Гъби: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 48:
| fossil_range = {{Fossil range|410|0|earliest=600}}
}}
'''Гъбитеte sa debeli mazni loeni topki s mas''' са биологично [[царство (биология)|царство]] [[еукариот]]ни [[организми]], неподвижно прикрепени, без [[хлорофил]], [[лист]]а и [[стъбло|стъбла]]. Те са сухоземни форми, макар че развитието им изисква влага. Само най-примитивните от тях живеят във [[вода]]. Най-голяма група представляват почвените гъби. Други са [[паразит]]и върху [[Животно|животни]] или [[Растение|растения]]. Трети се намират върху органични отпадъци, продукти, [[стъкло]], [[дървесина]]. Вsghjghjghjghghkgна и влага. Тялото им е изградено от нишки (хифи). Съвкупността от хифи се определя като мицел. При по-нисшите [[Организъм|организми]] мицелът е [[Протиста|едноклетъчен]]. При едни форми [[Клетка|клетки]]те имат сферична форма, с едно [[Клетъчно ядро|ядро]] (квасни гъбички), а при други мицелът има типичен вид — клетката е силноразклонена и многоядрена ([[хлебен мухъл]]). При по-висшите гъби мицелът е многоклетъчен (синьо-зелена плесен) и клетките са двуядрени.
 
Гъбите, заедно с [[Бактерия|бактерии]]те, имат голямо значение за [[биосфера]]та. Те разграждат органичните съединения чрез гниенето и минерализацията и ги довеждат до прости неорганични вещества. Така се затваря хранителната верига и неорганичните вещества могат да се усвоят от зелените растения за изграждане отново на органични съединения. Гъбите, особено почвените, спомагат за повишаване на почвеното плодородие. Микоризните гъби подпомагат храненето на дървесните и някои тревисти растения. Например [[Орхидея|орхидеи]]те и [[салеп]]а не могат да съществуват без симбиоза с микоризни гъби.