страната на Антантата застават твърдо [[Съединени щати|Съединените щати]]. В Германия управляващите считат, че с прехвърлените източни армии на [[западен фронт|западния фронт]], посредством един концентриран удар в съединителното звено между английската и френската армии (сектора между [[Арас]] и [[Сент-Кантиен]]) фронта ще се разкъса и пътя към [[Париж]] ще бъде открит. Въпреки старанието и огромните жертви от германска страна този фронт не се разкъсва, а съглашенските армии само се огъват. Нещо повече - – през [[юли]] Антантата започва контраофанзива на този фронт срещу Германия. През август съглашенските войски започват военни операции със застрашителен характер в [[Палестина]] срещу [[Османска империя|Османската империя]], а през септември се слага началото и на офанзивата срещу България на Солунския фронт.

Първата световна война е военно загубена от Централните сили и Германия с пропадане усилията за пробив на западния фронт през лятото на 1918 г. На [[8 август]] се установява, че германските армии са загубили всичките си придобивки от петте офанзиви проведени от [[март]] до [[юли]]. В немския главнокомандващ [[Паул фон Хинденбург|Хинденбург]], както и в неговият заместник [[Лудендорф]] настъпва трагичен прелом. И двамата са на мнение, че войната на фронта е загубена. Самият Лудендорф нарича по-късно този ден (8 август 1918) „най-черния за германската армия в световната война“. На [[13 август]] Хинденбург свиква в главната си квартира в [[Спа]] политическо съвещание, на което военното командване на [[Райх]]а прави на политическото ръководство на империята откровението, че „германската армия не е в състояние да сломи противника с офанзивни действия, а с дефанзивни действия войната не може да бъде спечелена“. На следващия ден, ([[14 август]] 1918) в [[Берлин]] заседава ''коронният съвет'' под председателството на кайзера. Решава се, да се търсят пътища за сключване на примирие.

Геополитически Централните сили и Германия губят инициативата със загубата в [[битка при Марна (1914)|битката на Марна]], а впоследствие това води и до загуба на войната. Провалът на [[план Шлифен|плана Шлифен]] превръща войната за страните от Центраните сили в позиционна и в такава на изтощение, която те с ограничените си ресурси не могат да спечелят. Излизането на [[Руска империя|Русия]] от войната е компенсирано за Антантата от включването на Съединените щати. Войната на изтощение се губи от по-слабия противник - – в случая Централните сили са нервностойни на воюващите срещу тях 27 страни, включително колониалните империи на [[Британия]] и [[Франция]] с [[доминион]]ите им.

Рухването на Солунския фронт с последвалото излизане на България от войната води до бързото и поетапно отпадане от войната на Османската империя, [[Австро-Унгария]] и Германия. Войната е загубена от Централните сили, но рухването на Солунския фронт води до безусловна капитулация с неизбежните в този случай геополитически последствия - – налагане на тежки и неприемливи условия на загубилите я страни. [[Версайска система от договори|Версайската система от договори]], изготвена под диктовката на реваншистки настроената Франция, е в основата на избухването на [[Втора световна война|Втората световна война]].

== Външни връзки ==