Никола ди Улисе да Сиена: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „thumb|upright 1.2|Детайл от цикъла фрески ''Христос'' '''Никола ди Улисе да Сиена'''...“ |
мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
[[File:Nicola da Siena 1.jpg|thumb|upright 1.2|Детайл от цикъла фрески ''Христос'']]
'''Никола ди Улисе да Сиена''' ({{lang-it|Nicola di Ulisse da Siena}}; известен по документи от 1428 до 1470
== Биография ==
Датата и място на раждането на художника са неизвестни. Специалистите считат, че Никола се ражда и и израства в Сиена, досколкото в документите той фигурира като Никола ди Улисе да Сиена, т.е „от Сиена“. Той е разностранен художник, изписва фрески, създава кавалетни произведения, и посвещава много време на книжната миниатюра. В частност, му приписват<ref>Brandon Strehlke, « ''Italian Paintings 1250-1450'' » in ''the John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art'', Philadelphie 2004, {{p.}}146-148.</ref> миниатюри от [[манускрипт]]а Missale Romanum („Римски молитвеник“; Сиена, Публична библиотека), създадена между 1427-28 години по поръчка на кардинал Антонио Казини, чийто фамилен герб може да се види в долната част на няколко страници. Това е първото по време известно произведение Никола ди Улисе. През 1442 година художникът се намира в град Норчиа, където работи с Бартоломео ди Томазо, художник от Фолиньо и трима други майстори, разписвайки хора на църквата „Сан Агустино“. Това произведение е загубено, както и друга негова творба в църква Санта Мария Арджентеа, известна само по документи.
Съгласно архивните документи, в 1451-52 години той живее в Сиена, където е известен като „Magistro“ (магистър). От това може да се направи извод, че към този момент, когато Никола напуска Сиена, той е вече известен художник. Архивните източници съобщават така, че по време на пребиваването си в Сиена той получава много престижна поръчка за създаване на картина „Възнесение на Мария“, която украсявала залата на Палацо Публико (Городското кметство), но сега загубена. През 1457 година художник работи в град Кашя, където разписва фрески църква „Сан Агустино“, но те не са съхранени. През 1461 година той разписва хора на монахините в тази църква, създавайки че цикъла фрески на тема Страстите Христови. Те са силно повредени от последваща реставрация. Тем не менее, даже в таком вид фрески дават възможност да се разбере, в каква степен върху изкуството на Никола оказват влияние флорентинските новости. В съхранените подписи на Никола именува себе си “ingenio nullo superandus”
През 1470 година художникът живее в Норчия, където има собствена къща. Архивните документи съобщават, что той е женен за жена по име Анджелела, и осиновил Бартоломео ди Джовани Бенедети. По поръчка на
== Източници ==
[[Категория:Италиански художници]]
| |||
