Разлика между версии на „Главен управител на Източна Румелия“

Управителят на Източна Румелия е назначаван от султана за срок от пет години със съгласието на всички държави, подписали [[Берлински договор|Берлинския договор]]. От приемането на [[Органически устав|Органическия устав]] на Източна Румелия през [[1879]] година до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] година постът на главен управител е заеман от [[Александър Богориди]] (1879-1884) и [[Гаврил Кръстевич]] (1884-1885).<ref name="bdi-guir"/>

Съгласно [[Топханенски акт|Топханенския акт]], на 13 април 1886 година султанът назначава за главен управител на Южна България българския княз [[Александър I Батенберг|Александър I]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 85-86}}</ref> Княз [[Фердинанд I|Фердинанд]] е утвърден за генерал-губернатор на Източна Румелия през 1896 година, близо девет години след възкачването си на българския престол.{{hrf|Стателова|1999|141}} През този период титлата е чисто формална и е окончателно премахната с обявяването на [[Независимост на България|независимостта на България]] през [[1908]] година.