Разлика между версии на „Дейвид Ливингстън“

малки
(малки)
 
== Ранни години 1813-1840 ==
Роден е в [[Шотландия]] през 1813 г. в [[протестантство|протестанскопротестантско]] семейство и заедно с други деца още от десетгодишен работи в тъкачна фабрика. Дейвид е религиозен като баща си, който е ревностен протестант, но за разлика от него освен книги по теология чете и много научни книги и се интересува от природата. До 26-годишна възраст той работи във фабриката като тъкач и спестява пари, което му дава възможност на 23-годишна възраст да се запише да следва медицина в Глазгоу от 1836 до 1839. През 1840 г. продължава следването си в Лондон, като успоредно с това активно участва в дейността на "Лондонското„Лондонското мисионерско дружество"дружество“. През същата година се дипломира и е ръкоположен като мисионер. Първоначално се надява да замине за [[Китай]], но там избухва първата Опиумна война и през декември 1840 г. отплава за [[Южна Африка]] с религиозна мисия.
 
== Мисионерска дейност 1841-1849 ==
През март 1841 г. пристига в [[Южна Африка]] и се установява в мисията Куруман ({{coord|27|27|S|23|26|E|}} в страната на бечуаните. За късо време много добре научава езика им, владеенето на който впоследствие му помага извънредно много по време на неговите пътешествеияпътешествия, тъй като езикът на бечуаните е един от езиците банту, които са много сходни помежду си. Още през 1842 навлиза в [[Калахари]] по-навътре от всеки друг европеец дотогава. В продължение на осем години пътува неуморно из вътрешността на южната и централната част на континента и се запознава с местните езици и обичаи. Многократно влиза в сблъсък с местните [[бури]] и португалци заради жестокото им отношение към коренните африканци и си създава репутация на убеден християнин, смел изследовател и пламенен борец с [[робство]]то.
 
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът Бечуаналенд. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с лъв и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 г. и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция Колобенг ({{coord|25|07|S|26|56|E|}} на югоизточния край на [[Калахари]].
 
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искренотиискреното му желание да им е от полза. НевярвайкиНе вярвайки в християнския бог, бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, за която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.
 
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на църквата. Строго започва да гледа на него и администрацията на Капската колония, обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с [[Калахари]] и първи установява истинския характер на ландшафта на тази област, която европейците считат за пустиня.
== Експедиционна дейност в Африка 1849-1873 ==
[[File:Map livingstone travels africa.jpg|thumb|300px|Маршрутите на експедициите на Дейвид Ливингстън 1854-1873]]
 
=== Първо пътешествие в Южна Африка 1849-1856 ===
==== Първа експедиция 1849 ====
В началото юни 1849 г. в качеството си на топограф и изследовател, съпровождан от двама ловци-англичани и няколко водачи африканци тръгва от своята база в Колобенг и пресича пустинята [[Калахари]] от юг на север. В пустинята Ливингстън среща за първи път племената [[бушмени]] и бакалахари, живеещи още в каменния век. На 1 август на 21º ю.ш. открива езерото [[Нгами]] и разположените на изток от него <!-- солончакови --> блата Макарикари. Изследването на езерото в съчетание по-раншните наблюдения на други пътешественици довеждат Ливингстън до извода за прогресиращото пресъхване на вътрешните части на Африка, извод който се потвърждава и от последващите изследвания на района. За своите изследвания Ливингстън е награден от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] с медал и парична премия. От тогава започва сътрудничество между Ливингстън и Кралското географско дружество, продължило през целия му живот. Дружеството представлява интересите му в [[Англия]] и пропагандира откритията му в [[Европа]].
 
Ливингстън е първият европеец, прекосил (1855 г.) Южна Африка от запад на изток. Той установил местоположението на повече от 1000 географски пункта <ref>Боев, З. 1984. Изследователят на Африка (170 години от рождението на Дейвид Ливингстън). - Природа и знание, 5: 44-45.</ref>
 
==== Втора експедиция 1850-1851 ====
[[Файл:David Livingstone memorial at Victoria Falls, Zimbabwe.jpg|мини|дясно|Паметникът на Ливингстън до [[Виктория (водопад)|водопада Виктория]]]]
По време на първата си експедиция Ливингстън се надява да достигне до племнатаплемената макололо, негови приятели от предишните години, преселили се на север под натиска на белите заселници и враждебните им [[зулуси]]. Поради невъзможността на намери нито водач, нито лодки с които да премине разлялата се широко река Ботлетле, течаща от езерото Нгами към блатата Макарикари, Ливингстън се отказва да продължи на север и се завръща в Колобенг. На следващата година заедно с един от английските ловци прави нов неуспешен опит да достигне до земите на макололо, а през 1851 трета, увенчала се с успех.
 
През юни 1851, заедно с цялото си семейство Ливингстън продължава на североизток от блатото Окованго и открива долното течение на [[Куандо]] (Линянти, Чобе, десен приток на [[Замбези]]), в селището Сешеке основава мисия, става приятел с вожда на силното племе макололо и в края на месеца открива река [[Замбези]]. Това е първото голямо откритие на Ливингстън, защото на съществуващите до тогава португалски карти реката е дадена далеч на изток.
 
Този успех има за Ливингстън важно психологическо значение и го вдъхновява за нови открития в "Черния„Черния континент"континент“. Той не изоставя своите мисионерски дейности, но мислите му все повече са насочени към географските проблеми на Африка и от мисионер става професионален пътешественик-изследовател.
 
==== Експедиция в Ангола 1853-1854 ====
 
==== Резултати от първото пътешествие ====
Така Ливингстън завършва грандиозното си първо пътешествие, продължило 7 години, при което извършва двойно пресичане африканския континент от [[Кейптаун]] до [[Луанда]] на [[Атлантически океан|Атлантическия]] и от там до [[Индийския океан]]. През декември 1856 г. се завръща в Англия като национален герой, а новините за откритията му събуждат безпрецедентен ентусиазъм. През 1857 г. издава книгата си ''„Missionary Travels and Researches in South Africa“'' (в превод ''"Пътешествия„Пътешествия и изследвания на мисионера в Южна Африка"Африка“''), която е отпечатана и разпродадена в 70 000 екземпляра и преведена на почти всички европейски езици. Удостоен е с аудиенция при [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] и в продължение на 6 месеца изнася лекции и речи из цялата страна.
 
Научните резултати от пътешесвиетопътешествието му са наистина грандиозни, превъзхождайки всичко, което е достигнато до тогава в опознаването на [[Южна Африка]]. Картата на тази част от континента коренно се преобразява. Той проследява и картира почти цялото течение на [[Замбези]], открива един от най-големите в света водопади, множество от големите притоци на [[Замбези]], установява пожениетоположението на вододела между [[Замбези]] и главния ляв приток на [[Конго]] – [[Касаи]], изследва горните течения на реките от системата на [[Касаи]] и безотточния басейн на езерото [[Нгами]]. Всички открити от него географски обекти са картирани с такава точност, която е трудно да се очаква от човек, нямащ специална топографска подготовка. Основна база за неговите маршрутни топографски снимки са секстанта, хронометъра и астрономическите таблици, чрез които много точно определя географската ширина и дължина на 2812 пункта.
 
В резултат от своите 15-годишни изследвания стига до следния извод ''"Тропическа„Тропическа Централна Африка на юг от 8° ю.ш. се оказа възвишено плато, малко понижаващо се в центъра и с проломи по краищата, по които реките текът към морето... Мястото на легендарната гореща зона и жарки пясъци заема добре оросявана област, напомняща със своите пресноводни езера Северна Америка, а със своите горещи и влажни долини, дженглиджунгли и прохладни високи плата на Индия"Индия“''. По време на пребиваването си в Южна Африка Ливингстън се сприятелява с африканците и ги заобичва. Той се отнася с тях като с равни, привлича ги със своята прямота и меко обръщение. Ненавижда робството, но вярва в това, че е възможно то да се смегчисмекчи и даже да се отмени в условията на колониализма.
 
=== Второ пътешествие 1858-2014 ===
Английското правителство желае да се възползва от авторитета на Ливингстън сред африканците и го назначава за консул в [[Келимане]], [[Мозамбик]]. През март 1858 г. Ливингстън заминава за новата си месторабота, като взема със себе си жена си, брат си, [[Чарлз Ливингстън]] и сина си [[Робърт Ливингстън]] и пристига в Келимане през май същата година. След като става консул Ливингстън се отказва от скучната мисионерска дейност и се заема с научно-изследователска работа. Той съзнателно поставя своята дейност в служба на колониалната експанзия на [[Великобритания]], тъй като грешно предполага, че под британско господство ще се прекратят изтребителните междуплеменни войни и лова на роби, а проникването на английски капитал в [[Африка]] го преценява като прогрес.
 
Една година след пристигането си в [[Мозамбик]] Ливингстън започва организацията на нова експедиция във вътрешността на континента. Тази експедиция е много по-добре организирана от самостоятелното му първо пътешествие, има на разположение необходимото оборудване, припаси и колесен параход ("Ма„Ма Робърт"Робърт“), всичко това осигурено от британското правителство. В новата експедиция освен жена му, брат му (изпълняващ задълженията на негов помощник и секретар) и сина му вземат участие още: [[Джон Кърк]] – ботаник и лекар, [[Ричард Торнтън]] – геолог, [[Томас Бейнс]] – художник и още няколко европейци.
 
Основната задача, поставена пред експедицията е откриване и уточняване на течението на [[Замбези]] в участъка от водопада [[Виктория (водопад)|Виктория]] до устието на река Луангва, който участък по време на първатопървото му пътешествие е заобиколен. Решаването на този географски проблем не е единствена цел на експедицията. След като се запознава през изминалата една година като консул с португалската система за роботърговиятърговия с роби, Ливингстън твърдо решава да направи всичко каквото зависи от него, за да предотврати това зло. Главно средство за това той вижда в организирането на регулярно снабдяване на вътрешните райони на [[Африка]] с английски фабрични стоки в обмен на местни такива, като мисли, че по този начин ще подкопае икономическатоикономическата сноваоснова на роботърговиятатърговията с роби. Едновременно с това се застъпва за внедряване на европейската култура в живата и бита на африканските народи, отдавайки голямо значение на мисионерската дейност. Общата задача на своята експедиция той формулира като: ''"Изследване„Изследване на Замбези, нейното устие и притоците и&#768; с цел използването им в качеството на пътища за проникването на търговията и християнското учение в обширните райони на Централна Африка"Африка“''.
 
==== Изследване на Замбези 1858 ====
Изследователската работа започва през юли 1858 г. с картиране на делтата на Замбези, която както се установява е крайно неточна на съществуващите португалски карти. След това експедицията достига до Тете, избран за главна база. Там Ливингстън е радостно посрещнат от своите приятели макололо – неговите верни спътници от първото му пътешествие, които търпелиготърпеливо го очакват две години да се завърне. От Тете корабът се отправя нагоре по реката, но поради маловодието и&#768; през този сезон пътешествениците неуспяватне успяват да преминат през праговете Кебрабаса. Ливингстън преценява, че по време на пълноводие праговете са достъпни за плаване, но с параход с по-голяма мощност и Ливингстън изпраща молба до британското правителство да му доставят параход с необходимата мощност, за може да изпълни поставенат пред него задача.
 
==== Открития и изследвания в басейна на езерото Малави (Няса) 1859 ====
Докато очаква пристигането на новия параход през януари и февруари 1859 г. "Ма„Ма Робърт"Робърт“ се изкачва по река [[Шире]] (ляв приток на [[Замбези]]) и открива водопадите [[Мърчисън (водопади)|Мърчисън]]. През март и април се изкачва пеша още по-нагоре по долината на реката и на 18 април открива езерото [[Ширва]] и масивите [[Мландже]] (3000 м) на юг и [[Зомба (планински масив)|Зомба]] на запад от езерото.
 
През август и септември 1859 г. Ливингстън проследява цялото течение на [[Шире]] на север от езерото [[Ширва]] и на 16 септември вторично открива езерото [[Малави (езеро)|Няса]] (30 800 км<sup>2</sup>).
 
==== Изследване на Замбези 1860 ====
През 1860 г. ЛивингстонЛивингстън се изкачва покрай левия бряг на [[Замбези]] и я изследва до устието на река [[Куандо]], където се разделя с верните си приятели макололо. По пътя детайлно изследва и картира водопада [[Виктория (водопад)|Виктория]]. Обратния път до Тете е извършен главно по реката, като успява с пироги да премине през пролома Кариба, а след това и праговете Кебрабаса. Изводите на Ливингстън за използването на този участък от реката за корабоплаване са крайно неблагоприятни.
 
==== Нови изследвания в басейна на езерото Малави (Няса) и река Рувума 1861-1862 ====
[[File:MaryMoffatGravestone.JPG|thumb|250px|Гробът на Мери Мофет в [[Чупанга]], [[Мозамбик]], {{coord|18|01|47|S|35|36|43|E|}}]]
В началото на 1861 г. от Англия пристигат два нови речни парахода "Пионер"„Пионер“ и "Лейди„Лейди Няса"Няса“, с които през март 1861 г. и през септември 1862 г. Ливингстън изследва около 250 км от долното течение на река [[Рувума]].
 
През август 1861 г. експедицията се изкачва по река Шире на платноходки до водопадите [[Мърчисън (водопади)|Мърчисън]]. От там лодките са пренесени през водопадите по суша и в началото на септември Ливингстън и неговите спътници навлизат в южната част на езерото [[Малави (езеро)|Малави]]. Експедицията точно установява очертанията на южната част на езерото, определя неговотонеговата меридионалнодължина простиранепо меридиана и ширината в средната му част до около 11º 20` ю.ш. наПо север. По-на север Ливингстън не успява да се придвижи поради враждебността на приезерните племена и започналия период на бури.
 
В резултат от своите изследвания и наблюдения Ливингстън съставя първата вярна карта на езерото. На 27 април 1862 от тропическа малария умира жена му Мери Мофет-Ливингстън, която както бе посочено по-горе съпровожда съпруга си във всичките му дотогава пътешествия.
 
==== Изследвания на запад от езерото Малави (Няса) 1863 ====
През втората половина на 1863 г. Ливингстън изследва областта на запад от езерото [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса) (вододела между него и левия приток на [[Замбези]] река [[Луангва]]). Там той научава от местните жители, че на северозапад има друго голямо езеро [[Бангвеулу]], от което на запад тече голямата река [[Луапула]], без да могат да му обяснят точно къде се влива тази река. Ливингстън започва поход в този посока, но след няколко дни е принуден да върнесе обратновърне поради настъпващия дъждовен сезон и както са го предупредили мистнитеместните жители, целия район ще се превърне в непроходимо блато.
 
Същата година британското правителство прекратява финансирането и отзовава експедицията с аргумента, че оптимизмът на Ливингстън по отношение на политическото и икономическо развитие на района на Замбези е преждевременен. През февруари 1864 г. експедицията напуска устието на Замбези и през лятото на 1864 г. се завръща в Англия.
Въпреки това географските резултати са големи. Експедицията картира непроследените дотогава участъци на [[Замбези]], южната част на езерото [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса) и река [[Шире]], езерото [[Ширва]] и долното течение на [[Рувума]]. Както и в първата, така и във втората експедиция са събрани обширни находките в областта на ботаниката, геологията и етнографията, които получават необходимото признание едва през следващите 30 години.
 
За хода на експедицията и научните и&#768; достижения дваматаДвамата братя написват книгата ''„Narrative of an Expedition to the Zambesi and Its Tributaries“'', за хода на експедицията и научните и&#768; достижения и тя е издадена през 1865 г. в Лондон. Както и останалите му книги и тази е проникната от духа му на хуманизъм, топлите му чувства към африканците и твърдото му убеждение в равенството между хората независимо от цвета им на кожата.
 
=== Трето пътешествие 1866-1873 и смърт на Ливингстън ===
Основната цел, както на тази, така и на останалите експедиции организирани и проведени в края на 60-те години на XIX в. в [[Африка]] е откриването на изворите на [[Нил]]. В тази надпревара се включва и възрастния вече Ливингстън.
 
Неговата нова и последна експедиция е организирана от [[Британско кралско географско дружество|Британското кралско географско дружество]] по инициатива на неговия президент [[Родерик Мърчисън]]. Тя се финансира изцяло от британското правителство, което се стреми да използва големия авторитет на Ливингстън за разпространението на английското влияние в [[Африка]] и за тази цел му е предложен постът британски консул в [[Централна Африка]]. Независимо, че условията които представя тази длъжност – без заплащане и право на пенсия – граничат по-скоро с оскърбление, Ливингстън приема правителственото предложение, предполагайки, че в ролята си на консул ще може много по-успешно да се бори с роботърговиятатърговията с роби на континента. За успешното провеждане на експедицията Ливингстън поставя едно единствено искане – в нея, с изключение на него да не участват други европейци. Искането му е удовлетворено, като за тази цел всички участници са набрани в [[Индия]] и сред африканците.
 
След като анализира всички дотогава проведени експедиции, целта на които са били изворите на [[Нил]], Ливингстън стига до заключението, че изворите на реката трябва да се търсят доста по-далеч на юг от езерото [[Виктория (езеро)|Виктория]]. Изхождайки от подобни предположения, английският изследовател се надява да ги достигне не от изток, като [[Джон Хенинг Спик]], не и от север, като [[Самюъл Уайт Бейкър]], а от юг, от страна на езерото [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса), като по този начин той продължава същия този маршрут, от който се отказва през 1863 г.
На [[4 април]] [[1866]] г. отрядът, начело с Ливингстън тръгва от залива [[Микиндани]] ({{coord|10|15|S|40|08|E|}}) в [[Танзания|Югоизточна Танзания]], изкачва се по река [[Рувума]] до изворите и&#768;, заобикаля от юг езерото [[Малави (езеро)|Няса]] и продължава на северозапад. Пресича река [[Луангва]] и планината [[Мучинга]] (1795 м) и слиза в долината на река [[Чамбези]], считаща се за начало на [[Конго]]. На [[1 април]] [[1867]] г. експедицията достига до южния бряг на езерото [[Танганика]].
 
Целия преход от крайбрежието да Танганика е изпълнен с трудности и неудачи. Командированите от английското превителствоправителство в качеството си на въоръжена охрана индийски войници-сипаи скоро отказват да продължат в неизвестните дълбини на Африка и в крайна сметка Ливингстън е принуден да ги върне обратно. Пътят на експедицията преминава през рядконаселени райони, където е трудно да се набавят свежи продукти и скоро се появяват първите признаци на скорбут. Част от носачите дезертират, вземайки със себе си различно експедиционно оборудване, в т.ч. и сандъкът с медикаментите, което е истинска катастрофа за Ливингстън. Така по ирония на съдбата Ливингстън, който е страстен борец против роботърговиятатърговията с роби, се принуждава да прибегне до услугите на опериращите в тези краища арабо-суахилски търговци на роби и слонова кост и от там нататък пътешества предимно с тяхно участие, съобразявайки се с техните планове и намерения.
 
==== Открития и изследвания през 1867-1871 ====
През юли 1869 г. той напуска [[Уджиджи]], пресича езерото [[Танганика]] и се насочва на запад. Поради честото боледуване, враждебността на местното население, ожесточените набези на роботърговците, и по редица други причини походът се забавя и едва в края на март 1871 г. Ливингстън успява да достигне до река [[Луалаба]], при търговското селище Нянгве. По пътя натам той изследва и десния приток на [[Луалаба]] – река [[Луама]].
 
Първоначалният замисъл на Ливингстън е да се спусне по [[Луалаба]], за изясни накъде тече, но плановете му се провалят от една страна поради противодействието на всесилните в тези райони роботърговци и от друга – от участниците в собствената му експедиция. Новите попълнения, наскоро пристигнали от [[Занзибар]], вместо помощници причиняват на пътешественика само неприятности. Това са роби на занзибарските търговци, "отстъпени"„отстъпени“ от от тях на британския консул в [[Занзибар]]. Заинтересовани от по-бързото си завръщане на крайбрежието, те се опитват да склонят Ливингстън към това, но когато се убеждават, че той е непреклонен, започват всячески да подстрекават местното население против него. Огорчен от провала на плановете си, болен и разбит през октомври 1871 г. Ливингстън се завръща в Уджиджи носен на носилка от своите най-верни помощници..
 
==== Среща с Хенри Мортън Стенли и последни години 1871-1873 ====
 
== Памет ==
'''Неговото име носят:'''
* град Ливингстън ({{coord|17|51|S|25|52|E|}}) в [[Замбия]];
* град Ливингстония ({{coord|10|36|S|34|07|E|}}) в [[Малави]];
* град Ливингстън ({{coord|55|54|N|3|31|W|}}) в [[Шотландия]];
* остров [[Ливингстън (остров)|Ливингстън]] (Смоленск, {{coord|62|36|S|60|30|W|}}) в [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]];
* планина Ливингстън в [[Канада]], провинции [[Алберта]] и [[Британска Колумбия]];
* планина [[Ливингстън (планина)|Ливингстън]] (Кипенгере, {{coord|9|30|S|34|10|E|}}) в [[Танзания, северно от езерото [[Малави (езеро)|Малави]] (Няса)]];