Никола ди Улисе да Сиена: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 5:
Датата и място на раждането на художника са неизвестни. Специалистите считат, че Никола се ражда и и израства в Сиена, досколкото в документите той фигурира като Никола ди Улисе да Сиена, т.е „от Сиена“. Той е разностранен художник, изписва фрески, създава кавалетни произведения, и посвещава много време на книжната миниатюра. В частност, му приписват<ref>Brandon Strehlke, « ''Italian Paintings 1250-1450'' » in ''the John G. Johnson Collection and the Philadelphia Museum of Art'', Philadelphie 2004, {{p.}}146-148.</ref> миниатюри от [[манускрипт]]а Missale Romanum („Римски молитвеник“; Сиена, Публична библиотека), създадена между 1427-28 години по поръчка на кардинал Антонио Казини, чийто фамилен герб може да се види в долната част на няколко страници. Това е първото по време известно произведение Никола ди Улисе. През 1442 година художникът се намира в град Норчиа, където работи с Бартоломео ди Томазо, художник от Фолиньо и трима други майстори, разписвайки хора на църквата „Сан Агустино“. Това произведение е загубено, както и друга негова творба в църква Санта Мария Арджентеа, известна само по документи.
 
Съгласно архивните документи, в 1451-52 години той живее в Сиена, където е известен като „Magistro“ (магистър). От това може да се направи извод, че към този момент, когато Никола напуска Сиена, той е вече известен художник. Архивните източници съобщават така, че по време на пребиваването си в Сиена той получава много престижна поръчка за създаване на картина „Възнесение на Мария“, която украсявала залата на Палацо Публико (ГородскотоГрадското кметство), но сега загубена. През 1457 година художник работи в град Кашя, където разписва фрески църква „Сан Агустино“, но те не са съхранени. През 1461 година той разписва хора на монахините в тази църква, създавайки че цикъла фрески на тема Страстите Христови. Те са силно повредени от последваща реставрация. Тем не менее, дажеДаже в такомтакъв вид фрескифреските дават възможност да се разбере, в каква степен върху изкуството на Никола оказват влияние флорентинските новости. В съхранените подписи на Никола именува себе си “ingenio nullo superandus”. От този период е съхранена „Мадона с младенеца и светци“, която се намира в църква Сан Франческо в Каше.<ref>F. Todini, ''La pittura umbra dal Duecento al primo Cinquecento'', 1989, стр249..</ref>
 
През 1470 година художникът живее в Норчия, където има собствена къща. Архивните документи съобщават, чточе той е женен за жена по име Анджелела, и осиновил Бартоломео ди Джовани Бенедети. По поръчка на църквата Санта Схоластика, Никола изписва едно от най- известните свои произведения - „Възкресение“ (Норчия, Музео Кастелина). На нем он изобразява Христос, леко прикрит с полупрозрачен воал, ставащ от каменен ковчег. В главния олтар на абатство Св. Евтихий съхранява кръст изработен от Николо.
 
== Източници ==