Георги Странски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Замяна на Шаблон:Биография инфо с Шаблон:Личност |
м →Биография: препратки |
||
Ред 39:
В Румъния Георги Странски е сред основателите на [[Българско човеколюбиво настоятелство|Българското човеколюбиво настоятелство]] и член на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]], което наследява под благовиден предлог [[БРЦК]] след разгрома на [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. По време на [[Сръбско-турска война|Сръбско-турската война]] (1876) участва в румънска санитарна мисия в [[Сърбия]], а през [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877-1878) е военен лекар в румънската армия.<ref name="tt">{{ташев}}</ref>
По време на [[Временно руско управление|Временното руско управление]] Георги Странски е окръжен лекар на [[Плевен]]. След това е народен представител в [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] (1879) и [[Народно събрание на България|I Обикновено Народно събрание]] (1879). През 1879 се установява в [[Пловдив]], където работи като лекар и става един от водачите на Либералната партия в Източна Румелия. Той е [[Дирекция на финансите|директор на финансите]] (1880-1881), член на [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянния комитет]] (1879-1880, 1882-1883) и негов председател (1883-1884), председател на [[Областно събрание|Областното събрание]] (1883). Участва в организирането на [[Съединение на България|Съединението]] (1885) като член на [[Български таен централен революционен комитет|Българския таен централен революционен комитет]] и след преврата става председател на образуваното временно правителство и [[Комисарство в Южна България|комисар в Южна България]].<ref name="tt"/>
След [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] Георги Странски е дипломатически агент на България в [[Белград]] (1886-1887). След това е [[министър на вътрешните работи]] в кабинета на [[Константин Стоилов]] (1887) и [[министър на външните работи и изповеданията]] в правителството на [[Стефан Стамболов]] (1887-[[1890]]). Той е и народен представител в'' V Обикновено Народно събрание'' (1887-1890) и ''VI Обикновено Народно събрание'' (1890-1893). След оставката на Стефан Стамболов Георги Странски подновява лекарската си практика. През 1897-1899 е управител на [[Александровска болница]] в [[София]], а през 1899-1900 е окръжен лекар в [[Русе]]. От 1900 до 1904 е председател на [[Върховна сметна палата|Върховната сметна палата]].<ref name="tt"/>
Ред 45:
Георги Странски умира на [[17 януари]] (4 януари стар стил) [[1904]] в София.
На неговото име е кръстена Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Плевен
== Бележки ==
| |||