Разлика между версии на „Органически устав на Източна Румелия“

за ревизията и отмяната на устава
(за ревизията и отмяната на устава)
{{Основна|Европейска комисия за Източна Румелия}}
Органическият устав е изработен от [[Европейска комисия за Източна Румелия|международна комисия]], в която влизат представители на [[Великите сили]] и [[Турция]]. Приет е на [[14 април]] [[1879]] г.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | year = 1983 | title = Източна Румелия (1879–1885). Икономика, политика, култура | publisher = Издателство на Отечествения фронт (онлайн: Дигитална библиотека СУ „Св. Климент Охридски“) | location = София | pages = 38 | url = http://lib.sudigital.org/record/18946?ln=bg | accessdate = 01.06.2015}}</ref>
 
Нормира сложно и несъобразено с желанието на българското население управление и действа до [[Съединение на България|Съединението]] през [[1885]] г. От 1 януари [[1886]] г. законите на Княжеството влизат в сила и в Южна България съгласно указ на княз [[Александър Батенберг]].
 
== Основни положения ==
 
=== Изпълнителна власт ===
Начело на Източна Румелия стои [[Генерал-губернатор на Източна Румелия|генерал-губернатор]], назначен от [[османски султан|османския султан]] със съгласието на [[Великите сили]]. Той управлява с помощта на [[Директорат (Източна Румелия)|Частен съвет]] (Директорат), съставен от началниците на милицията, жандармерията и централните дирекции.{{hrf|Стателова|1983|29-30}} Областта е поделена административно на 6 окръга (департамента), 28 околии (кантона), селски и градски общини. Окръзите са с ограничено самоуправление, представено от назначените от централната власт управители (префекти) и главните съвети, избирани в по-голямата си част от местното население. Кметовете се избират от градските съвети, но трябва да бъдат утвърдени от генерал-губернатора.{{hrf|Стателова|1983|26, 33-34}}
 
=== Законодателна власт ===
ЗаконодателЗаконодателният орган на областтаИзточна Румелия е [[Областно събрание (Източна Румелия)|Областното събрание]]. То се състои от 56 депутати, от които 36 избрани от населението, 10 назначени от главния управител и 10 по право. Между сесиите на Областното събрание (което заседава два месеца в годината) законодателната власт и контролът върху изпълнителната се упражняват от 10-членен [[Постоянен комитет на Източна Румелия|Постоянен комитет]], излъчен от събранието.{{hrf|Стателова|1983|31-32}}
 
=== Съдебна власт ===
Съгласно устава, съдиите в Източна Румелия са назначавани от главния управител и са несменяеми. Изключение правят кметовете, изпълняващи съдебни функции, околийските съдилища и съдебните състави по търговски дела. Предвижда се и изграждане на прокуратура към [[Върховен съд (Източна Румелия)|върховния]] и окръжните съдилища.{{hrf|Стателова|1983|35-36}}
 
Административното правосъдие е поверено на шестте административни съдилища (по едно във всеки окръг), чийто състав се попълва от гражданските съдилища и Областното събрание. Последна инстанция по оспорването на управленски актове е [[Върховен административен съд (Източна Румелия)|Върховното съдилище за административни тъжби]].<ref>Йочев, Евгени. [http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/7/7-5.pdf Административното правосъдие в Източна Румелия]. Научни трудове на Русенския университет 2011, том 50, серия 7, с. 25-28. Посетен на 04.06.2015.</ref>
 
=== Официален език ===
Уставът постановяваизисква законите, постановленията и присъдите в областта да бъдат издавани на едновременно на български, турски и гръцки език. Официалната кореспонденция на генерал-губернатора с османсоктоосманското правителство трябва да бъде водена на турски език. В местната администрация следва да бъде използван езикът, говорен от мнозинството на населението в съответния окръг, околия или община.{{hrf|Стателова|1983|27-28}}
 
=== Граждански права и вероизповедание ===
=== Въоръжени сили ===
{{Основна|Източнорумелийска милиция}}
Комисарите на западноевропейските държави видоизменят източнорумелийската милиция, създадена от [[Временното руско управление]], като я превръща в част от османската армия, задълженаи я задължава да брани границите на Източна Румелия и, при специфични условия (допускане на християни в османската армия и равноправие между християнските и мюсюлманските военнослужещи), на останалите европейски владения на Османската империя. Уставът регламентира подробно командването и структурите на милицията, както и нейната численост, ограничавайки първоначалния ѝ състав.<ref>Зафиров, Димитър (ред.). История на българите. Том V: Военна история. София, Издателство „Знание“, 2007, ISBN 954-528-752-7, с. 353-354</ref>
 
== Опити за ревизия след Съединението ==
През септември 1885 година, в резултат от [[Съединение на Източна Румелия и Княжество България|Съединението на Източна Румелия и Княжество България]], Органическият устав е фактически обезсилен. През следващите месеци в Южна България (на територията, спадаща де юре към Източна Румелия) са въведени администрацията и законите на [[Княжество България|Княжеството]]<ref>Ангелова, Й. и др. [http://electronic-library.org/books/Book%200009.html Българските държавни институции 1879–1986. Енциклопедичен справочник] (статиите ''Органически устав на Източна Румелия'' и ''Комисарство в Южна България''). София 2008, Дигитална библиотека по архивистика и документалистика. Посетен на 04.06.2015.</ref>, но Великите сили, наложили устава, не приемат отмяната му. С [[Топханенски акт|Топханенския акт]] Княжество България и Османската империя са задължени да съставят смесена комисия, която да предложи на силите изменения в устава. Комисията се събира в София в края на юли 1886 година, за да обсъди прехвърлянето на правомощията на [[Османски султан|султана]] върху [[Княз на България|княза]] и на [[румелийски данък|финансовите задължения на Източна Румелия]] към Високата порта върху Княжеството. Преговорите са прекъснати от турска страна след [[Деветоавгустовски преврат|преврата от 9 август]], при който е свален от власт княз [[Александър Батенберг]].<ref>Проданов, Николай. Опитът за изменение на източнорумелийския органически устав през лятото на 1886 г. Във: [http://www.historymuseumplovdiv.org/prodimg/file1290587726.pdf Годишник на Регионален исторически музей – Пловдив. Митове и истории в България. Научна конференция посветена на 125 годишнината от Съединението на България.] Пловдив 2010, с. 179-184. Посетен на 04.06.2015.</ref>
 
== Източници ==