Уикипедия

Макарий III Кипърски: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на Молли (б.), към версия на Алиса Селезньова
м Премахнати редакции на Алиса Селезньова (б.), към версия на Молли
Ред 1:
{{Държавник инфо
|име = МакарийМакариос III
|наставка =
|портрет = Makarios III and Robert F. Wagner NYWTS cropped.jpg
Ред 25:
}}
 
'''МакарийМакариос III''' ({{lang-el|Μακάριος Γ}}, ''Макариос''<ref>Енциклопедия А-Я, изд. БАН, София, 1974 г.</ref>), ''Макариий'' ({{lang-el|Μακάριος Γ}}, е [[архиепископ]] на [[Църква на Кипър|Православната църква на Кипър]]. Той е първият [[президент]] на Република [[Кипър]] и остава такъв в продължение на 17 години до смъртта си – от [[1960]] до [[1977]] година.<ref name="Brit">{{en икона}} [http://www.britannica.com/EBchecked/topic/359142/Makarios-III Encyclopedia Britannica/Makarios III, Bishop and president of Cyprus]</ref> През 1970-те години той става най-известният православен [[епископ]] в неправославния свят.<ref name="World">{{en икона}} [http://www.newworldencyclopedia.org/entry/Makarios_III New World Encyclopedia/Makarios III]</ref> През по-голямата част от живота си се бори за обединението на Кипър с [[Гърция]].<ref name="Encyc">{{en икона}} [http://www.encyclopedia.com/topic/Makarios_III.aspx Encyclopedia.com/Makarios III ]</ref> МакарийМакариос управлява страната в много тежък исторически период, когато [[Великобритания]], Гърция и [[Турция]] се стремят към господство над острова. В международен план той остава противоречива фигура, но средза кипърските гърци често е смятан занай-обичаният национален герой. В [[политика]]та архиепископът винаги е предпочитал преговорите пред прилагане на сила.<ref name="World"/>
 
== Ранни години ==
Роден е с името '''Михаил Христодулу Мускос''' на [[13 август]] [[1913]] година в село Пано Панагия, [[Пафос (окръг)|окръг Пафос]], в западната част на Кипър.<ref name="Brit"/> По това време островът е [[Великобритания|британска]] [[колония]].<ref name="Encyc"/> Баща му е беден фермер, а майка му умира малко след раждането му.<ref name="World"/>
 
На 13-годишна възраст, след завършване на основно образование в родното си село, е приет за [[послушник]] в манастира [[Кикос (манастир)|Кикос]], един от най-богатите и най-известни в Кипър. Когато става на 20 години, е изпратен в [[Общокипърската гимназия]] в [[Никозия]], където през [[1936]] година завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос, е ръкоположен за [[дякон]] в Кипърската православна църква под името ''МакарийМакариос'', което означава „благословен“. Месец по-късно манастирът му отпуска малка издръжка, с която да продължи обучението си в Гърция.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/>
 
МакарийМакариос прекарва трудните години на [[Втората световна война]] в изучаване на [[теология]] и [[право]] в [[Атински университет|Атинския университет]], който завършва през [[1942]] година. Още преди да е ръкоположен, поема задълженията на свещеник в кипърската православна църква, като запазва интереса си към академичното богословие.<ref name="World"/> През [[1946]] година е ръкоположен за свещеник и получава стипендия от Световния съвет на църквите, за да продължи богословското си обучение в [[САЩ]]. Там той изучава религия и социология в [[Бостънския университет]].<ref name="Encyc"/>
 
== Църковна кариера ==
През пролетта на [[1948]] година, докато все още учи в САЩ, МакарийМакариос получава известие, че е избран за [[Китийска епархия|епископ на Китион]] със седалище в [[Ларнака]], една от четирите епископии на Църквата на Кипър, и това го кара да се завърне у дома. Две години по-късно, на 20 октомври 1950 година, след смъртта на архиепископ [[МакарийМакариос II Кипърски]], над 400 000 кипърски гърци го избират за архиепископ и етнарх на Кипър. На 37-годишна възраст архиепископ МакарийМакариос III става глава на една от 14-те [[автокефални църкви]] на Източното православие.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> В тази си роля той е не само официалният главата на православната църква в Кипър, но става и етнарх, де факто национален лидер на гръцката кипърска общност. Тези две позиции, всяка от които с огромно влияние, поставят МакарийМакариос'' в центъра на кипърската политиката.<ref name="World"/>
 
== Борба за еносис и ЕОКА ==
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F013047-0040, München, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|ляво|мини|250п|Посещение в Мюнхен (1962)]]
Архиепископ МакарийМакариос е лидер в борбата за ''еносис'', стремежа на Кипър да се присъедини към Гърция, която се развива по време на следвоенната британска окупация. Подобно на много обществени фигури в гръцката кипърска общност през 1940-те и 1950-те години, той е активен поддръжник на еносиса още от [[тийнейджър]]ските си години.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Като архиепископ на Кипърската църква, както и като етнарх на гръцката християнска общност на острова, той играе важна роля в политическия живот на страната. Противопоставя се на предложението на британското правителство за статут на Кипър като член на [[Общност на нациите|Британската общност]]. [[Турция]] пък, от своя страна, иска разделяне на острова под предлог защита на значителното турско население в него.<ref name="Brit"/>
 
През 1950-те години МакарийМакариос е много популярна фигура сред кипърските гърци. Като ревностен защитник на еносиса, той поддържа тесни връзки с гръцкото правителство.<ref name="World"/> След [[референдум]]а за присъединяване на Кипър към Гърция, отхвърлен от Британското правителство, архиепископ МакарийМакариос организира политическото движение ''Панелински комитет'', на който възлага надеждите си за победа на идеята за еносис. По-късно, разочарован от безразличието на международната общност, той приема предложението на гръцкия [[полковник]] от кипърски произход [[Георгиос Гривас]] за сътрудничество. В [[Атина]] архиепископът дава пари на Гривас за да закупи първата партида [[оръжия]] и се съгласява със заминаването на гръцка бойна група в Кипър.<ref name="Север">{{ru икона}} [http://www.northcyprusinform.com/info/grivas-and-his-terroristic-organization Информационный портал Наш Северный Кипр/Гривас и его террористическая организация]</ref>
 
С парите на православната църква Гривас започва внимателна подготовка, създава бази в планината [[Троодос]] и подбира кадри. В конспиративната си работа се опира на поддръжката на МакарийМакариос, без която дейността му на острова не би била възможна.<ref name="Север"/> Така, през [[1951]] година е създадена тайната военно-политическа организация на гърците-киприоти [[ЕОКА]].<ref name="Молон">{{ru икона}} [http://vpk-news.ru/articles/2991 Военно-промышленный курьер, общороссийская еженедельная газета/Молон лаве!]</ref> Това е типично движение за независимост през този период, разглеждано от някои като легитимно съпротивително движение, а от други — като [[Тероризъм|терористична]] организация.<ref name="World"/>
 
През [[1954]] година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба.<ref name="Молон"/> През февруари 1954 година МакарийМакариос се среща с гръцкия премиер [[Александрос Папагос]] и печели гръцката подкрепа за еносис.<ref name="Brit"/> През юли същата година година МакарийМакариос и Гривас се срещат в Атина и създават конспиративен център ''Революционен съвет'', който да се справи с практическите въпроси на подготовка и съгласуване на кампанията за еносис в Кипър.<ref name="Север"/> На 20 август същата година, отчасти по инициатива на МакарийМакариос, Гърция подава [[петиция]] до [[ООН]] с искане за прилагане на принципа за самоопределение на народа на Кипър. Надеждата е, че след обществен [[плебисцит]] ще се постигне доброволното присъединяване на Кипър към Гърция.<ref name="World"/>
 
През следващите пет години МакарийМакариос работи неуморно и успешно за привличане вниманието на света към въпроса за самоопределението на Кипър — в [[Атина]], [[Лондон]], [[Вашингтон]], както и в различни други европейски столици. Говори в [[Общото събрание на ООН]] и на [[конференция]]та на страните от [[третия свят]] в [[Азия|Азиатско]]-[[Африка]]нския регион, проведена в [[Бандунг]], [[Индонезия]].<ref name="Encyc"/> През [[1955]] година в Лондон се провежда конференция, с участието на Гърция и Турция, по въпроса за самоопределянето на Кипър, която не постига успех.<ref name="Молон"/>
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F001857-0012, Museum München, Ministerpräsident Griechenland.jpg|дясно|мини|300п|Александрос Папагос в Мюнхен]]
[[Картинка:Karamanlis-general-state-archives.jpeg|мини|300п|Гръцкият президент Константинос Георгиу Караманлис]]
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F012969-0006, Bonn, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|мини|300п|Посещение на МакарийМакариос във [[Федерална република Германия]]. С кмета на [[Западен Берлин]] (1962)]]
След като тя се проваля, започва въоръжената борба на кипърците срещу британското управление.<ref name="Академик">{{ru икона}} [http://world_history.academic.ru/4266/%D0%AD%D0%9E%D0%9A%D0%90 Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА]</ref> В този момент МакарийМакариос приема подкрепата не само на ЕОКА, но и на кипърските [[комунисти]]. Надига се вълна от [[протест]]и, партизански действия, [[Демонстрация (обществена проява)|демонстрации]], [[бунт]]ове, [[саботаж]]и и насилие, които оказват влияние както върху Турция, така и върху Гърция. Британците отговарят с изпращането на нови войски в Кипър и с масови арести.<ref name="Encyc"/>
 
Във връзка с усложнената обстановка в страната, стартират нови преговори за запазване на мира на острова. Те се провеждат между архиепископ МакарийМакариос III и британския [[губернатор]] [[маршал]] [[Джон Хардинг]]. Британското правителство приема самоопределянето на острова, но само под британско върховенство, поради което не се постига [[консенсус]] и преговорите са прекъснати.<ref name="Молон"/><ref name="Академик"/><ref name="Гео"/> В същото време Турция заплашва, че ще завземе Кипър, който се намира само на 40 km от брега и&#768;, ако се допусне Гърция да придобие острова.<ref name="Encyc"/>
 
== Таксим ==
Ред 63:
 
== Изгнание ==
След провала на преговорите, британците официално обявяват МакарийМакариос за терорист и го обвиняват в съучастие с ЕОКА. Архиепископът е арестуван за противодържавна дейност и през март 1956 година е депортиран на остров [[Махе (остров)|Махе&#768;]], един от [[Сейшелските острови]] в [[Индийския океан]].<ref name="Encyc"/> Вследствие на това ЕОКА засилва дейността си, води партизанска война срещу британските [[Окупация|окупатори]] и извършва поредица от терористични акции. През март [[1957]] година МакарийМакариос е освободен, но му е забранено да се върне в Кипър.<ref name="Brit"/> Той напуска Махе&#768; с [[танкер]], осигурен от [[Аристотел Онасис]] и гръцкото правителство. Пътува с него до [[Мадагаскар]] и оттам — за Атина.<ref name="History">{{en икона}} [http://www.historytoday.com/richard-cavendish/archbishop-makarios-deported-cyprus History Today/Volume 56, Issue 3, March 2006/Archbishop Makarios Deported from Cyprus]</ref> Чак през следващата година успява да замине за страната си.<ref name="Brit"/>
 
== Създаване на Република Кипър ==
През [[1957]] година Гърция, под натиска на страните от [[НАТО]], оттегля лозунга си за еносис и гарантира независимостта на Кипър, съвместно с Турция и Обединеното кралство.<ref name="Север"/> През [[1958]] година МакарийМакариос обявява, че приема независимостта на Кипър и се отказва от еносиса.<ref name="Brit"/> Краят на въоръжената съпротива на кипърските гърци не довежда до обединение на страната с Гърция в рамките на една държава, а до освобождението на острова от колониална зависимост.<ref name="Молон"/>
 
По време на управлението на [[Константинос Георгиу Караманлис]] в Гърция, идеята за еносис постепенно отмира в полза на кипърската независимост. Преговорите през 1958 година водят до споразумението от [[Цюрих]] за условията за получаване на тази независимост. На следващата година МакарийМакариос е поканен в Лондон за доуточняване и подписване на плана, който той първоначално отхвърля. Смяната на позицията му от еносис към независимост е приписвана на моралното въздействие от страна на гръцкото и британското правителства. Според едно по-спорно твърдение, архиепископът е изнудват от секретната разузнавателна служба на Великобритания [[МИ-6]], с разкриване на материали, свързани с личния му живот.<ref name="World"/>
 
През февруари [[1959]] година в Лондон, представители на Англия, Гърция, Турция, на турското и гръцкото население на острова, представени съответно от д-р Кючюк и архиепископ МакарийМакариос ІІІ, подписват пакет от документи, които представляват правното основание на законодателството на Република Кипър и се очаква да бъдат основа за просперитет и развитие на новата държава.<ref name="Encyc"/><ref name="Север"/> Според Цюрихско-Лондонското споразумението на 1 октомври [[1960]] година, на картата на света се появява нова независима и суверенна държава — Република Кипър, която остава член на Британската общност.<ref name="Молон"/><ref name="Гео"/>
 
== Президентски пост ==
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F013042-0002, Hamburg, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|ляво|мини|300п|МакарийМакариос и кметът на Хамбург Едгар Енгелнард (1962)]]
На 1 март 1959 година МакарийМакариос се завръща в Кипър, където столицата го очаква с безпрецедентен прием и почти 2/3 от пълнолетните кипърски гърци го посрещат и приветстват възторжено. Президентските избори са проведени на 13 декември през същата година. Архиепископът побеждава своя съперник, адвоката [[Йоанис Клиридис]], баща на бъдещия президент [[Глафкос Клиридис]], с 2/3 от подадените гласове.<ref name="World"/>
 
Така пръв президент на независим Кипър става архиепископ МакарийМакариос, а [[вицепрезидент]] – представителят на турската общност на острова [[Фазил Кючюк]].<ref name="Brit"/><ref name="World"/> Те встъпват в длъжност на 16 август 1960 и за първи път от много години [[Национално знаме на Обединеното кралство|британският флаг]] в Никозия е свален.<ref name="World"/> Архиепископът е преизбиран на този пост още два пъти – през [[1968]] и [[1973]] година.<ref name="Encyc"/> [[Конституция]]та на новата държава е изключително толерантна по отношение на различните [[етнос]]и в страната, с предвидени правила и закони, които запазват баланса между представителите на двете народности.<ref name="History"/> По силата на Цюрихско-Лондонското споразумението, на кипърци е наложено присъствието на тяхна територия на две военни британски бази със статут на [[Британски задморски територии]]. Това са [[Акротири и Декелия]], разположени на обща площ от 158,5 km<sup>2</sup> на източното и южно крайбрежие на Републиката.<ref name="Молон"/>
 
МакарийМакариос, който се е отказал от еносиса, започва да води умерена политика на необвързаност и се опитва да изгради добри отношения както с Гърция, така и с Турция. Кипър става и член на [[Движение на необвързаните държави|Движението на необвързаните държави]]. През септември [[1961]] година архиепископът присъства на конференция на тази организация в [[Белград]]. Там той предизвиква правителствата в Лондон и [[Вашингтон]] с хладната си политика към Запада. В САЩ демонстрира тенденция към сближаване с комунизма, за което е охулен и наречен „Кастро на Средиземноморието“. След като е реабилитиран в това отношение в британската преса, прозвището му е заменено с „Черния Мак“ (Black Mak), заради черното му свещеническо облекло.<ref name="World"/>
[[Картинка:Image of Fazıl Küçük in 1963.png|мини|200п|Вицепрезидентът Фазил Кючюк]]
[[Картинка:Georgios Grivas 1967.jpg|мини|200п|Георгиос Гривас през 1967]]
Идеята за независим Кипър не е пуснала корени сред широката общественост в страната.<ref name="World"/> В този период управлението и&#768; е помрачено от борбата между гърци и турци на острова, както и от активната намеса на Гърция и Турция, която особено се усилва през [[1963]] година. До получаването на независимост за Кипър, МакарийМакариос работи изключително за гръцките интересите, но от този момент стремежът му става да обедини двете общности, турска и гръцка, за мирно съвместно съществуване.<ref name="Brit"/>
 
МакарийМакариос е принуден да предприеме сериозни мерки за да спаси етническия мир и неминуемия колапс на страната, който би последвал, ако не се намери изход от тежката ситуация. През ноември 1963 година той предлага 13 изменения в конституцията, които ще освободят много държавни служби от етническите ограничения, договорени в Лондон и Цюрих. Според него те ще позволят на правителството да работи по-ефективно, да обедини общностите чрез размиване на твърдите междуетнически юридически граници и ще насърчи [[интеграция]]та. Въпреки това, тези изменения са възприети от много турци като заплаха за конституционните им права, и опасност от господството на мнозинството от кипърски гърци в държавното управление.<ref name="World"/>
 
В отговор на това предложение, повечето турци, заемащи публични длъжности, както и вицепрезидентът Фазил Кючюк, подават оставки. Голям брой турци се преместват, от етнически смесените райони, в градове и села с преобладаващо турско население. Все още съществуват спорове за мотивите на това предложение. Някои смятат, че така кипърските турци са заплашени от гръцките киприоти. Според други турската общност саботира работата на правителството и подготвя почвата за военна намеса на Турция. Каквато и да е истината, в края на 1963 година изблиците на насилие между двете общности избухват отново.<ref name="World"/>
 
През [[1964]] година в Кипър стартира операция на Мироопазващите сили на ООН, които помагат страната да се успокои, но не разрешават проблемите. МакарийМакариос продължава да поддържа неутралитет във [[Външна политика|външната си политика]], но с това не успява нито да успокои кипърските турци, нито да убеди гръцкото население на острова, че независимостта е задоволителна алтернатива пред асимилацията в рамките на [[Мегали идея|Велика Гърция]].<ref name="World"/>
 
През декември [[1967]] година МакарийМакариос е принуден да приеме временно турско управление, което да се занимава с турските малцинствени въпроси, извън [[юрисдикция]]та на централното правителство. Въпреки трудностите, през февруари [[1968]] година той отново е избран за президент на страната.<ref name="Brit"/> На изборите получава 220 911 гласа (около 96%), а опонентът му, Такис Евдокас, който се кандидатира с платформа за обединение с Гърция — само 8577 гласа. Въпреки че има 16 215 въздържали се, съкрушителната победа на МакарийМакариос се разглежда като сериозно постижение на личното му лидерство и харизма, а заедно с това и на идеята за независим Кипър.<ref name="World"/>
 
МакарийМакариос заявява, че кипърският проблем не може да бъде разрешен чрез сила, а трябва да се разработи и да се постигне в рамките на ООН. Той и неговите последователи искат да живеят в една мирна държава, в която всички граждани се ползват с равни права. Някои турци се противопоставят на отстъпчивите позиции на президента и правят неуспешен опит за покушение срещу него през 1970 година.<ref name="World"/>
 
== Намеса на гръцката хунта ==
През пролетта на [[1967]] година чрез [[държавен преврат]] [[Гръцка военна хунта|военната хунта]], т.нар. „черни полковници”, завзема управлението в Гърция и налага [[военна диктатура]].<ref name="Гео"/> Отношението към Макароис в Гърция става хладно, а отношенията между двете страни – напрегнати, което дава отражение и в кипърския политически живот. Режимът подкопава авторитета на кипърския президент чрез подкрепа на паравоенни организации, ангажирани с поредния стремеж към еносис.<ref name="World"/>
 
Между 1967 и [[1974]] напрежението между гръцките и турските киприоти временно утихва и вместо това нарастват противоречията между двете основни фракции в кипърската гръцка общност – едната около президента МакарийМакариос, изоставил идеята за еносис в полза на един свободен Кипър, и другата — настояваща, че единствен геополитически ход е незабавното обединение с Гърция.<ref name="Encyc"/><ref name="Гео"/> По време на цялото си управление МакарийМакариос твърди, че еносисът е желателен, но независимостта на страната е по-необходима. Около 650 военнослужещи в 15-хилядната гръцка кипърска Национална гвардия по това време са професионални войници от гръцката хунта. Тяхното желание за еносис е отхвърлено от поддръжниците на МакарийМакариос, които искат Кипър да бъде далеч от фашистката хунта и да остане самостоятелен и демократичен.<ref name="БГНЕС">{{bg икона}} [http://mobile.bgnes.com/news/INT/acom/1174875 БГНЕС/40 г. от турската инвазия, която раздели Кипър на две/14.07.2014]</ref>
[[Картинка:Nicosia - Statue of Archbishop Makarios.jpg|ляво|мини|300п|Статуята на МакарийМакариос, поставена първоначално пред Архиепископския дворец]]
През [[1971]] година генерал Гривас, който в един атински вестник е нападнат от МакарийМакариос като предател, се завръща тайно на острова и възражда ЕОКА под името ЕОКА-В.<ref name="World"/<ref name="Академик"/><ref name="Mediapool">{{bg икона}} [http://www.mediapool.bg/sasht-sa-znaeli-za-gotven-prevrat-sreshtu-kiparskiya-prezident-makarios-prez-1974-g-news134881.html Mediapool/САЩ са знаели за готвен преврат срещу кипърския президент МакарийМакариос през 1974 г.]</ref> Това е нелегална организация, отдадена отново на еносиса, която си поставя за цел да свали архиепископ МакарийМакариос от власт и да присъедини Кипър към Гърция.<ref name="Mediapool"/> Около половината от членовете на организацията са полицейски служители и членове на Националната гвардия.<ref name="Military">{{en икона}} [http://www.globalsecurity.org/military/world/para/eoka.htm Global Security/Military/EOKA (Ethniki Organosis Kyprion Agoniston)]</ref> Създадени са и три нови [[вестник]]а, защитаващи еносиса и финансирани от военната хунта в Гърция.<ref name="World"/>
 
Най-вероятно хунтата би се съгласила на някаква форма на делба на острова, подобно на плана „Ачесън“ за уреждане на кипърския въпрос. Но МакарийМакариос отхвърля всички възможни договорки за поделяне на острова. Така неговото сваляне от власт става основна цел в гръцката политика спрямо Кипър. Под диктовка на хунтата Гривас насочва терористичните и [[Пропаганда|пропагандните]] си атаки срещу правителството на МакарийМакариос, но президентът остава все така популярен и обичан лидер.<ref name="World"/>
 
Като реакция МакарийМакариос създава гвардия, наречена ''„Тактически полицейски резерв“''.<ref name="Гео"/> Съществуват сериозни доказателства за подкрепа на дейността на ЕОКА-В от гръцката хунта, чиято враждебност към МакарийМакариос в началото на 1970-те става все по-силна. Смята се, че хунтата участва в организирането на 4 опита за покушение срещу президента. През март 1970 година МакарийМакариос едва избягва смъртта, след като хеликоптерът, в който пътува, е свален.<ref name="Encyc"/><ref name="Military"/>
 
Отношенията между Никозия и Атина са толкова влошени, че [[Полковник|полковниците]] от гръцката хунта, преценявайки опасността от политиката на МакарийМакариос, му изпращат [[ултиматум]], в който настояват да реформира правителството си, като се отърве от всички министри, които са против хунтата. Масовите демонстрации обаче доказват, че МакарийМакариос може да разчита на сериозна поддръжка от страна на гръцките киприоти. Въпреки това, той пренарежда кабинета си.<ref name="World"/>
[[Картинка:Arhiepiskopia-Makarios III.jpg|мини|250п|Статуята на МакарийМакариос пред Архиепископския дворец]]
Преговорите между двете общности за местна [[автономия]] продължават. През пролетта на [[1972]] година МакарийМакариос е изправен пред нова атака от неочаквана страна. Тримата епископи на Кипърската православна църквата го призовават да подаде оставка като президент, като посочват, че по време на неговото управление, някои църковни права са нарушени. През лятото на следващата година и тримата са разпопени. Преди да избере техни заместници, МакарийМакариос увеличава броя на епископите на 5, като по този начин намалява силата на всеки един от тях поотделно.<ref name="World"/> Въпреки всички проблеми, през 1973 година той отново е преизбран за президент за трети мандат.<ref name="Brit"/>
 
През 1974 година архиепископът официално забранява организацията ЕОКА-В и така тя попада под директния контрол на [[Димитриос Йоанидис]] — новият водач на военната хунта в Атина. Той прави опит за сваляне на МакарийМакариос чрез преврат с помощта на [[Въоръжени сили на Кипър|Кипърската национална гвардия]], но в резултат на това настъпва обществено-политически хаос, а гръцките националисти атакуват кипърските турци.<ref name="Гео"/>
 
Архиепископът вижда сериозна заплаха за правителството си от гръцките офицери в Националната гвардия, които от своя страна поддържат дейността на ЕОКА-В. В писмо до гръцкия президент от началото на юли, той обвинява хунтата в опит да свали правителството на Кипър с тяхна помощ. МакарийМакариос иска незабавното отстраняване на 650 гръцки офицера от персонала на Националната гвардия и замяната им с 100 инструктора, които да помогнат за реорганизацията на кипърските сили.<ref name="Military"/>
 
Отговорът на предизвикателството на МакарийМакариос идва на 15 юли 1974 година под формата на [[държавен преврат]], ръководен от същите тези гръцки офицери от Националната гвардия, по заповед на военната хунта в Атина.<ref name="Академик"/> Първите изстрели срещу президентския дворец са дадени от старите [[танк]]ове [[Т-34]] на гвардията, подарък от Русия.<ref name="БГНЕС"/> Жертвите при тези боеве, в които активно участва и ЕОКА-В, се оценяват на над 500 души.<ref name="Military"/> Официално е обявено, че президентът е намерен мъртъв в двореца<ref name="Greece">{{en икона}} [http://www.ahistoryofgreece.com/biography/makarios.htm History of Greece/Archbishop Makarios III]</ref> и веднага е заменен от [[Никос Сампсон]], кипърски [[редактор]] на вестник и политик.<ref name="World"/>
 
Архиепископът обаче бяга в [[Пафос]], откъдето британски [[хеликоптер]] го откарва до военната база [[Акротири]].<ref name="БГНЕС"/> Оттам МакарийМакариос заминава за [[Малта]], след това – в Лондон и накрая – в САЩ.<ref name="Brit"/> От [[Ню Йорк]] той прави обръщение към кипърци, като ги уверява, че е жив и че трябва да се противопоставят на лидерите на преврата.<ref name="Greece"/>
 
На 19 юли 1974 година МакарийМакариос прави официално обръщение към [[Съвета за сигурност на ООН]].<ref name="БГНЕС"/> В него обвинява Гърция във военна намеса в Кипър, която представлява заплаха за всички кипърци, независимо от етническия им произход. Съгласно гаранционния договор между Великобритания, Гърция и Турция, всяка от тези страни има право да изиска санкции срещу някоя от тях, ако тя е извършила военна намеса, с цел възстановяване на мира на острова.<ref name="World"/>
 
== Турска инвазия ==
Ред 122:
Превратът от 15 юли дава на [[Анкара]] основания за провеждане на операция „Атила“, която започва пет дни след осъществения преврат.<ref name="БГНЕС"/> На 20 юли 1974 турският премиер-министър [[Бюлент Еджевит]] заповядва военна интервенция и в северната част на острова дебаркират турски войски. Това води до сериозни политически вълнения в Гърция и само три дни по-късно военният режим там пада.<ref name="Гео"/> Северен Кипър остава окупиран от турската армия, въпреки конституцията и възстановеното президентство. За турците и кипърските турци тази инвазия е известна като „Операция мир“ и е предназначена за защита на общността на турците-киприоти. За Гърция и кипърските гърци, тя представлява изпълнение на дългогодишния план за възстановяване на турския контрол върху голяма част от Кипър. В международен план, като се има предвид последващите резолюции на ООН и други международни форуми, Турция незаконно напада и окупира независима държава.<ref name="World"/> Въпреки всичко, като резултат от тези събития островът е разделен и в северната му част е създадена, признатата само от Турция, [[Севернокипърската турска република]], а в южната остава да съществува [[Република Кипър]].<ref name="БГНЕС"/>
 
Много разсекретени документи от [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] доказват, че американците са знаели за готвения турски десант в Кипър, а шефът на [[ЦРУ]] е уверил [[Хенри Кисинджър]], че са налице много добри възможности за нахлуване на турските войски на острова, но действия за предотвратяване на инвазията им в [[Следиземно море|средиземноморската]] държава не са предприети. В спомените си за събитията по това време в Кипър американският политик отбелязва, че никой, дори и архиепископ МакарийМакариос, не е очаквал преврата на острова на 15 юли 1974 година. Гръцкият вестник „Та неа“ пише, че разсекретените документи показват точно обратното и че те категорично отхвърлят неверните твърдения на Кисинжър.<ref name="Mediapool"/>
 
Управлението на Никос Сампсон продължава само няколко дни, до падането на гръцката хунта, след което той бяга от Кипър. Конституцията е възстановена и тъй като МакарийМакариос не е в страната, постът е временно предаден на председателя на Камарата на представителите Глафкос Клиридис. Архиепископът остава в Лондон в продължение на 5 месеца, като през това време осигурява международно признание за законността и легитимността на своето правителство над целия остров.<ref name="World"/>
 
== Последни години и отзвук в света ==
[[Картинка:Kykkos monastry - Makarios III.JPG|дясно|мини|300п|Скулптурната фигура на връх Трони с височина 10 метра, тежаща 12 тона]]
[[Картинка:Tumba de Makarios1.jpg|мини|300п|Гробницата на МакарийМакариос ІІІ]]
През декември 1974 година, след падането на хунтата, МакарийМакариос се завръща в родината си, но след като вече турската държава е завзела 40% от територията на острова.<ref name="Brit"/><ref name="Encyc"/> Действията му до смъртта му са фокусирани изцяло върху възстановяването на кипърската териториална цялост.<ref name="World"/>
 
На 3 август 1977 година, в Никозия, МакарийМакариос неочаквано умира от [[инфаркт]].<ref name="Encyc"/> Наскоро след това е направена [[аутопсия]], за да се потвърди причината за смъртта на президента, при която сърцето на МакарийМакариос е извадено. Оттогава то е запазено в бившата му спалня в [[Архиепископски дворец (Никозия)|Кипърската архиепископия]].<ref name="World"/>
 
На погребението му, проведено в катедралата „[[Свети Йоан Богослов (Никозия)|Свети Йоан Богослов]]“ в Никозия, присъстват 182 официални лица от 52 страни. При поклонението край ковчега му преминават около 250 000 опечалени кипърци, което представлява около половината от кипърското гръцко населението на острова.<ref name="World"/>
 
В международните кръгове МакарийМакариос е смятан за един от най-известните политици на своето време. В уводната си статия, в деня след смъртта му, английският „[[Таймс]]“ го описва като „една от незабавно разпознаваемите фигури на международната политика“. В [[некролог]]а му в същия вестник пише за него като за „позната и уважавана фигура в Съвета на ООН и третия свят“ и като „държавник, прекалено голям за своя малък остров“.<ref name="World"/>
 
В Родината си МакарийМакариос остава противоречива фигура. За по-голямата част от населението той е национален герой и етнарх, като дори се обсъжда неговата [[канонизация]] в Православната кипърска църква. Защитници на непогрешимостта му и пламенни негови последователи са много хора, включително бившият президент [[Тасос Пападопулос]] и бившият външен министър Патроклос Ставру.<ref name="World"/>
 
Други го критикуват за изоставяне на борбата за еносис в полза на независимостта. Критикуван е и за това, че предлага 13-те изменения на Конституцията през 1963 година, в резултат на вътрешни спорове; за отказа му от плана „Ачесън“ през 1964 година, както и за това, че изнася реч пред Съвета за сигурност на ООН на 19 юли 1974 година. Обвиняван е още, че търси намесата на гарантите Великобритания и Гърция, за възстановяване на статуквото, което Турция нарушава, като използва за претекст действията на хунтата в Кипър.<ref name="World"/>
Ред 143:
По негово желание архиепископът е погребан в [[гробница]], мястото на която той лично е избрал.<ref name="World"/> Намира се на връх Трони, в планината [[Троодос]], на 2 km над манастира Кикос.<ref name="Encyc"/> Върху [[саркофаг]]а му лежи тежка, черна, [[мрамор]]на плоча, а над него се издига купол от заоблени речни камъни. Огромната статуя на архиепископа, издигната в двора на двореца в Никозия след смъртта му, от [[2008]] година се извисява на върха, добавяйки своето величие към общото впечатление.<ref name="Tomb">{{en икона}} [http://www.lonelyplanet.com/cyprus/tomb-of-archbishop-makarios-iii Introducing Tomb of Archbishop Makarios III]</ref>
 
Погребението му е прекъснато от силна дъждовна буря, нещо нечувано за Кипър през месец август, и някои го обявяват за чудо. Кипърските гръцки вестници разглеждат извънредното събитие, позовавайки се на стара гръцка поговорка, че когато един добър човек се погребва, дори небесата проливат сълзи. A кипърските турски вестници заявяват, че дъждът доказва една стара турска поговорка, която гласи, че когато злият човек се погребва, небесата се отварят за да отмият злодеяния му. Независимо от това, което хората мислят за него, МакарийМакариос създава една нова идентичност за киприотите, без значение дали са с турски или гръцки произход.<ref name="Greece"/>
 
== Вижте още ==
Ред 155:
* [https://www.youtube.com/watch?v=xYjJBbf3jb0 youtube/MAKARIOS - The President of Cyprus speaks in 1974]
 
== БележкиИзточници ==
<references />
 
{{пост начало}}
{{пост| [[Китийска епархия|китийски митрополит]]<br/>|[[13 юни]] [[1948]]|[[20 октомври]] [[1950]]|[[Никодим Милонас|Никодим]]|[[Антим Михериотис|Антим]]}}
{{пост| [[Църква на Кипър|кипърски архиепископаприепископ]]<br/>|[[20 октомври]] [[1950]]|[[3 август]] [[1977]]|[[МакарийМакариос II Кипърски|МакарийМакариос II]]|[[Хрисостом I Кипърски|Хрисостом I]]}}
{{пост край}}
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Макарий_III_Кипърски“.