Фотий I Константинополски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавка
Ред 1:
== {{Биография ==инфо|
{{Личност
| име = Фотий
| име на гръцки= Φώτιος
| име-оригинал =
| портрет = StPhotios.jpg
| категория = философ
| описание = константинополски патриарх
| наставка=
| портрет =
| роден-дата=ок. [[810]] г.
| портрет-описание =
| роден-място = [[Константинопол]], [[Византия]]
| починал-място дата= [[Борди6 февруари]], [[Армения893]]
| починал-място=[[Борди]], [[Армения]]
| вложки = {{Личност/Философ
| регион = [[Западна философия]]
| епоха = [[Сревновековна философия]]
| школа =
| интереси = [[Теология]]
| идеи =
| текстове =
| образование =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
 
'''Патриарх Фотий''' (Константинопол ок.810-893) е виден византийски енциклопедист и ритор от 9 век и патриарх (857-867 и 877-886). По произход е арменец, а семейството му се придържа към халкидонския символ на вярата.
'''Фотий I Константинополски''' е виден византийски богослов, Константинополски патриарх ([[857]]-[[867]] и [[877]]-[[886]]), енциклопедист и ритор от [[IХ век]]. Считан за най-влиятелния патриарх на константинополския престол след [[Йоан Златоуст]]. Светец на [[Православна църква|Православната църква]] под името Фотий, патриарх Цариградски. Изиграва централна роля в покръстването на [[славяни]]те и мисиите на [[Кирил и Методий]]. Основна фигура в т. нар. спор "[[филиокве]]" с Римския папски престол, станал век по-късно една от основните причини за схизмата между [[Православна църква|Източната]] и [[Римокатолическа църква|Западната]] църква.
 
Доказано незаконното му избиране за константинополски патриарх (набързо е въведен от светско лице в духовен сан и за пет дена издигнат до свещеник, за да може да стане патриарх под натиска на Барбас, регентът по онова време) става повод за огромно сътресение между Западната и Източната църква. Фотий предприема остра политическа полемика на богословска тематика срещу (според него)"католическите ереси" за първенство на папата, добавката "...и от Сина"филиокве и т.н. Анатемосва папа Николай I, който в отговор отлъчва него. Така започва разрива между Западната и Източната (разбирай византийската) църква, довел през 1054 г. и до Великата схизма.
== Биография ==
По произход е [[арменци|арменец]]. Семейството му се придържа към [[Халкидонски символ на вярата|Халкидонския символ на вярата]].
 
Фотий превръща добавката в знаме и боен вик срещу "латиняните", като, без да вникне в причините и основанията за тази стъпка (а и без да желае това), ги обвинява в ерес. Нововнедреният патриарх прави това в ответ на отказа на папата да признае назначаването му от неговия приятел регентът на мястото на несправедливо низвергнатия от същия дотогавашен патриарх Игнатий, загубил сана си заради честното си служене (отказва св. причастие на регента, тъй като последният съжителствал кръвосмешително със своята снаха). Случаят е много подобен на поведението на английския крал Хенри VІІІ пет века след това, който отцепва английските християни от Рим единствено по причина на това, че папата съвсем справедливо му отказва развод със законната му съпруга, Катерина Арагонска, която кралят искал принудително да изпрати в монастир и да се ожени за едно свое ново увлечение - Ана Болена. В случая на византийския регент Варвас обаче, последният успява да изпрати жена си и дъщеря й в монастир. Правото на папата на арбитраж, тоест да се произнесе безпристрастно по спора между Игнатий и Фотий, е било напълно законно и канонично, изхождало е от решенията на Вселенските събори и е било упражнено в отговор на молбите до папата и на двамата - единият, за да бъде възстановен в сан, а другият - за да бъде одобрен сана му. Следователно, това не е било акт на вмешателство в делата на Константинопол, а просто изпълнение от страна на папата на едно негово канонично задължение, резултатът от което обаче съвсем не се понравило на Фотий. Това поведение на Фотий, преднамерено издигнал добавката "...и от Сина" в знаме против папата и Западната църква в цялост, става и една от главните причини за последващия век и половина след това (1054 г.)разкол в християнската Църква. За съжаление, този дух на разкол, неоснователно обосноваващ се с добавката "...и от Сина", и днес продължава нашироко да се поддържа на Изток.
Фотий е първият, който обвинява Западната църква в [[ерес]] заради добавката "и от Сина" ([[филиокве]]), направена в Никео-цариградския символ на вярата, макар по това време тя все още да не е официално приета в Рим. Фотий предприема и остра политическа полемика на богословска тематика срещу стремежа на Римския престол да наложи тотално [[първенство на папата]]. Анатемосва папа [[Николай I]], който в отговор анатемосва него. Така започва разривът между Западната и Източната църква, довел през 1054 г. и до [[Великата схизма]].
 
== Пратеничества на Кирил и Методий ==
В първия период, когато Фотий е патриарх на Константинопол, той изпраща с покръстителска мисия братята Константин-Кирил и Методий в [[Моравия]]. Фотий е основна фигура и в приемането на християнството на княз [[Борис I]] от византийския [[император]] [[Михаил III]]. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.
Счита се, че именно Фотий е най-много държал за т.нар. [[хазарско пратеничество (мисия)]], която се оказва дипломатически провал. Единственото успешно пратеничество, това на [[Кирил и Методий]], от трите стратегически, за които се смята, че са предприети от Фотий, е [[моравско пратеничество]], но не във [[Великоморавия]], а в България.
 
В първия период, когатому Фотийпериод екато патриарх на Константинопол, тойе изпращапредприето спратеничаството покръстителска мисияна братятабратя Константин-Кирил и Методий в [[Моравия]]., Фотий е основна фигура и в приемането на християнството наа княз [[Борис I]] приема християнската вяра от своя кръстник, византийския [[император]] [[Михаил III]]. Създава се и българската църква. През 866 г. Фотий отправя специално послание до Борис I, чийто текст е запазен и е публикуван многократно.
 
== Книжовна дейност ==
Фотий е бил високо образован интелектуалец, който преди да стане патриарх се занимава с книжовна и преподавателска дейност. Съставя енциклопедическото съчинение "[[Библиотека (енциклопедия)|Библиотека]]", в което описва четените от него антични и апокрифни книги, много от които сега не съществуват. Той е един от предприелите покръстване на българите, учител е на св. [[Константин-Кирил Философ|Кирил]]. След завръщането си в Константинопол от заточение ок. 874 г. става възпитател на бъдещия византийски император [[Лъв VI Философ]]. Не е изключено към кръга от негови близки ученици да е принадлежал и бъдещият български владетел [[Симеон Велики]].
 
Фотий е канонизиран за [[светец]] от Православната християнска църква. Паметта(паметта му се чества на 6 февруари).
== Източници ==
<references />
 
== Издания ==
Line 39 ⟶ 36:
* Василик, В. В. Десятая гомилия патриарха Фотия. - Studia Slavica et Balcanica Petropolitana. Петербургские славянские и балканские исследования, 2009, № 1-2, 185-194.
 
== Изследвания ==
* Пиер (Л’Юлийе), йером. Св. патриарх Фотий и християнското единство. - Духовна култура, 1958, № 2 и 3.
* Dvornik, F. The Photian Schism. History and Legend. Cambridge, 1948.
* Пиер (Л’Юлийе), архим. Свети Патриарх Фотий и България. - Духовна култура, 1966, № 3, 1-7.
Line 46 ⟶ 43:
* Каприев, Г. Византийската философия. Четири центъра на синтеза. С., 2001, 165-213.
* Тарнанидис, Й. Вселенският патриарх Фотий и славянският свят. - В: Пети достоитъ. Сборник в памет на Стефан Кожухаров. Съст. А. Милтенова. С., 2003, 398-414.
* Dorfmann-Lazarev, I. The apostolic foundation stone: the conception of orthodoxy in the controversy between Photius of Constantinople and Isaac surnamed Mrut. - In: Byzantine Orthodoxies: Papers from the Thirty-sixth Spring Symposium of Byzantine Studies, University of Durham, 23–25 March 2002. Ed. Andrew Louth and Augustine Casiday. Aldershot, 2006 (Publications of the Society for the Promotion of Byzantine Studies),
* Колев, Сл. Патриарх Фотий. - http://www.pravoslavie.bg/Философия/Патриарх-Фотий.
* Афиногенов, Д. Е. Учението на патриарх Фотий за свещените изображения. - Архив за средновековна философия и култура, 14, 2008,
* Alexopoulos, Th. Der Ausgang des thearchischen Geistes. Eine Untersuchung der Filioque-Frage anhand Photios’ »Mystagogie«, Konstantin Melitiniotes’ »Zwei Antirrhetici« und Augustins »De Trinitate«. Göttingen, 2009.
 
Line 56 ⟶ 53:
* [http://www.pravoslavie.bg/Документи/Кое-е-работа-на-един-княз- Кое е работа на един княз?], из посланието на св. Фотий до княз Михаил (цар Борис I)
*[http://pstgu.ru/download/1282567888.nikolov.pdf Николов, А. Средневековый славянский перевод “Учительных глав” императора Василия I: проблемы изучения рукописной традиции и ранних печатных изданий. – В: XIX Ежегодная богословская конференция Православного Свято-Тихоновского гуманитарного университета. Т. 1. Москва, 2009, 41-47]
 
== Източници ==
<references/>
 
[[Категория:Византийски философи]]
[[Категория:Византийски светци]]
[[Категория:Византийски богословитеолози]]
[[Категория:Източноправославни светци]]
[[Категория:Източнокатолически светци]]
[[Категория:ВселенскиКонстантинополски патриарси]]
[[Категория:Архиепископи от 9 век]]
[[Категория:Християнски светци от 9 век]]
[[Категория:Църковна музика]]
 
[[ca:Foci]]
[[cs:Fotios]]
[[de:Photios I.]]
[[el:Πατριάρχης Φώτιος Α΄]]
[[en:Photios I of Constantinople]]
[[eo:Fotio la 1-a (patriarko de Konstantinopolo)]]
[[es:Focio]]
[[fi:Fotios]]
[[fr:Photios Ier de Constantinople]]
[[gl:Focio I, patriarca de Constantinopla]]
[[hr:Focije I.]]
[[hy:Փոտ պատրիարք]]
[[id:Photios I dari Konstantinopel]]
[[it:Fozio di Costantinopoli]]
[[ja:フォティオス1世 (コンスタンディヌーポリ総主教)]]
[[ko:포티우스]]
[[la:Photius I (patriarcha Constantinopolitanus)]]
[[mk:Фотиј I Константинополски]]
[[nl:Fotius I van Constantinopel]]
[[no:Fotios]]
[[pl:Focjusz I Wielki]]
[[pt:Fócio]]
[[ro:Photius I al Constantinopolului]]
[[ru:Фотий I (Патриарх Константинопольский)]]
[[sh:Fotije]]
[[sk:Fotios]]
[[sr:Фотије I]]
[[sv:Photios]]
[[tr:I. Fotios]]
[[uk:Фотій (патріарх)]]