Вълк: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Mahachi911 (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 79:
 
Основните фактори за смъртността на възрастните вълци са [[лов]]ът от хората, [[автомобилна катастрофа|автомобилните катастрофи]] и нараняванията от ловувана плячка. Всички болести по домашните кучета засягат и вълците, включително [[краста]] и [[бяс]], като понякога предизвикват срив в популацията в даден район. Вълците се адаптират сравнително лесно към промени в числеността на плячката, така че масовият глад е необичаен. Могат да запазват популацията си под силен натиск, стига алфа двойката да не бъде убита.
 
Ако един вълк бъде хванат в капан и не може да се измъкне от него той пригризва лапата си и така излиза от него.Може да ви се стори много странно, но е истина.За да не бъде в плен той е готов сам да се нарани.Ако това се случи и се измъкне той ще оцелее близо 1-2 седмици.Предпочита да е на свобода през това време отколкото да е в плен.
 
== Размножаване ==
Line 108 ⟶ 109:
 
== Допълнителни сведения ==
След десетилетия преследване и унищожаване на вълка у нас като "вреден дивеч", пръв в негова защита надига глас зоологът [[Николай Боев]], който предприема кампания за опазването на последните вълци в страната.<ref>Боев, Н. 1974. Следите на вълка. - Лов и риболов, 1: 9.</ref><ref>Boev, N. 1978. The status of the wolf in Bulgaria. - In: The wolf - — its ecology, behaviour, status and conservation. Annual Wildlife Symposium, 06.-08.04.1978. Edinburg Univ. - Ecological Society.</ref><ref>Боев, Н. 1985. Проблемът за вълка у нас. - Защита на природата, 10: 12-13.</ref><ref>Боев, Н. 1986. Вън от закона? - Наука и техника за младежта, 2</ref>
 
=== Вълците в религията и фолклора ===
Line 115 ⟶ 116:
 
В [[протоиндоевропейци|протоиндоевропейското]] общество вълкът вероятно е асоцииран с класата на воините и терминът е обект на [[табу деформация]] ([[латински език|латинското]] ''lupus'' е пример за трансформация на оригиналното [[протоиндоевропейски език|протоиндоевропейско]] ''*wlkwos''). Доста [[германски езици|германски]] и [[южнославянски езици|южнославянски]] лични имена произлизат от думата „вълк“.
Значението на вълка и мястото му в материалната и духовна култура на българския народ най-пълно е изучено от Николай Боев<ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.</ref>
 
 
Значението на вълка и мястото му в материалната и духовна култура на българския народ най-пълно е изучено от Николай Боев<ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) в България за 100 години (1878-1978). - Historia naturalis bulgarica, 8: 35-49.</ref><ref>Боев, Н. 1997. Вълкът (''Canis lupus'' L.,1758) във вярванията, фолклора и бита на българина. – Historia naturalis bulgarica, 8: 51-68.</ref>
 
== Източници ==
Ред 123:
 
== Външни препратки ==
{{commonscat-inline|Canis lupus}}
*{{en икона}} [http://www.greater-yellowstone.com/animals/yellowstone-wolf.html Вълците в Йелоустоун парк.]