Убийство на консулите в Солун: Разлика между версии

'''Убийството на германския и френския консул в Солун в 1876 г.''' от фанатизирана мюсюлманска тълпа води

до голям международен скандал, изиграл роля за въвеждането на [[Османска конституция|конституционен ред]] в Османската империя.<ref name=":0">{{cite book |title= Murder in Salonika, 1876: A Tale of Apostasy and International Crisis |last=Torunoğlu |first=Berke |authorlink= |coauthors= |year=2012 |publisher= Libra Books|location= |isbn= |pages= |url=http://www.hurriyetdailynews.com/murder-in-salonika-1876.aspx?pageID=517&nID=55890&NewsCatID=474 |}}</ref><ref name=":1">{{cite book |title= In Memorium of Salonike; The Greatness and Destruction of Jerusalem of the Balkans (Thessaloníki, Greece), volume 1|last= Rekanati (editor) |first= David A|authorlink= |coauthors= |year= 1972|publisher= |location= Tel Aviv|isbn= |pages= 145|url= http://www.jewishgen.org/yizkor/Thessalonika/thev1_014.html|}}</ref><ref name=":2">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.mikesclark.com/genealogy/abbotts_salonica.html | заглавие = The Abbott Brothers of Salonica | достъп_дата = 2014-07-10 | фамилно_име = | първо_име = | дата = | труд = | издател = Michael S. Clark, Ph.D., R.G., C.P.G. | език = | цитат = }}</ref><ref name="Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.faath.org.gr/uploads/files/%CE%92%CE%99%CE%9F%CE%93%CE%A1%CE%91%CE%A6%CE%99%CE%9A%CE%91%20%CE%A3%CE%97%CE%9C%CE%95%CE%99%CE%A9%CE%9C%CE%91%CE%A4%CE%91%20%CE%A0%CE%A1%CE%9F%CE%95%CE%94%CE%A1%CE%A9%CE%9D%20%CE%91%CE%94%CE%95%CE%9B%CE%A6%CE%9F%CE%A4%CE%97%CE%A4%CE%91%CE%A3/%CE%91%CE%A5%CE%93%CE%95%CE%A1%CE%99%CE%9D%CE%9F%CE%A3%20%CE%99%CE%A9%CE%91%CE%9D%CE%9D%CE%97%CE%A3.pdf | заглавие = ΠΡΟΚΟΠΗΣ ΠΑΠΑΔΟΠΟΥΛΟΣ | | фамилно_име = Δαρδαβέσης | първо_име = Θεόδωρος Ι | дата = | труд = | издател = Φιλοπτώχου Αδελφότητος Ανδρών Θεσσαλονίκης | език = | цитат = }}</ref><ref name=":3">{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://levantineheritage.com/note35.htm | заглавие = The Murder of Consuls in Turkey | | фамилно_име = | първо_име = | дата =17 June 1876 | труд = The Illustrated London News | издател = | език = | цитат = }}</ref><ref name=":4">[http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_3_2.html Христо Христов, Георги Янков, Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, София 1989 стр. 41]</ref><ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref><ref name=":6">[http://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87/ Андрей Филипс, Двама православни английски новомъченици, Жития, Православие, 2013]</ref><ref name=":7">Тодоров, Н. Положението на българския народ под турско робство. Документи и материали. С., 1953, с. 294.</ref> Турският историк Тепеделенлиоглу пише:

 

==Хронология==

На 23 април (нов стил 5 май) 1876 г. на гара [[Ругуновец|Карасуле]], конвоирано от три заптиета и завито във фередже, във влака е качено момиче на около 16 години. Един чиновник по железниците, евреин, разбира, че това е българка от [[Богданци (град)|Богданци]], каза Авретхисар, Солунско, насила водена в Солун, за да бъде потурчена за ханъма на тахсилдарина от този край Емин ефенди.<ref name=":4">[http://www.promacedonia.org/hh_gja/hh_gja_3_2.html Христо Христов, Георги Янков, Страници от българската история. Очерк за ислямизираните българи и националновъзродителния процес, София 1989 стр. 41]</ref> Евреинът слиза на една от гарите и телеграфира на американския консул в Солун [[Периклис Хадзилазару]] за отвлечената за потурчване българска девойка. Влакът в Солун е посрещнат от около 150 души, организирани от американския консул, брат му Николаос и хаджи Минчо от Сяр, който поддържа връзки с руското консулство. Виждайки ги момичето Стефана се развиква за помощ и опита да избяга. Християните спасяват момичето от заптиета похитители, а хаджи Минчо скъсва фереджето под което я крият. Стефана е качена на чакащия на гарата файтон на американския консул Хадзилазару и отведена в дома му, където е американското консулство. При блъсканицата на гаровия площад един от турците е леко контузен.<ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref>

На другия ден 24 април (6 май) тълпа от няколкостотин души мюсюлмани, организирани от кадията и ходжите, се събира пред конака на вилаетското управление и крещят валията да вземе българката и да я предаде за да бъде официално потурчена от религиозните ислямски лица и тахсилдарина Емин ефенди да си получи отвлеченото девойче за кадъна. Скоро тълпата нараства на повече от 5 000 турци, които се отправят към Саатлъ джамия (Селим паша джамия) с викове да бъде отмъстено на гяурите обидили мюсюлманската вяра и погазили честта на мюсюлманите, и че ако от валията и консула не им бъде върната българката, те ще я отнемат насила. Според някои съобщения турците успяват отново да отвлекат българката и Хадзилазару и ги завличат в джамията. Според другия тълпата се опитвала за втори път да завлече девойката в джамията, но американският консул пак я спасява, успял да се качи с нея в колата си и да се измъкнат на безопасно разстояние. Сър [[Хенри Абът]], британец, православен християнини и немски консул<ref name=":6">[http://www.pravoslavie.bg/%D0%B6%D0%B8%D1%82%D0%B8%D1%8F/%D0%B4%D0%B2%D0%B0%D0%BC%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B0%D0%B2%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D0%BD%D0%B8-%D0%B0%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D0%B9%D1%81%D0%BA%D0%B8-%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%BC%D1%8A%D1%87/ Андрей Филипс, Двама православни английски новомъченици, Жития, Православие, 2013]</ref> заедно с френския консул [[Жул Мулен]] отиват към джамията, където са убити с железни пръти от решетките на прозорците на джамията. Труповете на убитите са допълнително подложени на гавра като са влачени по улиците и оплювани, докато валията [[Мехмед Рефет паша Байтар|Рефет паша]] и командването на гарнизона най-сетне с войска разпръсват тълпата.<ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref> <br />

 

 

Вечерта на 24 април (нов стил 6 май) 1876 г. Рефет паша телеграфира в Цариград и известява за станалото. Телеграмата пристига във Високата порта към един часа след полунощ на 25 април. Правителството е свикано на извънредно заседание, незабавно то уведомява посланиците на Франция и Германия за случилото се и формално изразява съжаления и съболезнования. Доайенът на дипломатическото тяло, руският посланик граф [[Николай Игнатиев]] свиква в руското посолство спешно съвещание на посланиците на Франция, Германия, Англия, Австро-Унгария и Италия, поканен е и министъра на външните работи Решад паша. Султан [[Абдул Азиз]] праща своя първи адютант, да изрази съболезнования. Великите сили нареждат на дипломатите си да се уведомят ултимативно Високата порта, че поради липсата на сигурност за живота на християнското население, на европейските поданици и останалите живи чуждестранни дипломатически представители изпращат военноморски ескадри в Солун и ако в 8-дневен срок не бъдат изловени и наказани убийците на консулите, ще дебаркират войски, ще окупират Солун и те да издирят, арестуват и накажат убийците. Скоро ескадрите застават на рейд пред Солун.<ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref>

Исканията към Високата порта след убийствата всъщност са много меки: иска се освен наказание на преките убийци, но не и на подстракателите ходжи и други ислямски лица, нито на организиралия потурчването на бълкарската девойка тахсилдарин Емин и отвлеклите я заптиета станало причина за кървавите събития, само със султанска прокламация да се осъди злодеянието и да се препоръча на мюсюлманите да почитат чуждестранните дипломатически представители и да не безпокоят християнското население; валията на Солун и други административни, военни и полицейски ръководители и чиновници да бъдат наказани за това, че не са взели необходимите превантивни мерки; да се назначи специална комисия, която да разследва случая с помощта на германския консул в Цариград Тиселдорф и на представители на германското и френското консулство; на убитите консули да бъде устроено официално погребение и на семействата им да се изплати обезщетение.<ref name=":5">[http://electronic-library.org/books/Book%200029.html Димитър Шишманов, Убийството на консулите, Зад Високата порта, София 2011]</ref>

 

==Галерия==

<gallery caption="">

Image: Le Journal illustre 28 mai 1876.jpg| Убийството на консулите на 6 май 1876, „[[Журнал илюстре]]“.

Image: Funerals Abbot Moulin Le Monde Illustré 1876.jpg| Погребенията на консулите - Абът в православна църква и Мулен в католическа, „[[Монд илюстре]]“.

Image: Inspectors of Moulin and Abbot's murder L'Univers Illustré 1876.jpg| Пристигането на френските и германски инспектори, натоварени с разследването на убийството, „[[Юниверз илюстре]]“.

Image: Abbot Moulin murder old magazine article 1876.jpg| Статия за убийството на консулите с илюстрации на Саатли джамия в Солун, пред която е извършено убийството, къщата на Мулен, гръцката църква, в която е опят Абът, къщата на Абът и конака.

Image: Hubava Bogdanka.jpg| Трагедия в три действия, посветена на убийството на Абът и Мулен „Размирието за Хубава Богданка. Убийството на френския и пруския консули въ Солунъ на 25-й Априлий 1876 год.“ от Х. М. Гребенаров.