Макарий III Кипърски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Алиса Селезньова (б.), към версия на Молли |
форматиране, априепископ -> архиепископ, уеднаквяване с другите неколкостотин статии за духовници |
||
Ред 1:
{{Държавник инфо
|име =
|наставка =
|портрет = Makarios III and Robert F. Wagner NYWTS cropped.jpg
Ред 25:
}}
'''
== Ранни години ==
Роден е с името '''Михаил Христодулу Мускос''' на [[13 август]] [[1913]] година в село Пано Панагия, [[Пафос (окръг)|окръг Пафос]], в западната част на Кипър.<ref name="Brit"/> По това време островът е [[Великобритания|британска]] [[колония]].<ref name="Encyc"/> Баща му е беден фермер, а майка му умира малко след раждането му.<ref name="World"/>
На 13-годишна възраст, след завършване на основно образование в родното си село, е приет за [[послушник]] в манастира [[Кикос (манастир)|Кикос]], един от най-богатите и най-известни в Кипър. Когато става на 20 години, е изпратен в [[Общокипърската гимназия]] в [[Никозия]], където през [[1936]] година завършва средното си образование. Завръщайки се в Кикос, е ръкоположен за [[дякон]] в Кипърската православна църква под името ''
== Църковна кариера ==
През пролетта на [[1948]] година, докато все още учи в САЩ,
== Борба за еносис и ЕОКА ==
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F013047-0040, München, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|ляво|мини|250п|Посещение в Мюнхен (1962)]]
Архиепископ
През 1950-те години
С парите на православната църква Гривас започва внимателна подготовка, създава бази в планината [[Троодос]] и подбира кадри. В конспиративната си работа се опира на поддръжката на
През [[1954]] година британската политика довежда до масови улични протести на острова и от април следващата година EOKA започва въоръжена партизанска борба.<ref name="Молон"/> През февруари 1954 година
През следващите пет години
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F001857-0012, Museum München, Ministerpräsident Griechenland.jpg|дясно|мини|300п|Александрос Папагос в Мюнхен]]
[[Картинка:Karamanlis-general-state-archives.jpeg|мини|300п|Гръцкият президент Константинос Георгиу Караманлис]]
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F012969-0006, Bonn, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|мини|300п|Посещение на
След като тя се проваля, започва въоръжената борба на кипърците срещу британското управление.<ref name="Академик">{{ru икона}} [http://world_history.academic.ru/4266/%D0%AD%D0%9E%D0%9A%D0%90 Словари и энциклопедии на Академике/Всемирная история ЭОКА]</ref> В този момент
Във връзка с усложнената обстановка в страната, стартират нови преговори за запазване на мира на острова. Те се провеждат между архиепископ
== Таксим ==
Ред 63:
== Изгнание ==
След провала на преговорите, британците официално обявяват
== Създаване на Република Кипър ==
През [[1957]] година Гърция, под натиска на страните от [[НАТО]], оттегля лозунга си за еносис и гарантира независимостта на Кипър, съвместно с Турция и Обединеното кралство.<ref name="Север"/> През [[1958]] година
По време на управлението на [[Константинос Георгиу Караманлис]] в Гърция, идеята за еносис постепенно отмира в полза на кипърската независимост. Преговорите през 1958 година водят до споразумението от [[Цюрих]] за условията за получаване на тази независимост. На следващата година
През февруари [[1959]] година в Лондон, представители на Англия, Гърция, Турция, на турското и гръцкото население на острова, представени съответно от д-р Кючюк и архиепископ
== Президентски пост ==
[[Картинка:Bundesarchiv B 145 Bild-F013042-0002, Hamburg, Staatsbesuch Präsident von Zypern.jpg|ляво|мини|300п|
На 1 март 1959 година
Така пръв президент на независим Кипър става архиепископ
[[Картинка:Image of Fazıl Küçük in 1963.png|мини|200п|Вицепрезидентът Фазил Кючюк]]
[[Картинка:Georgios Grivas 1967.jpg|мини|200п|Георгиос Гривас през 1967]]
Идеята за независим Кипър не е пуснала корени сред широката общественост в страната.<ref name="World"/> В този период управлението ѝ е помрачено от борбата между гърци и турци на острова, както и от активната намеса на Гърция и Турция, която особено се усилва през [[1963]] година. До получаването на независимост за Кипър,
В отговор на това предложение, повечето турци, заемащи публични длъжности, както и вицепрезидентът Фазил Кючюк, подават оставки. Голям брой турци се преместват, от етнически смесените райони, в градове и села с преобладаващо турско население. Все още съществуват спорове за мотивите на това предложение. Някои смятат, че така кипърските турци са заплашени от гръцките киприоти. Според други турската общност саботира работата на правителството и подготвя почвата за военна намеса на Турция. Каквато и да е истината, в края на 1963 година изблиците на насилие между двете общности избухват отново.<ref name="World"/>
През [[1964]] година в Кипър стартира операция на Мироопазващите сили на ООН, които помагат страната да се успокои, но не разрешават проблемите.
През декември [[1967]] година
== Намеса на гръцката хунта ==
През пролетта на [[1967]] година чрез [[държавен преврат]] [[Гръцка военна хунта|военната хунта]], т.нар. „черни полковници”, завзема управлението в Гърция и налага [[военна диктатура]].<ref name="Гео"/> Отношението към Макароис в Гърция става хладно, а отношенията между двете страни – напрегнати, което дава отражение и в кипърския политически живот. Режимът подкопава авторитета на кипърския президент чрез подкрепа на паравоенни организации, ангажирани с поредния стремеж към еносис.<ref name="World"/>
Между 1967 и [[1974]] напрежението между гръцките и турските киприоти временно утихва и вместо това нарастват противоречията между двете основни фракции в кипърската гръцка общност – едната около президента
[[Картинка:Nicosia - Statue of Archbishop Makarios.jpg|ляво|мини|300п|Статуята на
През [[1971]] година генерал Гривас, който в един атински вестник е нападнат от
Най-вероятно хунтата би се съгласила на някаква форма на делба на острова, подобно на плана „Ачесън“ за уреждане на кипърския въпрос. Но
Като реакция
Отношенията между Никозия и Атина са толкова влошени, че [[Полковник|полковниците]] от гръцката хунта, преценявайки опасността от политиката на
[[Картинка:Arhiepiskopia-Makarios III.jpg|мини|250п|Статуята на
Преговорите между двете общности за местна [[автономия]] продължават. През пролетта на [[1972]] година
През 1974 година архиепископът официално забранява организацията ЕОКА-В и така тя попада под директния контрол на [[Димитриос Йоанидис]] — новият водач на военната хунта в Атина. Той прави опит за сваляне на
Архиепископът вижда сериозна заплаха за правителството си от гръцките офицери в Националната гвардия, които от своя страна поддържат дейността на ЕОКА-В. В писмо до гръцкия президент от началото на юли, той обвинява хунтата в опит да свали правителството на Кипър с тяхна помощ.
Отговорът на предизвикателството на
Архиепископът обаче бяга в [[Пафос]], откъдето британски [[хеликоптер]] го откарва до военната база [[Акротири]].<ref name="БГНЕС"/> Оттам
На 19 юли 1974 година
== Турска инвазия ==
Ред 122:
Превратът от 15 юли дава на [[Анкара]] основания за провеждане на операция „Атила“, която започва пет дни след осъществения преврат.<ref name="БГНЕС"/> На 20 юли 1974 турският премиер-министър [[Бюлент Еджевит]] заповядва военна интервенция и в северната част на острова дебаркират турски войски. Това води до сериозни политически вълнения в Гърция и само три дни по-късно военният режим там пада.<ref name="Гео"/> Северен Кипър остава окупиран от турската армия, въпреки конституцията и възстановеното президентство. За турците и кипърските турци тази инвазия е известна като „Операция мир“ и е предназначена за защита на общността на турците-киприоти. За Гърция и кипърските гърци, тя представлява изпълнение на дългогодишния план за възстановяване на турския контрол върху голяма част от Кипър. В международен план, като се има предвид последващите резолюции на ООН и други международни форуми, Турция незаконно напада и окупира независима държава.<ref name="World"/> Въпреки всичко, като резултат от тези събития островът е разделен и в северната му част е създадена, признатата само от Турция, [[Севернокипърската турска република]], а в южната остава да съществува [[Република Кипър]].<ref name="БГНЕС"/>
Много разсекретени документи от [[Държавен департамент на САЩ|Държавния департамент на САЩ]] доказват, че американците са знаели за готвения турски десант в Кипър, а шефът на [[ЦРУ]] е уверил [[Хенри Кисинджър]], че са налице много добри възможности за нахлуване на турските войски на острова, но действия за предотвратяване на инвазията им в [[Следиземно море|средиземноморската]] държава не са предприети. В спомените си за събитията по това време в Кипър американският политик отбелязва, че никой, дори и архиепископ
Управлението на Никос Сампсон продължава само няколко дни, до падането на гръцката хунта, след което той бяга от Кипър. Конституцията е възстановена и тъй като
== Последни години и отзвук в света ==
[[Картинка:Kykkos monastry - Makarios III.JPG|дясно|мини|300п|Скулптурната фигура на връх Трони с височина 10 метра, тежаща 12 тона]]
[[Картинка:Tumba de Makarios1.jpg|мини|300п|Гробницата на
През декември 1974 година, след падането на хунтата,
На 3 август 1977 година, в Никозия,
На погребението му, проведено в катедралата „[[Свети Йоан Богослов (Никозия)|Свети Йоан Богослов]]“ в Никозия, присъстват 182 официални лица от 52 страни. При поклонението край ковчега му преминават около 250
В международните кръгове
В Родината си
Други го критикуват за изоставяне на борбата за еносис в полза на независимостта. Критикуван е и за това, че предлага 13-те изменения на Конституцията през 1963 година, в резултат на вътрешни спорове; за отказа му от плана „Ачесън“ през 1964 година, както и за това, че изнася реч пред Съвета за сигурност на ООН на 19 юли 1974 година. Обвиняван е още, че търси намесата на гарантите Великобритания и Гърция, за възстановяване на статуквото, което Турция нарушава, като използва за претекст действията на хунтата в Кипър.<ref name="World"/>
Ред 143:
По негово желание архиепископът е погребан в [[гробница]], мястото на която той лично е избрал.<ref name="World"/> Намира се на връх Трони, в планината [[Троодос]], на 2 km над манастира Кикос.<ref name="Encyc"/> Върху [[саркофаг]]а му лежи тежка, черна, [[мрамор]]на плоча, а над него се издига купол от заоблени речни камъни. Огромната статуя на архиепископа, издигната в двора на двореца в Никозия след смъртта му, от [[2008]] година се извисява на върха, добавяйки своето величие към общото впечатление.<ref name="Tomb">{{en икона}} [http://www.lonelyplanet.com/cyprus/tomb-of-archbishop-makarios-iii Introducing Tomb of Archbishop Makarios III]</ref>
Погребението му е прекъснато от силна дъждовна буря, нещо нечувано за Кипър през месец август, и някои го обявяват за чудо. Кипърските гръцки вестници разглеждат извънредното събитие, позовавайки се на стара гръцка поговорка, че когато един добър човек се погребва, дори небесата проливат сълзи. A кипърските турски вестници заявяват, че дъждът доказва една стара турска поговорка, която гласи, че когато злият човек се погребва, небесата се отварят за да отмият злодеяния му. Независимо от това, което хората мислят за него,
== Вижте още ==
Ред 155:
* [https://www.youtube.com/watch?v=xYjJBbf3jb0 youtube/MAKARIOS - The President of Cyprus speaks in 1974]
==
<references />
{{пост начало}}
{{пост| [[Китийска епархия|китийски митрополит]]<br/>|[[13 юни]] [[1948]]|[[20 октомври]] [[1950]]|[[Никодим Милонас|Никодим]]|[[Антим Михериотис|Антим]]}}
{{пост| [[Църква на Кипър|кипърски
{{пост край}}
|