Разлика между версии на „Кокалянски манастир“

редакция без резюме
м (форматиране: 2x интервали, дв. интервал, заглавие-стил (ползвайки Advisor.js) самопрепратка)
Манастирът е изграден през [[11 век]], по време на управлението на цар [[Самуил]]. Според легендите при един лов в [[Плана (планина)|Плана]], Самуил убил една сърна, която преди да издъхне проронила едри сълзи. Трогнат от това царят заповядал на това място да се съгради манастир в чест на Св. Архангел Михаил.
 
В Кокалянския манастир е намерен т. нар. „[[Урвишки сборник|Урвишкият сборник]]", съставен през XVI век. Той съдържа 50 листа, представящи сведения за поклонници, беседи и четири похвални слова за архангелите Михаил и Гавриил (включително и похвалното слово от [[Климент Охридски]]). През 1579 г. Кокалянското евангелие на [[Йоан Кратовски]].
 
По времето на [[османско владичество|Османското владичество]] в България е бил значим книжовен център. Опожаряван е на два пъти. През 1858 г. манастирът е възстановен на мястото на стария от йеромонах Хрисант. На 16 юни 1898 г. манастира е ограбен, а отец Хрисант е убит от разбойници. Погребан е до входната врата на манастирския двор. След [[Освобождение на България|Освобождението]] в края на [[19 век]] е възстановен напълно. Старата църква е съборена и с дарения на местното население е съградена нова постройка от ломени камъни в периода 1896-1898 г. През [[1969]] година манастирът е обявен за паметник на културата.