Аида: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →България: Отбелязана Опера на площада |
мРедакция без резюме |
||
Ред 18:
'''„Аида“''' е [[опера]], композирана от [[Италия|италианския]] [[композитор]] [[Джузепе Верди]].
Действието се развива в [[Мемфис]] и [[Тива (Египет)|Тива]] по време на царуването на [[фараон]]ите. Противно на общото убеждение, операта не е написана по поръчка на [[Исмаил паша]] по случай откриването на Суецкия канал.<ref>[http://www.giuseppeverdi.it/visInglese/page.asp?IDCategoria=2170&IDSezione=13888&ID=256635 <nowiki></nowiki> Giuseppe Verdi - Aida, History (en., it.)]</ref> Либретото е от четирима автори - [[Едуард Мариет]], [[Франция|френски]] [[история|историк]] - [[египтология|египтолог]], подготвил сценария по легенда, разшифрована от папирус. Вторият, [[Камий дю Локл]], написва оперния текст в проза. Третият, [[Антонио Гисланцони]] - [[журналистика|журналист]], [[поет]] и [[певец]] - написва италианското либрето в стихове. Четвъртият е самият Верди.
[[Френско-пруска война|Френско-пруската война]] от 1870 г. става причина за отлагането на премиерата. Представлението е изнесено шест месеца след подписване на мира. „Аида“ е изпълнена на [[24 декември]] [[1871]] г. в [[Кайро]] с изключителен успех. На [[8 февруари]] [[1872]] г. операта се изнася и в [[Милано|миланския]] театър '[[Ла Скала]]'.
Ред 24:
== Сюжет ==
[[File:BASA-1735K-1-58-4-Aida.jpeg|thumb|250px|Операта „Аида“, на сцената на [[Национална опера и балет|Софийската народна опера]] от 1925 г. Диригент Ю. Померанцев, реж. [[Христо Попов (оперен режисьор)|Христо Попов]], участват: [[Стефан Македонски]], [[Иван Вульпе]], [[Стефан Савов (актьор)|Стефан Савов]], [[Констанца Кирова]] и [[Мара Фратева]]. Източник: ДА „Архиви“]]
Аида <ref>Името Аида също се оприличава от някои и като Аойда (гр. Ἀοιδή, ωδή - "песен") - една от 3-те древни хеликонски [[муза|музи]].</ref> е етиопска принцеса, пленена като робиня в Египет. Египетският военен командир Радамес се бори с чувствата си на лоялност към фараона и любовта си към Аида. Дъщерята на Фараона, Амнерис, също е влюбена в Радамес.
=== Първо действие ===
''Първа сцена: Зала в двореца на царя''
Рамфис (бас), великият жрец на Египет, казва на Радамес (тенор), че война с Етиопия е неизбежна, и младият воин изразява надежда, че именно той ще бъде избран за командир (''Si, corre voce I'Etiope ardisca'').
Радамес мечтае за слава на бойното поле и за Аида, етиопската робиня, която той тайно обича (''Se quel guerrier io fossi!...Celeste Aida''). Аида (сопран), която от своя страна също е влюбена в Радамес, е всъщност дъщерята на етиопския цар Амонасро (баритон), но нейната истинска самоличност е неизвестна за египтяните. Нейният баща нахлува в Египет за да я освободи.
Ред 48:
''Първа сцена: Покоите на Амнерис''
Празненства по случай победата на Радамес (''Chi mai fra gli inni e i plausi''). Амнерис все още се съмнява в любовта на Радамес и се чуди дали Аида е влюбена в младия воин. Тя се опитва да забрави притесненията си като се забавлява с танците на робите маври (''Vieni: sul crin ti piovano'').
Когато Аида влиза в покоите, Амнерис заповядва на всички да се разотидат. Казва на Аида, че Радамес е умрял в битка и така я кара да признае любовта си към него (''Fu la sorte dell' armi a' tuoi funesta'').
Ред 58:
Радамес се завръща като победител (''Gloria all'Egitto, ad Iside''). Египетският цар казва на младия воин, че може да има каквото пожелае. Аида вижда сред етиопските пленници баща си и изтичва при него. Техните истински самоличности са все още неизвестни за египтяните, освен, че са баща и дъщеря. Амонасро оповестява, че етиопският цар е бил убит. Аида, баща ѝ, и етиопските пленници се молят за милост на египетският цар, но египтяните искат тяхната смърт (''Che veggo! .. Egli? .. Mio padre! .. Anch'io pugnai'').
Като награда за подвизите си, Радамес иска животите на етиопците да бъдат помилвани и освободени. Царят се съгласява и сгодява Радамес за дъщеря си (''O Re: pei sacri Numi! .. Gloria all'Egitto''). Аида и Амонасро остават в плен, за да не отмъстят етиопците за загубата си.
Радамес казва на Аида, че тя е жената, за която ще се ожени (''Pur ti riveggo, mio dolce Aida .. Nel fiero anelito; Fuggiam gli ardori inospiti .. La, tra foreste vergini''), и тя го убеждава да избягат заедно.
Ред 65:
''Брегът на Нил, близо до храма на Изида''
Вечерта преди сватбата на Амнерис и Радамес, произнасят се молитви в храма на Изида (''O tu che sei d'Osiride'').
Появява се Амонасро и кара Аида да научи от Радамес къде е египетската армия (''Ciel, mio padre! .. Rivedrai le foreste imbalsamate''). Когато Радамес идва, Амонасро се скрива зад скала и подслушва техния разговор.
Ред 84:
Радамес е зазидан в гробницата. Мислейки, че е сам, и че неговата любима е в безопасност, той чува въздишка и вижда самата Аида. Тя се скрила в гробницата, за да умре заедно с Радамес (''La fatal pietra sovra me si chiuse''). Те приемат ужасната си съдба (''Morir! Si pura e bella'') и се сбогуват със земните мъки. В горната част на сцената Амнерис плаче и се моли на Изида. В гробницата, Аида умира в ръцете на Радамес (''Immenso Ftha'').
== В България ==
В [[България]] премиерата на „Аида“ е изнесена от Оперната дружба през [[1914]] г. с диригент [[Тодор Хаджиев]] и режисьор [[Драгомир Казаков]].
През 1997 първата == Бележки ==
Line 91 ⟶ 93:
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Aida (opera)}}▼
* [http://www.opernilibreta.hit.bg/index-Verdi-Aida.htm Либрето на операта „Аида“]
* [http://opernabiblioteka.net/index%20-%20Verdi%20-%20Aida.htm Либрето на операта „Аида“]
▲{{commonscat|Aida (opera)}}
* [http://en.wikipedia.org/wiki/Aida_(name) Варианти и произход на името Аида (en.)]
{{Превод от|en|Aida|477999850}}
| |||